Изтеклият ноември е месец на вглъбяване за вярващите християни, време за осмисляне на преходността на битието ни в това измерение, за споменаване и почит към отишлите си преди нас.
Декември носи упованието във вечното раждане на надеждата и спасението, отваря пътя към Светлината.
В страните на западното християнство днес започва т.н. “предпразничен сезон” или “Adventszeit” на немски. Това е периодът на четирите седмици преди Коледа, като всяка от неделите носи названието “Първи Адвент”, “Втори Адвент” и пр. – след четвърата неделя следва Бъдни вечер и Коледа. Гръцкото название е било epiphaneia и означава “явяване”, “явление”, “идване” или “пришествие”. По-късно се възприема латинското Advent – очакването на идването, на раждането на Христа.
По-рано, през тези седмици (като периодът тогава е бил по-дълъг – 40 дни) се е постило. Днес, поне в евангелските региони, които познавам по-отблизо, почти никой не пости, даже напротив – през тези седмици центровете на градовете се изпълват с коледни базари, на които се лее греяно вино и се ядат всякакви сладости и солености. В домовете се набляга на коледни сладкиши и шоколадени изделия.
Едно не много радостно, съпровождащо комерсиализацията на всички почти сфери на живота явление (първите коледни сладкиши и сладкарски изделия се появяват все по-рано в супермаркетите, тази година снимах за куриоз първата такава стока още на 10 септември в близкия супермаркет…)
Но освен разгул на лакомията, седмиците на Advent са за вярващото и все още свързано с традициите и църквата малцинство преди всичко време, през което се празнуват неделите в семеен или приятелски кръг – събрани около венец от 4 свещи, като всяка следваща седмица броят на запалените свещи се увеличава с една.
Тази неделя се пали първата свещ. И се пеят семейно или с приятели коледни песни и химни – с дълголетна традиция, познати на деца и възрастни (но не и на преобладаващия брой агностици, атеисти и езичници особено сред източногерманското население и в светския и антиклерикален Берлин).
Наскоро научих, че адвентският венец е въведен от големия религиозен социален реформатор и учен (и един от най-ранните противници на комунизма, още от 1848 г.!) Йохан Хинрих Вихерн, за когото и за непряката му връзка с България може да се прочете повече тук.
Посетихме вчера някои от адвентските благотворителни базари в близкия берлински район Моабит. Монтирах и кратък запис в полза на любознателните.
..
Две думи за обяснение. Първата църква е евангелската „Свети дух“ на улица Туснелда Алее. В сърцето на квартал, където междувременно преобладава далечно на християнството „мултикултурно“ население – предимно мюсюлманско-турско-кюрдско-циганско, а също и атеистични левичарско-интелектуални германски среди, усилията на мръзнещите духови музиканти ми се сториха особено трогателни. Макар и да настройват доста меланхолично.
Вътре в църквата има благотворителен базар, на който дамите от енорията предлагат ръчно плетени артикули, а отвън сред щандовете ми направи впечатление много активното участие на корейската евангелска църква с азиатска вкусна гозба.
Първият химн, който свирят е класически за времето на Advent и се нарича „Дъще Ционова“ по музика на Хендел. На финала се чува познатата и в България мелодия „Елхови лес“.
След евангелската посетихме католическата църква с манастир Св. Павел на Олденбургер щрасе. За жалост точно тук батерията капитулира пред мразовитите температури, затова видеорепортажът е съвсем кратък. И все пак, мисля, че дори от тези 2 минути проличава съвсем другата атмосфера в църковния двор, динамичната, весела гълчава на многобройните енориаши и гости и преди всичко на многото лудуващи деца.
. .
Разликата с евангелската енория бе поразителна. Обясненията са навярно многобройни и сложни, едно е очевидно: с притока на все повече млади специалисти, политици, бизнесмени, хора на творческите професии главно от Западна и Южна Германия към столицата (не напразно за година и нещо жилищната криза в града почти излиза изпод контрол!) католическите църкви тук преживяват непознат от години възход. Става дума за образовани и заможни семейства, често с по няколко деца – един съвсем нов елемент в демографията на Берлин.
На всички пожелавам светли предрождественски седмици.
Интересни наблюдения. Бях миналата година в най-голямата турска джамия край Берлин. Същата работа като в католическата църква, където сте били. Млади мюсюлманки и цели смейства се събуваха прилежно и влизаха в храма. Гл. секретар на джамийското настоятелство обясни как в Берлин имало към 400 000 мюсюлмани. Мисля си дали това разделение на християнската общност може да бъде преодоляно. Дали това обединение не трябва да стане с едно общо разбиране за връщане към общите корени на вярата ни. Дали Западът трябва да започне този процес, защото точно той се е отлъчил от християнските ценности( първо връща статуите в храмовете, после въвежда срамните индулгенции, същите праведни католици преследват евреите в Испания и ги гонят по цял свят с векове, после към 15.-16 в. започват да кара хората да се кръстят обратно, като преди това се отказват от трите пръста, с които хората се кръстят и те започват да мятат длани по тялото). Посетих един клуб в берлинския район Кройцберг. Там на първия етаж имаше сладкарница и майки с деца с количките, на втория имаше студио на художник, на третия знаятчийска нработилничка. Не ме пуснаха да вляза в основнаото голямо помещение в призмения етаж, защото в момента там ученички тренираха модерен балет. Беше най-високата сграда в Кройцберг – катедралата на района. Ето това ме кара да си мисля, че обединението трябва да почне от Запад…