Във връзка с филмовата премиера в София завчера.

Покойният Стефан Маринов за Георги Марков.

Годината е 1981…

… Ей, Гогов, с кой акъл убихте този божи човек, бе, с кой акъл? Че гаси ли се туй, що не гасне, бе Гогов? Някой някъде да е успял да угаси негасимото – чул ли си, видял ли си? Всяко усилие да се угаси негасимото е същото както да заливаш огън с бензин. Голям паметник издигнахте на Георги Марков, много голям. До Алеко и до Вапцаров редом го поставихте. Показахте пред цял свят, че тоя български народ не е стадо от мижетурки. И вдъхнахте – вяра и упование вдъхнахте в гърдите на обезверените, на уплашените – не страх, Гогов, а смелост вдъхнахте. Седя и си мисля – да ви ругая ли, да ви благодаря ли? – Че без помощта на дявола светеца кой ще го види! Свясните хора винаги гледат да ги минат я за маниаци, я за нескопосници, я за инфантилни догматици и за месии с болни амбиции. Но когато се разтърчат дяволите и разпънат шантавия на кръст, или го изгорят на клада, или го ликвидират в тъмното с хладен или горещ предмет, прехапват си хората езиците и коленичат: “Я! Светец!”…