Милен Радев

Изтеклият ноември е месец на вглъбяване за вярващите християни, време за осмисляне на преходността на битието ни в това измерение, за споменаване и почит към отишлите си преди нас.

Декември носи упованието във вечното раждане на надеждата и спасението, отваря пътя към Светлината.

В страните на западното християнство днес започва т.н. “предпразничен сезон” или “Adventszeit” на немски. Това е периодът на четирите седмици преди Коледа, като всяка от неделите носи названието “Първи Адвент”, “Втори Адвент” и пр. – след четвърата неделя следва Бъдни вечер и Коледа. Гръцкото название е било epiphaneia и означава “явяване”, “явление”, “идване” или “пришествие”. По-късно се възприема латинското Advent – очакването на идването, на раждането на Христа.

По-рано, през тези седмици (като периодът тогава е бил по-дълъг – 40 дни) се е постило. Днес, поне в евангелските региони, които познавам по-отблизо, почти никой не пости, даже напротив – през тези седмици центровете на градовете се изпълват с коледни базари, на които се лее греяно вино и се ядат всякакви сладости и солености. В домовете се набляга на коледни сладкиши и шоколадени изделия.

Едно не много радостно, съпровождащо комерсиализацията на всички почти сфери на живота явление (първите коледни сладкиши и сладкарски изделия се появяват все по-рано в супермаркетите, тази година снимах за куриоз първата такава стока още на 10 септември в близкия супермаркет…)

Но освен разгул на лакомията, седмиците на Advent са за вярващото и все още свързано с традициите и църквата малцинство преди всичко време, през което се празнуват неделите в семеен или приятелски кръг – събрани около венец от 4 свещи, като всяка следваща седмица броят на запалените свещи се увеличава с една.

Тази неделя се пали първата свещ. И се пеят семейно или с приятели коледни песни и химни – с дълголетна традиция, познати на деца и възрастни (но не и на преобладаващия брой агностици, атеисти и езичници особено сред източногерманското население и в светския и антиклерикален Берлин).

Наскоро научих, че адвентският венец е въведен от големия религиозен социален реформатор и учен (и един от най-ранните противници на комунизма, още от 1848 г.!) Йохан Хинрих Вихерн, за когото и за непряката му връзка с България може да се прочете повече тук.

Посетихме вчера някои от адвентските благотворителни базари в близкия берлински район Моабит. Монтирах и кратък запис в полза на любознателните.

..

Две думи за обяснение. Първата църква е евангелската „Свети дух“ на улица Туснелда Алее. В сърцето на квартал, където междувременно преобладава далечно на християнството „мултикултурно“ население – предимно мюсюлманско-турско-кюрдско-циганско, а също и атеистични левичарско-интелектуални германски среди, усилията на мръзнещите духови музиканти ми се сториха особено трогателни. Макар и да настройват доста меланхолично.

Вътре в църквата има благотворителен базар, на който дамите от енорията предлагат ръчно плетени артикули, а отвън сред щандовете ми направи впечатление много активното участие на корейската евангелска църква с азиатска вкусна гозба.

Първият химн, който свирят е класически за времето на Advent и се нарича „Дъще Ционова“ по музика на Хендел. На финала се чува познатата и в България мелодия „Елхови лес“.

След евангелската посетихме католическата църква с манастир Св. Павел на Олденбургер щрасе. За жалост точно тук батерията капитулира пред мразовитите температури, затова видеорепортажът е съвсем кратък. И все пак, мисля, че дори от тези 2 минути проличава съвсем другата атмосфера в църковния двор, динамичната, весела гълчава на многобройните енориаши и гости и преди всичко на многото лудуващи деца.

. .

Разликата с евангелската енория бе поразителна. Обясненията са навярно многобройни и сложни, едно е очевидно: с притока на все повече млади специалисти, политици, бизнесмени, хора на творческите професии главно от Западна и Южна Германия към столицата (не напразно за година и нещо жилищната криза в града почти излиза изпод контрол!) католическите църкви тук преживяват непознат от години възход. Става дума за образовани и заможни семейства, често с по няколко деца – един съвсем нов елемент в демографията на Берлин.

На всички пожелавам светли предрождественски седмици.