Чета забележителния руски поет и публицист Лев Рубинщейн.
И го заварвам да разсъждава за крепостничеството и неговото отражение до днес върху руската народопсихология:
Свободата, която ти ДАВАТ, а не си я ВЗЕМЕШ, изобщо не е никаква свобода. Тя е нещо като условно-предсрочното освобождаване. Онова, което ти ДАВАТ, много лесно и ти отнемат. И веднага ми идва наум Антон Павлович Чехов и любимото, страховито място от повестта “Каштанка”, която кой знае защо понякога у нас се смята за детско четиво:
«Особенно мъчителен бе следният фокус: Федюшка връзваше на конец парченце месо и го даваше на Каштанка, а после, след като кученцето го поглъщаше, той с гръмогласен смях изтегляше месото обратно от стомаха му. Колкото по-ярък бе споменът, толкова по-силно и жалостиво скимтеше Каштанка…”
Има една страна, в която въпреки очевидната руска тирания, руските ламтежи и злодейства спрямо нея самата и нейните съкровени права, от векове бълнуват някаква освободителна роля на същата Русия.
До ден днешен й се покланят до земи и й се кълнат във вярност.
Е, бива ли тогава горната страшна алегория на Лев Рубинщайн да не отнесем и за тази нещастна страна на розите и мутрите…?
Знаем, Милене, знаем. Имаме толкова права и свобода, колкото можем да си извоюваме. Липсата на доверие ерозира обществени и лични отношения- и това знаем. Знаем кои и какви са лидерите от политическата прослойка. Знаем, че не отвориха досиетата и защо. Знаем, че се обадиха от Москва за Белене на т.н. десен. Знаем, че ЕС са си неокомунисти, знаем…Е, какво следва?!
Следва това, което е следвало и следва по всички времена, драги Шумкаре. Всеки си върши работата, за която е годен и която смята че може и трябва да върши.
Току що се връщам от прожекцията на филма “Перде” на иранския режисьор Джафар Панахи. В родината си той е осъден заради работата си на 6 години затвор и 20-годишна забрана да прави филми. Все още е временно на свобода, но под постоянен контрол в тази ислямска диктатура.
Дали и той се е питал какво следва от това не знам. Факт е обаче, че е направил невъобразимото и невъзможното: в своето уж безгласно заточение е успял да направи един потресаващ филм (заснет само зад стените на една вила) и да го изпрати като сигнал на непречупения човешки дух на свободния свят. Сега го показаха на Берлинале.
Това според мен досега не се е удавало на никой негов колега.
Радев, мисля че пресилваш нещата. По принцип българина има едно много ценно качество- не вярва на никого и на нищо. Това последното е резултат от множеството национални трагедии, които сме преживяли. Кофтито е че на практика това ни лишава и от идеали, включително и от назционални.
Всички балкански народи са освободени благодарение на руско- турски войни! Защо само ние отново и отново предъвкваме темата за подарената свобода?! Гърците например са освободени благодарение на войната 1827- 1829г. Същата тази война в края на която генерал Дибич- Забалкански е казал: Българи стойте мирни и т.н. В края на тази война е сключен Одринския мирен договор според чиито клаузи… Е прочетете си учебника по история! Между другото кой ли от балканските народи би могъл сам да се бори с империя, стъпила на три континента?