Милен Радев

Склонни сме (и с големи основания!) да приписваме на Русия и на руската агентура де факто пълзящия преврат в София (както го нарече тук Пламен Асенов).

Не бива обаче да изпускаме из очи пасивната (на повърхността), а може би и активна (под нивото на видимостта) роля на т.н. “европейски фактори” за отстраняване на сегашното правителство или за обезсилването му.

Два са главно комплексите, които биха могли да послужат като силна мотивация за такова отношение от страна на “Европа”:

а) невероятно силният цигански миграционен натиск от България към Западна Европа през последните месеци с всички познати последствия (тук наравно участва и Румъния и ще бъде интересно да се проследи дали няма в най-скоро време и спрямо нея и с нея да се случи нещо) – една България в хаос ще даде убедителни основания да се предприемат мерки спрямо притока на нейни граждани на Запад.

б) активната българска позиция по изобличаване на Хизбула като терористична организация, с което мнозина в ЕС са поставени в тежко положение на “цугцванг”, да вземат решения които те предвид собствените силни мюсюлмански и антисемитски общности, фактори и настроения не смеят и не желаят да вземат – една България в хаос не би имала дипломатическия и преди всичко политически капацитет да преследва по-нататък темата с Хизбула.

В трето съображение се обединява “руският” и “европейският” фактор. На отрязването на руските интереси в България, на воденето на политика (енергийна и пр.), озлобяваща Кремъл (а всички знаем и виждаме в какво се изразява тази злоба) много сили в Западна Европа са склонни да реагират отстъпчиво и умиротворително. Напомням само, че има държави в ЕС, чийто газов енергобаланс зависи на повече от 40 % от руски доставки! И пр. и пр.

Нищо категорично (нито пък окуражаващо) не може да има в тези умувания. Но те трябва да се изкажат…