Току що бе приет с акламации (на две ръце) новият петгодишен план по дребния безрог добитък, закаляването на стоманата и производството на литературни полуфабрикати.
Изваждам от конспективната му част един откъс за да не ми дава мира и да ми напомня поетите задължения пред реалния и виртуален колектив. Става дума за началото и края на роман, който рано или късно (по-скоро късно) не може да не напиша:
Георгий Михайлович изпърдя на сън и се събуди.
Тътенът заличи сладкото видение на меката септемврийска есен на 23-та. В главата му закънтяха взривовете по брега на Волго-Донския канал, където го бе водил наскоро Николай Иванович. През дантелената завеска в стаята на генсека се лееха червените лъчи на звездата от Спаската кула.
Георги се търкулна на другата страна и умилен пръдна отново…
Познавачи казват, че между Клим и Молотов личи бомбето на Георгий Михайлович
Краят също е вече известен. Проблемът е в помежду-то…
… Взрив след взрив терзаеха последното жилище на Георгий Михайлович. Подобно на своя последен обитател и то стискаше зъби, напрягаше жили, забиваше все по-дълбоко корени в земята. Но постепенно силите му се стопиха. Измежду гордите доскоро колони излетя ято гарги и отчаяният им крясък се сля с грохота на разсипващият се бетон…
Мавзолеят се килна, пепелта на Георги Д. на Орландовци потръпна и замря за винаги.
През площада делово притича краставо черно куче.
За разведряване на финала – една от ключовите сцени на романа в аванс
(Историческата отговорност изисква да допълним, че съществува и втора версия за задушевната беседа на московския робовладелец с неговото балканско протеже: “У Вас, таваришч Сталин, могучий пралетарский хуй, а мне наша балгарская баба Ванга гаварила, что и наследник у Вас будет хуйло!”)
От архивния запис, направен със скрит микрофон на горната среща. Въпреки статичния шум и пращенето ясно се чува как Георгий Михайлович казва:
“Разрешите да дойда с Вами, таваришч Сталин! Я подержу Ваш член, а патом и изтрыскаю ево аккуратна!”
Стилистиката на Афера.бг не ми допада, а напоследък авторът си е замърсил речника. Вярно е, че из калта няма как ботушите да се запазят чисти, но нали всичко у човека трябва да бъде прекрасно? Дори пръдните му…
Защо ти е да поливаш бурени, Милене?
Аз искам да бъде забравен Херострат.
Искам да бъде забравен и споменът за стената, в която още си блъскат чугунените глави братята и сестрите от Панкоу, Лихтенберг, Кьопеник, Хелерсдорф и сие.
Остави Тарабата да си изгние на бунището.
Виртуалният ти колектив е една голяма бройка, но колко от тях са наистина от Остта на доброто?
Аз те моля, напиши роман за светлия дух на достойни хора като теб самия, не за пръдните на кухи и некъпани сладострастници из Виенската гора и Сокольники.
Неотдавна на един вернисаж едно префърцунено момченце се доближи до мен и ме попита: “Вие наистина ли мислите, че това е изкуство?”
Аз: Че защо да не е? Мен например ме издига и вдъхновява.
Той: Ама изкуството трябва да е дълбоко изстрадано.
Аз: Да, през 18-ти и 19-ти век. А през 21-ви може да е и високо израдвано.