Рихард Херцингер, в-к “Ди Велт”
Авторът е политолог, публицист и автор на редица книги за предизвикателствата пред западната цивилизация. Водещ политически редактор на в-к “Велт ам Зонтаг” Херцингер е създател на консервативния и либерален блог “Freie Welt”.
Публикуваната тук в превод актуална статия на Рихард Херцингер бе един от много малкото приноси в големите германски медии с категорично изразена критика към считаната до скоро за недоспустима антиизраелска позиция на Германия в Съвета за сигурност.
М.Р.
Стратегията на палестинското ръководство около президента Абас да бъде изправен Израел пред международния позорен стълб носи плодове – благодарение на активното съучастие на Европа.
Наистина опитът на палестинците да употребят Съвета за сигурност за едностранчиво осъждане на израелските планове за строителство на нови жилища се провали благодарение на заявеното вето на САЩ. Но представителите на ЕС в Съвета за сигурност Великобритания, Франция, Португалия и Германия, без да се съгласуват с Вашингтон, направиха веднага след това декларация, в която изказват съмнение в готовността на Израел да търси решения по пътя на преговорите.
Всекидневната палестинска пропаганда
Това обаче е злонамерено изопачаване на действителното положение. Всекидневно палестинската пропаганда – и то съвсем не само радикално-ислямистката Хамас, но и уж „умерената“ Фатах – неприкрито заявява, че палестинската страна никога няма да приеме еврейската държава Израел, и че т.н. решение за две държави за тях може да бъде само междинен етап по пътя към „освобождението на цяла Палестина“ от евреите.
Настояването за спиране на строителството на селища като предусловие за директни разговори с „ционисткия враг“ служи на палестинците като претекст да отказват всякакви преговори.
Фаталната роля на Германия
Но европейците игнорират всичко това и като хипнотизирани приписват вината за блокадата на мирния процес в Близкия Изток на израелското разширяване на селища. И то въпреки факта, че заявените наскоро от премиера Нетаняху планове за строителство на нови жилища в оспорваната зона E1 въобще не са окончателно решени.
По този начин европейците се унижават до ролята на ибрикчии на враговете на Израел, които разгръща в момента международна кампания за да изолират еврейската държава. Фактът, че в тази игра участва и Германия създава потискащо впечатление.
Ето как се оказва, че дори под ръководството на Барак Обама (когото немалко приятели на Израел критикуват) Съединените американски щати си остават единственият надежден съюзник на еврейската държава.
Затова пък съюзникът с решаващо значение.
© Превод Милен Радев
Това е краят. Арабско-израелският конфликт. Създаване на държавата Израел.
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2011/08/30/tova-e-kraiat-arabsko-izraelskiiat-konflikt-syzdavane-na-dyr.811053
Арабско-израелският конфликт. Манипулативни аспекти. От поредицата “Това е краят”.
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2011/09/01/arabsko-izraelskiiat-konflikt-manipulativni-aspekti-ot-pored.811969
Битката за Йерусалим. Това е краят.
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2011/09/02/bitkata-za-ierusalim-tova-e-kraiat.812846
“Битката за Йерусалим” излезе от печат
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2012/02/02/quot-bitkata-za-ierusalim-quot-izleze-ot-pechat.894477
Кой се страхува от книгата “Битката за Йерусалим”?!
http://watchtowerman.blog.bg/politika/2009/02/06/koi-se-strahuva-ot-knigata-quot-bitkata-za-ierusalim-quot.287258
Петров. разликата е че въпросните ти евреи евреино, са в чужда земя отишли за да окупират, а не палестинците истинските семити са отишли в чужда земя. Вижда се колко си зависим именно от подобни антисемитски автори, и цели медийни манипулативни империи, че не си правиш трудът и усилието да разбереш кой в случаят е агресорът в на хората в земята им, и кой е действителният антисемит. Именно арабите са семитите, и какво търсят някакви си хазари там? че само не ми става ясно. Ако си извадиш главата си от задника, и успееш да си прочетеш последната глава от Библията си, юдео-христиенино, ще схванеш изобщо за какво става на въпрос. Как заради ината на същите араби, светът благодарение на тяхната саможертва, е все още до известна степен свободен, а не се е превърнал в една огромна Палестина. Но на отровени от комунизъм деградирали мозъци, това няма как да им е известно, защото именно тази отрова ви превъзпита да не мислите самостоятелно, а само каквото ви го напишат преди това. Така че Петров. Още ги подкрепяй тези същите евреи, пък като ти надойдат тук, и те изритат като мръсно куче, тогава се сети за хвалебствията си сега, освен ако ти не си един от тях, което е много вероятно, да си някоя скрита кипа.
Преводът на “Steigbügelhalter” с “ибрикчия” е доста тенденциозен и не отговаря на смисъла на немското заглавие и съдържание на статията, в което Европа се представя като помощник за политическите аспирации на палестинците.
Не мога да не Ви дам право, г-н Иванов. Преводът на Steigbügelhalter с “ибрикчия” не е буквален.
Но той не би могъл и да бъде, защото няма буквален еквивалент на един по принцип метафоричен идиом. Особено, когато е използван не в самия текст, а в заглавие, никога не може да се постигне 100% во съответствие.
В заглавието никакви обстоятелствени замествания не вършат работа. Напротив, заглавието трябва да закове вниманието и да задържи читателя – т.е. тук е нужна дума-дразнител. Нещо, което прави и Херцингер избирайки именно “штайгбюгелхалтер”, т.е. буквално “слугата, чиято роля при феодалния му господар е наведен да държи стремето и после да повдигне господаря си в седлото”.
Изборът ми падна по очевидни причини на “ибрикчия”. Винаги съм бил противник на буквалния превод, а предпочитам да се съобразявам с културния контекст и стилистичната стойност на ползваните понятия. Метафоричният днес штайгбюгелхалтер е силно пейоративно оцветен. Същото се отнася до “ибрикчията” чиято функция е била подобно на германския слуга да обслужва господаря си.
А вече надолу в краткото есе е казано всичко онова, което е имал да сподели авторът, след като (и с помощта на преводача ;)…) е успял да спре вниманието на читателя.
Г-н Радев, напълно споделям представите Ви за свобода на превода. Това, срещу което възразявам като читател, е “пресоляването на манджата” (особено, когато се касае за превод) – нещо, което е характерно за публицистиката ни като цяло през последните две десетилетия и за жълтата преса в Западна Европа. В случая, терминът “ибрикчия” (според мен) насочва читателя във фалшива посока, доколкото ибрикчийството се възприема и като особен тип слугинаж, който включва услуги и в интимната сфета. Всъщност, първият коментиращ (П. Петров) е попаднал именно в този капан – той възразява по следния начин: “да наричаш цял един континет “ибрекчийски” е нелепо”. Не мисля, че авторът на оригиналната статия Херцингер е вложил подобен смисъл относно ролята на Европа.
Така е. Нашите медии наистина не подчертават крайно отрицателната позиция на арабите спрямо съществуването на Израел. Но да наричаш цял един континет “ибрекчийски” е нелепо. Все пак колко територия е завзета след войната от 1967г.? Може и да имат право да строят там, но тук в Европа не се обяснява на хората защо? А също по каква причина за няколко десетилетия в това малко парче земя се събраха 7 мил. евреи. С американски пари те показаха какво може да се направи върху пясъци камънаци с много труд и упорство. Докато евреите строяха, арабите се размножаваха и не попмръднаха в ината си….