От едно влажно, неведнъж заливано от спукани тръби мазе бяха извадени няколко кашона със събирани и почти вече забравени материали от 1987 – 1988 – 1989 – 1990 г.
Това бяха онези години, когато изписвах към 25-30 различни руски списания месечно (добре, че месечният абонамент рядко надхвърляше 2 – 3 лева). За младите трябва да се поясни, че в руската преса, във вестници и списания като “Юность”, “ЛитГазета”, “Книжное обозрение”, латвийското “Даугава” или “Исскуство кино” тогава се печатаха текстове, до малко преди това забранени и преследвани с лагер, а в тодорживкова България все още невъобразимо волнодумни.
Сред архивираните материали се отличават и някои изрезки от български вестници с рядка по своята наситеност гадост. Прелистването им бързо възражда гнусния дух на идеологическите цербери на ЦК, хванали здраво с помощта на верния си слугинаж (част от него – днешни медийни и творчески могули) целия обществен живот.
На тези изрезки ще им дойде времето след малко. А тази публикация ще е “авторска” – в нея ще се покажат два малки текста от пролетта на 1990, които бяха сред първите материали писани от днешния стопанин на Де зората за в-к “Демокрация”.
Първият брой на “Демокрация” излезе на 12 февруари 1990 г. и след като бързо видях, че карикатурите, които се приемаха от редколегията можеха да бъдат само или мижави като политическо послание, или никакви, реших да предложа някои заядливи кратки текстове, от които знам, че някои са излизали във вестника, но така и не можах да ги прибера навремето в архива си (поради разни пътувания тогава).
Ето че днес от една от папките с изрезките изпаднаха следните две малки “антрефилета”, внесени в “Демокрация”, но не мога да кажа дали са били отпечатани. Всъщност все едно.
Пак за младите читатели трябва да обясня, че тези факсимилета са от машинописни страници. Чукано е на амбалажна социалистическа хартия за машина, която колкото и да е странно не се е разпаднала и след 22 г.
Ето като малък личен куриоз въпросните два текста, запазили се по случайност (уголемяват се и се четата по-удобно чрез кликване върху тях):
Като е станало дума за в-к “Демокрация” – ето и нещо наистина рядко – т.н. “нулев” брой на вестника, който не излезе в продажба разбира се и, както се вижда, по някое време е бил задигнат от един въртящ се из коридорите автор със склонност към архивиране…
Накрая това. От бр. 1 на “Демокрация”, 12.02.1990. Съвсем плакативна, политическа сатира, разбира се. Не беше време за подтекст и фина ирония.
Ако някой се интересува за повече анекдотични спомени от началото на в-к “Демокрация” може да почете и тук.
