Милен Радев

Преди седмица, в самия център на Берлин, на Александер плац, на 100 м от сградата на правителството – т.н. Червено кметство – пред десетки минувачи и празноскитащи се около полунощ младежи, излизащи от околните дискотеки, бе убит с ритници по главата един 20-годишен младеж на име Джони.

Както се разбра, той се прибирал с още трима приятели, единият от които бил пийнал, затова го сложили да поседне на стола на едно улично кафе, докато един от приятелите отишъл да търси такси.  Без причина, минаваща покрай тях група от 7 – 8 човека, събаря стола на момчето и го бутва на земята. Джони (за когото всички казват, че бил рядко приятно, културно и готово да помогне момче) се намесва и ги пита защо правят това, да оставят човека на мира.

Тогава бандата (за която междувременно се знае, че били яростни и озлобени към света младежи от турски произход, идващи от съседна дискотека, където 700 турци и араби чествали някакъв техен поп или рап певец) се нахвърля върху Джони и за нула време с ритници му смачква главата. Пребиват и второ момче от приятелите. След това побягват. Джони почива на другата сутрин в интензивното.

Полицията обяви награда от 15 000 евро за помощ при идентифициране на престъпниците. Вече са установени имената на поне двама от тях, но както се чува, всички те веднага се изнесли в Турция, така че следствието буксува. След първите дни с доста висока медийна активност, тези дни за  разследването не се пише почти нищо…

Междувременно на лобното място на младежа, където всеки ден преминават десетки хиляди хора се образува море от цветя, свещи и кандила. Свидетел съм от посещения на няколко пъти с какво потресение идват и полагат цветя обикновени германски граждани, но и много младежи с тайландски корени (Джони е дете на майка тайландка и баща германец). С каква мрачна решителност и отвращение към бруталността на тези вече зловещо известни ислямски гамени се пишат малки бележки, картони с послания и траурни думи…

С погнуса чета в големите вестници на Берлин, че се наложило да бъде прибрана, изложената на лобното място книга за съболезнования, защото в нея мнозина отправяли „екстремистки“ и „расистки“ призиви. В книгата уж се концентрирала „еснафската злоба на агресивни и ксенофобски среди“…

Безумие, граничещо със съзнателно насочване на хората към екстремизъм, само така мога да нарека тези късогледи политически коректни заклинания на загубилата всяка връзка с реалността медийна каста…

Нищо подобно не видях в книгата за съболезнования! Дори цитираните във вестниците „скандални“ мнения бяха чисто и просто думи на възмущение от агресивността на ислямските насилници (все по-често сеещи насилие в Берлин) и ядовити въпроси към политиците кога най-после такива престъпни мигранти ще бъдат екстрадирани от Германия и кога политиците ще се погрижат за сигурността на мирните си съграждани…

Скръбна и зловеща загуба на един млад живот, още по-скръбна диагноза за парализата на германските политически среди по тези важни и все по-наложително напиращи проблеми.

Безсилие и тотално игнориране на официално ниво на очевидната за всеки непредвзет съвременник агресивност сред млади мюсюлмани – араби, турци, кюрди. Агресивност, екстремно изразена, безпричинна и отсъстваща при всички други мигрантски групи в града…