Авторът е водещ журналист на всекидневника Ди Велт. Завежда отдел „Външна политика“ на вестника. Роден е 1969 г. в Мюнхен, завършва история на Близкия Изток, ислямски науки и журналистика в Хамбург. Един от познавачите на израело-арабския конфликт. Текстовете му се отличават с ясна и аргументирана позиция, с нетърпимост пред заплахата, която радикалният ислям представлява както за самите мюсюлмански общества, така и за останалия свят.
Благодаря на приятеля и съ-форумец Симеон Христов за това, че ни предоставя за публикация своя превод на тази актуална (излязла преди „примирието“) статия на Клеменс Вергин
М.Р.
В Близкия изток отново говорят оръжията. Както винаги в Европа веднага поставят под въпрос израелската реакция. Разумно ли е, питат се тук, да се отговори с контранастъпление на атентата срещу един армейски патрул и на изстреляните от Газа повече от 100 ракети? Легитимно ли бе убийството на военния лидер на Хамас?
Всъщност очевидният въпрос е друг, но ние отдавна сме се отказали да си го задаваме: Защо палестинците вече 64 години водят една и съща, междувременно станала безперспективна, война срещу Израел?
Защо все нови и нови фанатични лидери изричат все едно и също послание за предстоящата кой знае кога крайна победа? И защо тези лидери осъждат вече трето поколение палестинци да жертват личния си живот на олтара на една идеология?
12 000 ракети срещу Южен Израел
Тези войни винаги са приемали нови форми. Израел е жертва на нападения от заобикалящите го арабски държави през 1948 г., 1967 г. и 1973 г. След 60-те години (на миналия век – б. пр.) създаващото се палестинско национално движение се специализира в тероризма, който през 1982 г. доведе до израелската офанзива срещу Ливан, използван от ООП като операционна база. От време на време организацията на Ясер Арафат Фатах пробваше и преговорите, за да разпали обаче през 2000 г. терористичната интифада срещу Израел.
След като междувременно Фатах и много палестински граждани поумняха, в Газа се надигнаха следващите екстремисти, готови да държат своето собствено общество като заложник, за да продължават вечната война срещу Израел и срещу евреите – бойците на Хамас.
При това Израел се оттегли от Газа преди седем години и даде шанс на палестинците да докажат, че заслужават своя собствена държава и на Западния бряг. Вместо да изграждат една функционираща общност, палестинците предпочетоха да изстрелят 12 000 ракети срещу израелския юг.
Израелците също допуснаха много грешки
Без съмнение и израелците допуснаха много грешки. И все пак през последните дванадесет години те внесоха две реалистични предложения за мир, които бяха отхвърлени от другата страна.
В Кемп Дейвид през 2000 г. Ясер Арафат бе прекалено страхлив, за да се съгласи на политическо решение. През 2009 г. сегашният палестински президент Махмуд Абас отхвърли предложението на израелския премиер Ехуд Олмерт.
Историята, с която палестинци и араби се залъгват в продължение на повече от 60 години е болнава, саморазрушителна история. Това е историята за една победа, която някога щяла да бъде спечелена, стига бойците да останат верни на чистото учение.
Тогава те ще успеят да натикат евреите в морето. Тогава арабската кауза ще възтържествува. Опиянени от собствената си пропаганда, арабите търпят поражение след поражение. И все още не са помъдрели от това.
Истинската драма на Близкия изток
Това е истинската трагедия на Близкия изток: Отказът на все нови и нови поколения палестински и арабски лидери да признаят реалностите и да се възползват от възможностите за мир, когато такива се открият.
Да приемат най-накрая Израел, от когото биха могли да научат толкова много. Преди всичко да научат как да се гради нещо успешно, вместо натрапчиво да правят отново и отново инсценировки на старите поражения.
Само четири години след последната война в Газа Хамас сега пак търси военния конфликт, който тя може само да загуби. Организацията отново рискува опасността Израел да стартира сухопътна офанзива, за да спре градушката от ракети. И както е обичайно Хамас получава аплодисменти от арабските медии и изявления на солидарност от арабските лидери в региона, например от Египет.
Голяма част от Газа живее от помощите на ООН
Учудващо е как и европейските новинарски медии приемат заслеплението на екстремисти като нещо нормално. И се питат само дали израелският отговор на палестинската лудост е умен или недотам.
В действителност международната общност от десетилетия насърчава безотговорността на палестинските лидери. В историята никой друг народ не е получавал на глава от населението повече дарения от страна на международната общност.
Голяма част от Газа живее от помощи на ООН, докато правителството на Хамас харчи парите си за ракети, с които докарва нови несгоди на собственото население. Става дума за една извратена система, която се приема като нещо нормално.
Бруталната вътрешно-палестинска борба за власт
Разбира се, че междувременно се намират и много палестинци, които са умерени и биха сключили мир с Израел.
През 2007 г. обаче можахме да се убедим как Хамас третира хората, които имат по-различно мнение. По време на вътрешно-палестинската борба за власт привърженици на Хамас нахлуваха тогава дори в болниците на Газа, за да ликвидират или да осакатяват за цял живот беззащитни членове на Фатах.
Крайно време е да се помогне на палестинското общество да се освободи от тези екстремисти и техния култ към смъртта.
© за превода от германски език: Симеон Христов
