Дянко МарковКаква полза има понякога от разчистването на писалището и прилежащите към него рафтове и етажерки! По този начин нощес ми попадна един стар брой на в-к “Истина”, за който се опасявах вече, че е последвал ориста на всичко преходно…
Бате Дянко ми бе подарил още преди години този брой 11 от февруари 2001 като един от особено важните и нужни да се популяризират. Ето защо реших да го сканирам сега и да подготвя материала, пръснат на няколко вестникарски страници за тукашна публикация. Става дума за полемиката около спасяването на българските евреи (вече обосновах защо според мен по-коректно е “спасявнето на евреите в България”), за демагогските атаки на Сендов и Първанов, големи активисти на компартията по онова време и за дебата около ролята на цар Борис.
Струва ми се, че точно сега, когато в навечерието на годишнината от кървавия 9 септември отново се отправиха злобни нападки срещу Дянко Марков е добре да се има целият протокол за да се строши зъбът на клеветата…
М.Р.
В 417-то заседание на 38-то Народно събрание на 27 юли 2000 г. бе поставено на разискване и гласувано предложението на група народни представители „заместник-председателят на НС Благовест Сендов да бъде свален от поста му“. Мотиви – увреждане на националните интереси на България с писмото-махзар до президента на държавата Израел. В това писмо (подписано от още четирима обществени дейци) се настояваше “да бъде заличено името на цар Борис III от мемориалните плочи и всякакви други възпоменателни мероприятия в Гората, посветена на България в зоната на Ерусалим”.
Разбира се, последва премахването на тия плочи.
Актът на Благовест Сендов от висотата на заемания от него поcт, с който акт на цар Борис III, респективно на българската държава, се приписваше вината за депортацията и унищожението на евреите от Беломорска Тракия и Македония, несъмнено увреди в морален план престижа на България пред международната общественост и то тъкмо в момента, когато тя узнаваше, след много десетилетия осъдителна завеса на мълчанието, истината за оцеляването на българските евреи по време на Втората световна война.
Дебатите протекоха в атмосфера на яростно противопоставяне, викове, тропане, скачане и хулене от страна на левицата (комунистите), главно срещу народния представител Дянко Марков, който говори пръв от трибуната на НС от името на вносителите на предложението.
Последвалите „вариации на тема“ продължават и до днес по вестници, радиопредавания, събрания и срещи. Извеждат се от общото съдържание отделни изречения и думи, фалшифицира се текст и позиция, задействат се международни връзки и институции.
Отговарям на настоятелните искания на множество членове на съюз „Истина“ и читатели на редките му издания, като публикувам пълния текст на изказването ми, включително репликата на Гиню Ганев, както и онова, което не можа да бъде доизказано (прекъснато бе от председателя на НС поради изтичане на полагаемите ми се две минути) и което в морален, международно-правен и национален план трябва да се знае от всеки български гражданин!
Председател Йордан Соколов: Някой от името на вносителите желае ли да се изкаже? Има думата господин Дянко Марков.
Дянко Марков (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа народни представители! Аз гласувах да бъде предавано днешното заседание по телевизията, защото не го смятам за маловажно. И не е този акт само оценка, какво е направил акад. Сендов, и дали това, което е направил, е добро или лошо. Това е един акт, в който Народното събрание за първи път, поне откакто аз съм тук, в тази среда, за първи път трябва да се произнесе по действието на човек, който стои в най-високия етаж на държавното ръководство на България.
Реплика от ДЛ: За втори път!
Дянко Марков: Това е актът, който заслужава нашето сериозно внимание и оценка на това, което е направил. Не става въпрос дали акад. Сендов е изразил свое лично мнение за това, кой какви заслуги има за спасяването на българските евреи или няма такива заслужи, или има вина. Защото в това отношение никой не може да оспори правото на акад. Сендов да изразява своето лично мнение.
Но акад. Сендов е подпредседател на българския парламент – на най-високостоящата българска държавна институция. И именно като такъв той е действал в ущърб на националните интереси на България. (Възгласи от демократичната левица: „Е-е-е!“ ръкопляскания от блока на ОДС.)
Председател Йордан Соколов: Моля за тишина.
Дянко Марков: И аз ще мотивирам това, уважаеми госпожи и господа! Затова се занимаваме с този въпрос. Не става дума и за това дали израелската държава и еврейският народ свалят една или друга плоча. Това е тяхно суверенно право – да преценят кой има заслуги за съдбата на техните съотечественици в епохата на Втората световна война, кой има вина и как да се постъпи с едни или други. Ние не можем да внушаваме или да кажем: „Моля, оставете плочите. Направете паметник на България.“
Но ние имаме едно преимущество спрямо всички други европейски народи, които през Втората световна война бяха под егидата на Германия. Това наше преимущество е изразено в тази именно карта, която аз я оставям тук като документ и в която карта американският историк Раул Хилберг в книгата си „Унищожението на европейските евреи“ тази именно карта посочва. Тя е ползвана и аз я имам в немския превод от книгата, издадена от немския историк Хайнц Хьоне в Хамбург през 1966 г. под надслов „История на СС – орденът „Мъртвешка глава“. В тази карта, уважаеми госпожи и господа, са посочени… (Шум и реплики. Предава картата на председателя на НС).
Картата на Раул Хилберг, тук – репродукция от Шпигел. Кликни за увеличение.
Председател Йордан Соколов: Моля за тишина в залата.
Дянко Марков: В Полша са унищожени 90 на сто от евреите, в Германия, Австрия и Чехословакия – 50 на сто, в Румъния – 34 на сто; в Холандия, Белгия и Люксембург – 56 на сто: в Дания 1,5 на сто. Всички други са спасени чрез лодки. В България седи 0! В България седи 0, господа! (Силни ръкопляскания и възгласи „Браво!“ от блока на ОДС.) И това е паметната плоча за хората, които спасиха българските евреи. Тази нула – аз се гордея с тази нула като българин, като гражданин и като човек! (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
Акад. Благовест Сендов оспори тази нула и каза: „Цар Борис е изпратил 12 хиляди или 11 343, колкото са, е изпратил на унищожение в лагерите Треблинка и другите лагери в Полша.» Цар Борис не ги е изпратил! Ето ви друга карта! Заповядайте, уважаеми господин председателю (подава картата). Ето ви друга карта – издание на вестника “Дас Райх” на Гьобелс, в която карта Беломорието и Македония са посочени “под българско управление- за разлика от Добруджа, която е включена в българката държава. Тук стои Унгария, където Трансилвания е включена в границите на унгарската държава, но Войводина е дадена “под унгарско управление”.
Картата на в-к Дас Райх
И в този смисъл аз няма да се спирам в подробности на историческите факти, защото това е друга задача, задача на друг институт. Аз обаче искам веднага да направя една съпоставка между парламента на България през 1943 г., в който 42 души подписаха писмото до управлението на страната, с което се застъпиха за съдбата на българските евреи. И да го съпоставя с днешното време! Тогава тези хора всичките бяха от мнозинството. Димитър Пешев не поиска подписите на хората, които бяха в опозиция на управлението на страната. (Шум и реплики от блока на ДЛ.) В опозиция!
Председател Йордан Соколов: Моля! (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ) Имаше, имаше.
Дянко Марков: Моля? Не, аз така не мога да говоря. Моля за тишина, ако желаете да слушате! Реплика от ДЛ: Не желаем!
Председател Йордан Соколов: Тишина, госпожа Величкова!
Дянко Марков: Това, което говоря, трябва да се чуе. Кое не е вярно? (Шум и неразбираеми реплики от блока на ДЛ.)
Председател Йордан Соколов: Моля за тишина!
Дянко Марков: Всички тези 42 души, това казах аз, са от мнозинството, правителственото мнозинство. И тези хора поставиха човечността над политиката. Те бяха за тази политика – за политика на съюз с Германия. Защо и как – това е друг въпрос. Не се спирам на това (Шум и реплики от блока на ДА.) Но когато дойде до съдбата на хората, те поставиха човечността над политиката! (Силни и продължителни ръкопляскания от блока на ОДС.) Това е доблестта на 25-то Народно събрание. И от тези хора, уважаеми колеги, от тези хора бяха изтребени с разстрелите по присъдите на “народния съд” половината от тях. (Викове „У-у-у“ от блока на ДЛ) И от тези хора половината бяха носители на един, два и повече ордени за храброст, което показва, че воинската смелост отговаря на гражданското достойнство. Това е исторически факт. (Ръкопляскания от блока на ОДС.)
Днес, когато усилията на целия наш народ, усилията на всеки един български гражданин са посветени за издигане престижа на нашата страна, не, на едно или друго управление, а на нашата страна и народ, акад. Сендов подава една информация, преди всичко неистина, подава една информация, която уврежда интересите на българската държава и народ. И заради това акад. Сендов няма място като подпредседател на българското Народно събрание! (Силни и продължителни ръкопляскания от блока на ОДС).
Председател Йордан Соколов: Моля!
Дянко Марков: Аз се учудвам, уверявам ви, колеги отляво, аз се учудвам, че вие подкрепяте тази позиция. Вие положително не я оценявате достатъчно. Тя не е във ваш партиен интерес! Във ваш партиен интерес е да оценявате кое е добро, кое е лошо – както е в партийния интерес на всяка една обществена сила В страната ни. Не да праВим сметка какво ще бъде да увредим на противника и какво ще бъде В полза на нас. А какво е в полза на България.
В полза на България в момента е акад. Сендов да излезе от председателското място на Народното събрание! (Продължителни ръкопляскания от блока на ОДС, тропане, възгласи „У-у-у“, скандирания „фашисти“ от блока на ДЛ)
Председател Йордан Соколов: Благодаря на господин Марков.
При дискусията, последвала моето въвеждащо изказване, левицата ловко отведе основната тема – за отговорността на г-н Сендов или в негова защита (позиция, в която депутатите от БСП очевидно разбираха своята слабост) и постави в центъра на пледоарията на своите представители други проблеми, странични спрямо основната тема: за влизането на България в Тристранния пакт, за легионерството и фашизма в България, за „антифашистката“ съпротива, за „антисемитизма“ на цар Борис и пр. в тоя дух. Представителите на ОДС глътнаха комунистическата въдица, при което пролича, че не са много Вещи В новопоставената проблематика. Нито един не защити достойно държавния глава, ръководил съдбините на България В най-драматичния и на моменти трагичен период от новата ни история. Но когато в обвиненията си към починалия преди 57 години български цар представителите на левицата стигнаха до твърдението, че той съзнателно е пратил на унищожение евреите от Македония и Беломорието (господата Георги Първанов, Гиню Ганев и други), взех отново думата за реплика.
Ето пълният й текст от експресната стенограма на НС:
Председател Йордан Соколов: За първа реплика има думата господин Дянко Марков.
Дянко Марков (СДС): Уважаеми господин председателю, уважаеми госпожи и господа! Вземам думата, за да направя реплика на господин Гиньо Ганев, който ми оказа честта два-три пъти да спомене името ми. Той противопостави тезата за българския народ, който спасява евреите, тази теза, която се застъпва и от много други хора, включително от господин Нансен Бехар, че не е засегнато достойнството на българския народ. Аз питам: с какви средства българският народ спаси евреите, свои сънародници, в старите предели на царството и защо българският народ допусна да бъдат унищожени евреите от Беломорието и от Македония? (Ръкопляскания от СДС.) Не чувствате ли, че с тази постановка вие правите българския народ отговорен за съдбата на евреите от Беломорието и Вардарска Македония? (Ръкопляскания от СДС.)
Или още по-порочната постановка: българският народ спаси евреите в царство България, в старите граници, а цар Борис предаде беломорските и македонските евреи за унищожение. Вие не разбирате ли, че това е кощунство с хората, които ги няма и институциите, които бяха унищожени, и не могат да се защитят? Цар Борис нямаше възможност да спасява евреите от Беломорието. Депортацията на враждебно население не е военно престъпление. Съединените щати депортираха населението от тихоокеанското крайбрежие, което има японски произход, по време на Втората световна война. И никой не ги даде на съд за това. Българският народ не можеше да се противопостави, когато германското командване на Балканите реши, че това враждебно население трябва да бъде депортирано. По този въпрос може много да се говори.
Председател Йордан Соколов: Времето изтече!
Дянко Марков: Но тия, които отново изваждат плашилото на фашизма, за да заклеймят хората, които управляваха България в тази епоха и които из-вадиха българския народ от кръвопролитието и платиха със своята кръв за това…
Председател Йордан Соколов: Времето изтече, господин Марков!
Дянко Марков: Да, изтече времето, но това е дискусия, която отново ще влезе 6 Народното събрание. (Ръкопляскания от СДС.)
И тъй, времето с което разполагах, не бе достатъчно и далеч преди да развия защитната си теза (спрямо цар Борис III), председателя на Народното събрание ми отне думата.
Представям тази теза в следващите редове:
1. Цар Борис не е могъл да осуети депортацията на евреите от Македония и Беломорието
България не е водила война с кралство Гърция и кралство Югославия и от международноправна гледна точка няма правомощията на окупационна сила, окупирала в резултат на водена война територия на своя противник. Тия правомощия и отговорности има Воювалата страна (Германия). Присъствието на българска администрация, полиция и войска в Беломорието и Македония се урежда с двустранно споразумение между българската и германската страни (споразумението “Клодиус”), което гарантира почти изключително германските интереси, а на България предоставя статут на помощна окупационна сила с ограничени правомощия. От позиция на международното право (Хагските конвенции, определящи правилата за водене на война по суша и по море) това споразумение е нищожно.
От позиция на морала, депортацията на гражданското население, както и всяко насилие над човешки същества, е безспорно осъдително. Но не е военно престъпление, тъй като по това време не съществува международноправна норма, която да го квалифицира така.
При влошената за силите от Оста военна обстановка в Средиземноморския театър на военните действия в края на 1942 г. и възникналата опасност от съюзнически десант на Балканите, германската страна е преценила. че е необходима депортация на враждебното население от застрашените райони и иска от българските власти съдействие. Германците не искат разрешение от българския държавен глава и дори не отнасят въпроса до него. По силата на двустранните споразумения те искат съдействие от българските власти, на които по това време са предоставили управлението на част от териториите, които германската армия е окупирала в резултат на войната, водена от Германия на Балканите. Българската страна не е решавала и не би могла да решава въпрос, дали да се проведе депортация или не. Цар Борис не е имал власт да спре тоя акт.
„Депортацията на враждебно население не е военно престъпление.“
Това казах в Народното събрание. Това предизвика кампанията срещу мен. Изопачиха казаното, като че ли съм представил българските евреи като враждебно спрямо България население и затуй е следвало да бъдат депортирани. И какво ли не още. А дори и от прекъснатото ми изказване е ясно, че тази оценка е, която германската страна има за еврейското население в завладените от германската армия райони на Балканите. Аз не представих морална оценка. Моралът и правото не винаги се покриват. Опитах се да обясня какво е могъл и какво не е могъл да стори цар Борис; да защитя покойника от незаслужените хули, защото никой друг не излезе на трибуната да го стори.
Не ще изброявам множеството случаи на депортация на „враждебно на-селение“, провеждано дори от демократични държави по време на Втората световна война, а и след края й, в мирно време, но не мога да не упомена съвсем бегло поне някои от тях: депортацията на българските граждани от немски, австрийски и унгарски произход, извършено от окупационната червена армия в 1944-1945 г. Нищожна част от тях се завърнаха в България след дълги години каторжен труд; депортацията на българите от Пиринска Македония, които при преброяването в 1946 г. отказаха да се регистрират като “македонци” и които комунистическата власт отпрати на другия край на България, в Делиормана и Добруджа; депортацията на хиляди хора, които тая власт обяви за “врагове” и изсели за десетилетия по други, далечни места… Никой не осъди тия масово и дълговременно провеждани насилия.
2. Цар Борис не е знаел каква участ се готви за депортираното еврейско население от Беломорието и Македония
Че това е така, аз имам лично, неоспоримо свидетелство от българския посланик в Рим по време на Втората световна война, д-р Дечко Караджов, брат на майка ми и личен приятел на царя. Мога да го потвърдя под клетва (аз съм верующ в Бога човек) пред всяка институция, пожелала това. Пред цар Борис германската страна е представила „Окончателното решение на еврейския въпрос в Европа” под формата на създаване на автономна област в съседство на Литва, където ще бъде съсредоточено еврейското население от европейските страни.
Хората, които реагират особено чувствително на думите ми: „Депортацията на враждебно население не е военно престъпление“, очевидно гледат на депортацията на еврейското население от Беломорието и Македония и последвалата му гибел в концлагерите в Източна Полша като на един неделим процес. Оттам и следва осъдителната оценка за личността на царя, който е „дал съгласието си за това“. Такова гледище би било основателно, ако по времето, когато се провежда депортацията, на държавния ни глава и на българските управници е било известно, че депортираните хора ще бъдат унищожени. Но това не е истина. Истината е, че едва в ранната пролет на 1944 г. до западните съюзни сили и в някои неутрални страни проникват сведения, че в концлагерите в „източните области“ се върши нещо ужасно. Преди това дори Рузвелт и Чърчил не са знаели какво става там. Още по-малко представа са могли да имат цар Борис и българската общественост.
3. Цар Борис III не е антисемит
При дебатите в Народното събрание цар Борис многократно и „на всички ладове“ бе клеймен като антисемит. Георги Първанов: „Борис III бе начело на един антисемитски по своя характер режим“… „Борис III олицетворява антисемитския режим, той олицетворява българския холокост.“ Гиню Ганев: „Аз стоя на убеждението, че унищожаването на българските (?) (въпросителната е от мен, Д.М.) евреи от Беломорска Тракия, от Вардарска Македония и от Пирот става с изричното съгласие на цар Борис III.“ Георги Първанов цитира от дневника на проф. Богдан Филов казаното от царя на срещата му със Светия Синод, за да докаже антисемитската си квалификация за царя и да подкрепи формулировката: спасяването на българските евреи е дело на българския народ.
Да, българският народ от всички слоеве и от всички обществени среди се обяви срещу депортацията, когато германското искане се разпростре и за евреите – български поданици в суверенното царство България. Безспорно имало е лица и институции, които са били готови да съдействат на германците за депортацията и на българските евреи. Точно затуй решителна е била волята на българския цар, който и в тоя случай, както в почти всички свои актове, е останал в съгласие със своя народ.
Мисля, че е уместно тук отново да подчертая, че хората, представляващи българските държавни институции, начело с държавния глава, не са имали съзнанието, че с осуетяването на депортацията спасяват живота на своите съотечественици евреи. Както не са имали и съзнанието, че депортацията на евреите от Беломорието и Македония означава тяхната гибел. Затуй, според мен, да се говори за „спасяване“ и за „спасители“ е пресилено. Еврейската страна е, която е правомощна да прави подобни оценки, а оттам и произтичащи от това действия.
Но когато авторитетни хора като Благовест Сендов, Георги Първанов, Гиню Ганев представят в обвинителен и осъдителен план действията на българските държавни дейци и институции в дадена епоха, извън контекста на тогавашните международни отношения и исторически обстоятелства и по този начин злепоставят исторически и морално България, наложително е противодействие. Затуй излязох на трибуната.
Да, цитираните от г-н Първанов думи са казани от цар Борис Ш. Царят много добре е знаел, че те ще стигнат до Хитлер. На историка ли трябва да се обяснява, че това е елементарен дипломатически похват пред всевластния диктатор (Хитлер) на могъщата съюзна велика сила (Германия). При поредната среща царят спокойно може да му заяви: „Ето, господин Хитлер, по еврейския въпрос аз мисля като Вас; но българските мъже са мобилизирани във войската, а аз имам нужда от работници за пътища, военни строежи и много други подобни цели, а и общественото мнение в моята страна иска това: нека засега евреите останат в България.“ И Хитлер се съгласява, запазвайки доверие и уважение към българския цар. А българските евреи остават в своето Отечество и оцеляват.
Отговарям на риторичния въпрос на Г. Първанов: Да, г-н Първанов, ако от това би зависела съдбата на хората, бих се подписал под тия думи. Уверен съм, че и Вие бихте постъпили така. Тогава! Днес, разбира се, тези думи звучат като откровен антисемитизъм. Но нечестно е с анахронистични похвати да се отстоява партийна теза.
Когато се подлагат на оценка действията на българските държавници, а оттам и на страната ни като исторически субект в една вече твърде отдалечена епоха, трябва да се държи сметка за историческата макрорамка, в която протичат събитията. Научната и моралната добросъвестност налагат това.
По времето на Втората световна война еврейският народ навред по света воюваше по един или друг начин срещу Хитлерова Германия. Съответно и за германските власти евреите навред по света бяха „враждебно население“, спрямо което действаха по съответен начин.
По същото време България бе съюзница на Германия и съюзните отношения между двете страни почиваха на взаимно зачитане и сътрудничество. Обстоятелствата, при които бе сключен този съюз, не са предмет на моето изложение. Но от този съюз българската страна очакваше, че при благоприятно развитие на военната обстановка в Европа, главните цели на българската държавна политика и национална идеология – излаз на Бяло море и свобода за българите в несвободните части на Македония – могат да бъдат осъществени.
Евреите – български граждани, се оказаха, не по своя воля, в драматично, а в някои случаи в трагично положение: като принадлежащи към своята българска национална и държавна общност, те трябваше да бъдат лоялни към страната, която бе тяхна родина; към нейните закони и произтичащи от това задължения; към избрания от управниците й път. Като принадлежащи съм своя еврейски народ обаче те трябваше да се чувстват призвани да участват в противопоставянето на Хитлерова Германия – техния идеен и политически враг, с който отечеството им България бе влязло в съюзни отношения.
Последвалите събития изостряха този начален драматизъм: ограничителните и дискриминационни мерки (Законът за защита на нацията) поставяха българските евреи в положение на граждани „второ качество“, докато за управляващите тези мерки бяха неизбежни 1. От друга страна, излазът на България на Бяло море и освобождението на значителна част от Вардарска Македония, без участие във войната на Балканите, не можеше да не радва съотечествениците ни евреи, особено от по-старото поколение, които бяха воювали, мнозина като офицери, под знамената на българската войска за осъществяване на тия национални въжделения. Решението на тази драматична раздвоеност на нашите съотечественици евреи бе въпрос на индивидуален избор. Но фактът, че след като Германия обяви война на Съветския съюз, мнозина от по-младите избраха пътя на въоръжената съпротива, не бива да се свързва с обобщената идеологична антитеза „фашизъм – антифашизъм“. Определяща тя е била само за малък брой от тях.
* * *
Само няколко часа след приключване на дебата в парламента започнаха атаките срещу мен. Председателят на еврейската общност в България „Шалом“ обяви, че ако не последва извинение, ще отнесе въпроса до еврейския център във Вашингтон.
В ръководството на СДС постъпиха по модела на „изтървания заек“. Без да направят предварително необходимата международно-правна справка, дори без да ми се обадят по възникналата обстановка и какво следва да се предприеме, разгласиха по. медиите, че „СДС се разграничава от изказването на Дянко Марков“.
Последваха коментари от г-жа Татяна Ваксберг (по радио “Свободна Европа”) и г-жа Еми Барух (в пресата и по радио „Дойче веле“), в които са преценили, че мястото ми не е в парламента, а в затвора. (Може би не съм съвсем точен, не съм слушал тия предавания, но така ми се каза от близки, които са ги чули.)
Най-яростно реагира контролираната от комунистите преса. В свойствения си интригантско-фалшификаторски стил „Дума“ (бр. 177 от 31 юли 2000 г.) представи казаното от мен така: “Унищожаването на депортираното население е жестоко, но не е незаконно”, с което ме нареди сред интелектуалните убийци на еврейския народ. Такъв ще остана в представите на хиляди хора, които добиват информация от този вестник Очевидно комунистите са оценили обществената ми изолация в момента, за да открият „съсредоточен огън по единична цел“. В бр. 221 от 21 септември 2000 г. на “Дума” г-н Иван Спасов предложи процедура, как да бъда изхвърлен от Народното събрание и, разбира се, пратен В затвора.
Прозвищата и квалификациите, с които бях клеймен: „бивш фашист и сегашен фашизоид“, „продължава да работи срещу България“, „истинска нула“, „брутален легионер” и пр. малко ме засягат. Но понеже моят „антисемитизъм“ постоянно се свързва с някогашното ми легионерство, принуден съм да кажа няколко думи и по този въпрос: Да, бил съм легионер от детски години; като легионер съм осъждан (в 1948 г.) и прекарал четири години в комунистическите затвори и рудници; и до днес съм съхранил в съзнанието си най-хубавото, което съм получил в някогашната ни младежка организация: родолюбие и съпричастност към съдбата на потиснатите ни и социално изнемогващи сънародници. Но никога в легионерската организация не са ми внушавали омраза към еврейския народ.
Всякога открито съм заявявал, че съм националист.
Но именно като националист аз съм убеден, че всеки народ има право на родина, на свое свободно и преуспяващо Отечество. Затуй всякога съм приветствал възстановяването на хилядолетната държава на еврейския народ в изконната му родина – Израел. Нямам никакво основание да мразя народ, който не е сторил никакво зло на моето Отечество – България.
Като български националист аз съм убеден, че бъдещото благополучие на моя народ и държава ще бъде постигнато не с разпалването на омраза към хора и народи, дори ако те имат враждебно отношение и действия срещу България, а чрез спечелването на приятелско отношение към Отечеството ми от страна на колкото е възможно повече хора и народи по света.
1 Днес никому не прави впечатление, че след като сме избрали “пътя към Европа”, трябва да пригодим законодателството си към утвърдените Европейски правни норми и ценностна система. Същевременно мнозина са, които смятат, че макар да е избрала пътя на съюз с Германия по време на Втората световна война, България е могла с лека ръка да отхвърли законодателно-административните изисквания, които този съюз е налагал с оглед на „Новия ред в Европа“, планиран и осъществяван от Хитлерова Германия и задължителен за всички съюзни държави, С тази съпоставка не засягам нравствената, а само политическата страна на проблема.
Между другото, от дистанцията на времето според мен вече е почти сигурно, че онази история (с писмото на Сендов за плочата на Борис III в Израел и ожесточените спорове около него) беше ловко скроена манипулация, която успешно постигна две неща. Първо, за пореден път провокира разцепление сред “сините”, и второ, направи страхотна индиректна реклама на готвеното “завръщане” на Симеон. Казвам го с голяма горчивина, защото тогава и аз самият “се хванах” и спорех до прегракване, че Сендов не е прав и плочата не трябва да се маха. Едва по-късно осъзнах как сме били използвани и как на наш гръб мошеникът е трупал рейтинг. И ми е много мъчно колко лесно ние “сините” се оставяме да бъдем манипулирани – просто трябва някой да спомене нещо, свързано с “режима отпреди 9 септември 1944”, и ние моментално се разделяме на “фашисти” и “ционисти” и започваме да се дърлим за удоволствие на противниците ни… Така беше с провокацията на Сендов, така стана и с предложението на субекта Бориславов за улица “Богдан Филов” ТОЧНО ПРЕДИ ИЗБОРИТЕ…
Милене, при първото си идване в Бъгария се обади на бай Дянко.Със сигурност ще получиш своя екземпляр от книгата му. В Добрич и Пловдив разпространих доста бройки от нея.
Г-н stray dog, съществителното “режим” асоциирам с прилагателните “фашистки”, “комунистически”, “тоталитарен”. Преди 9 септември 1944г. България не е била в никой от изброените по-горе режими. Била е демократична страна. След 1934г.-с елементи на авторитаризъм на цар Борис III . И след като е била демократична страна и правителствата й са я водили по европейския път на развитие, какво лошо има първо да се реабилитира това й управление, а не да се заклеймява като фашистко. После да се работи за повторното й “приобщаване към цивилизования Запад”,там където е била до злокобния 9 септември 1944г.
P.S.Г-н stray dod ,аз не съм националист. Бях член на СДС, сега на ДСБ.Toва не ми пречи да уважавам и почитам г-н Дянко Марков като българин от най-висока класа.
stray dog:”На г-н Марков явно му липсва способността да се изразява ясно и недвусмислено пред жива аудитория…”
Жестоко се лъжете,stray dog!! Силата на г-н Марков е точно пред живата аудитория! Вие очевидно не сте слушали нито една реч, нито едно слово на бай Дянко Марков от десетките, може би и стотици, произнесени по различни поводи, в различни български градове и села.
Последната му изява беше тази пролет в Централния военен клуб- София при представяне на книгата му “Свидетелствам под клетва”. За повече от два часа той, този 90 годишен неуморим бъгарин (заедно с брат си-проф.Георги Марков) прикова вниманието на своите почитатели, запълнили докрай залата.Те бяха дошли и стояха прави и уморени, но стояха докрай, защото бяха жадни за словото на Дянко Марков. Въпреки преклонната си възраст бай Дянко обикаля и страната. Възражда провежданите от легионерската организация (СБНЛ) през 30-те години на миналия век патриотични “Вечери на Родината”.С такава цел той посети далечния Добрич (откъдето съм) два пъти. Веднаж по повод годишнина от героичната саможертва на кап.Димитър Списаревски (20 декември) и втори път по повод 70 годишнината от възвръщането на Южна Добруджа към България. След 10 часово нощно пътуване с влак, натоварен с раница пълна с книги, списания и вестници бай Дянко даде интервюта за местните радио, телевизия и вестник. Срещна се и обая ученици с интереси към историята, посети военното гробище,където през 1916г. са погребани войници и офицери от 9 националности и 5 вероизповедания (гробище- символ на етническата и верска толерантност на българина).Програмата завършваше с най-важната й част- “Вечер на Родната”,където бай Дянко бе в стихията си. Откриването и закриването й ставаше с изпълнение на патриотични песни.Тази сгъстена програма той изпълняваше в рамките на 12 часа- от 9 сутринта до 9 вечерта,с кратък обяд.Следваше обратния 10 часов мъчителен път до София.
Всичко това бай Дянко правеше на свои разноски. Кажете сега, любезний ми stray dog колко и кои хора в днешно време вършат такава работа “на ползу роду”? Върши я обаче бай Дянко, защото той е възпитаван по време, което вие наричате “режим отпреди 9 септември 1944г.” Вероятно тогава у него е искристализирала дефиницията за национализма.Привеждам откъс от книгата му “Свидетелствам под клетва”,стр.336:”Национализмът значи дълг към всеки, грижа за всички, помощ за нуждаещите се и преди всичко укрепване на гражданското самочувствие, величие на гражданството на националната държава в материално, морално и духовно-творческо отношение”. И още(стр.340):”Национализмът е обич към своето, а не омраза към различното”.
Може би затова бай Дянко “открито се определя като националист”.Де всички националисти да бяха като него!
А вие,stray dog, не желаете СДС да има за главна цел “реабилитирането на режима отпреди 9 септември 1944г”. Тогава на каква ценностна система да се опрем, че да се приобщим “към цивилизования Запад”? Та нали преди 9 септември 1944г. България е била първа на Балканите и на 9-10 място в Европа т. е.тя е била част от цивилизована Европа.
Георги ме спаси от конфликта между невъзможността в момента да отговоря по-обстоятелствено на обвиненията на stray dog и нуждата да го направя. За национализма щях да напиша същото (без позоваванията, защото още не съм получил своя екземпляр от книгата му) като Георги, също и за неповторимите и почти не срещащи се у никого от съвременниците ни ораторски качества на бате Дянко.
По обвиненията на stray dog за отношението на бате Дянко към евреите като цяло (ако може да се ползва такова понятие) въпросът е малко по-сложен. Той – както го изрича и в цитирания по-горе текст нито има лошо отношение към евреите, нито е възпитаван в такова, нито е враждебен към Израел и дори тук споделя известни ционистки позиции. Но има понякога в думите му – и това човек ако е обективен трябва да го признае – следи от онова време, на което той е рожба, има известна, как по-точно да се изразя… една непрецизност, която у мен, когато съм му бивал събеседник е оставяла малко чоглаво усещане и която мога да си представя, че от по-злонамерени хора може да се използва за личностни нападки и клевети към него – както и стана тогава през 2001 г.
Никой не е перфектен, всички сме човеци със слабости – това е ясно, но също така е ясно, че Дянко Марков не е антисемит, а е пример за хуманист и толерантно мислещ човек, въпреки своята тежка съдба.
Г-не, в какво точно ме обвинявате? Не съм имал честта да слушам как говори г-н Марков, но какво очаквате да си помисля, след като от трибуната на Народното събрание той не е успял да обясни ясно и недвусмислено позицията си?! Той не е малък, знае много добре какви хора има срещу себе си, знае, че веднага ще използват всяка негова не-съвсем-точна дума, за да го очернят. И въпреки това, речта му е пълна с двусмислености, които са направо “подарък” за БСП.
Моля, забележете че коментирах само ПИСМЕНОТО ИЗЛОЖЕНИЕ на г-н Марков, в което той пояснява своята (неясна) позиция, изразена в Народното събрание. Не съм се опитвал да оспорвам нито отдадеността му на каузата на неговата организация, нито безкористната му работа “на ползу роду”, нито каквито и да било други негови качества. И не виждам какво общо имат те с дискутираната тема.
Вашата пламенна защита на национализма в случая също не е на място, защото аз не съм давал никакви оценки на тази идеология, а просто отбелязах, че мястото на един изявен националист не е в организация като едновремешното СДС, което НИКОГА не е било националистическа организация. Точно по тази причина винаги съм бил против членството на СБНЛ в СДС. И да – аз лично не желая “сините” да имат за ГЛАВНА цел реабилитирането на режима отпреди 9 септември 1944. На каква ценностна система да се опрем, за да се приобщим към цивилизования Запад? Ами на тази на цивилизования Запад естествено, т.е. на западните либерални ценности. Няма друга ценностна система, която да ни приобщи към Запада – другото е като онова твърдение на Доган че “пътят ни към Запада минава през Босфора”. Национализмът (сам по себе си) също няма да ни помогне за тази цел.
И как иначе очаквате да наричам режима отпреди 9 септември 1944, освен… “режим отпреди 9 септември 1944”?! Това не е оценка добър-лош, просто имах предвид режима в България през периода 1940-44 година!
Като стана въпрос на България и евреите моля коментирайте това :
http://www.voininatangra.org/modules/xfsection/article.php?articleid=151
Ако във форума има историци, ще ми е интересно да се изкажат – вярни ли са описаните събития? Евреите ли са причина за превземането на Търново от османлийте и избиването на интелигенцията ни? В момента лично аз нямам мнение, проучвам, сравнявам описаните събития в цитирания и в други сайтове.
В руски изискани среди има такова понятие като „нерукопожатный” – за човек, който си е пропилял правото да му бъде стискана ръката и да го поздравяват читави хора. Същото реноме имат за мен и посочените „войни на Тангра”. Да ги коментира човек, значи да се спусне до неизмеримо ниското им ниво. Съжалявам.
Но на Вас ще Ви отговоря, Антикомунист: в духа на написаното по-долу от stray dog ще Ви попитам първо как може да се говори за „евреите” изобщо, които били „виновни за падането на Търново”? Кои ще са тези „евреи”? Пратеници на „Синедриона”? Агенти на клуба на „Мъдреците от Цион”? Как може да се говори за евреиТЕ, дори ако някой си евреин (хипотетично) е отворил портата пред турците?
Добре е, че още не сте си съставил мнение. Това окуражава, че може то и да се оформи в посока на разбиране, че никакви евреи не са били нужни да катурват прогнилото от междуособици, от братоборство и непукизъм Второ царство. То е било обречено
Благодаря за бързия отговор. Разбира се не трябва да се обобщава така за цял един народ, като се съди по действията на един човек или група от хора. Разбира се , че със или без Лазар Коен Търново щеше да падне. В това няма съмнение. Все пак личния пример, личните действия на човек са важни. Понеже прекрасната ви статия е за спасяването на евреите от българската територия, да не се отклоняваме много от темата. Българите и България трябва с основание да се гордее от това спасение. А пък следните хора не знам имали ли са съвест, направо не мога да си представя такива нищожества:
Евреите в Първи състав на българоубийствения т. нар. „народен съд”,
след 9-ти IX 1944г. :
Манчо Рахамимов Мошев (1902 – 1986 г.) – обществен -обвинител в 7-ми състав на „народния съд”;
Исак Елизар Франсез – съдия;
Пепо Менахем Коен – съдия (баща на Леа Коен);
Еми Барух – съдия;
Йосиф Кутев – съдия;
Исак Данон – съдия;
проф. д-р Насим Юда Меворах – съдия;
д-р Израел Моше Калми (1885 – 1968 г.) – съдия;
д-р Самуил Борисов Шейнин – съдия;
д-р Израел Бохор Леви – съдия;
д-р Шаул Хаим Романо – съдия;
д-р Йосиф Максимов Фаденхехт – съдия
д-р Елизар Якоб Вентура – съдия;
д-р Марчел Калев – член на съда;
д-р Яко Исак Арис – член на съда;
д-р Александър Клайн – член на съда ;
д-р Нисим Рахамим Леви – член на съда;
Йосиф Яшаров (1894 – 1971 г.) – адвокат в „народния съд”.
Ами нали ако не беше българския народ, българския парламент, царя Борис 3-ти тези по-горните нямаше да бъдат спасени и щяха да загинат в някой концлагер. И тези същите след това гласуват смъртни присъди за тези които са ги спасили. Защо нито един от тях не защити бившите депутатите ( които също са се застъпвали за евреите ) ?
Тези по-горните са срам и за българския и за еврейския народ. Долни неблагодарници.
Разбира се и българите съдии участници в народния съд са срам за българския народ.
Аз не мога да ги оправдая. Разбира се със или без техния глас бившите депутати и министри щяха да бъдат осъдени, такава беше заповедта от Москва. Със или без Лазар Коен Търново щеше да падне.
Но има смисъл да се протестира, не може да сътрудничиш на злото само защото такава е ситуацията в момента, личния пример е много, много важен.
Като цяло разбирам аргументите на автора и съм склонен да вярвам на повечето, но ме притесняват няколко момента. Съжалявам че може би ще предизвикам негативни реакции, но тези неща трябва да бъдат казани.
Тъй като на г-н Марков явно му липсва способноста да се изразява ясно и недвусмислено пред жива аудитория, няма да коментирам стенограмата от Народното събрание, а само писменото изложение.
Ето откъсите, които имам предвид:
“По времето на Втората световна война еврейският народ навред по света воюваше по един или друг начин срещу Хитлерова Германия. Съответно и за германските власти евреите навред по света бяха „враждебно население“, спрямо което действаха по съответен начин.”
Как може да се твърди подобно нещо?! Всички евреи — включително жените, децата и старците, затворените и умирали в гета и лагери, покорно редилите се на опашки, за да бъдат разстреляни в места като Бабий Яр — всички са воювали срещу Германия?! Да, много евреи са воювали, някои точно като евреи, но повечето като граждани на страни от антигерманската коалиция. Но да се определят ВСИЧКИ евреи по онова време като “воюващи с Германия”, освен че не е вярно, е и опит за оправдаване на нацистката политика по отношение на евреите — след като те воюват с нас, значи можем да ги избиваме…
“Като принадлежащи съм своя еврейски народ обаче те трябваше да се чувстват призвани да участват в противопоставянето на Хитлерова Германия – техния идеен и политически враг…”
Отново, опит да се представят ВСИЧКИ евреи като участващи в някаква митична еврейска война срещу Германия — един от пропагандните лозунги на нацистите, оправдаващи преследването и унищожаването на евреите.
“Председателят на еврейската общност в България „Шалом“ обяви, че ако не последва извинение, ще отнесе въпроса до еврейския център във Вашингтон.”
Не знам какъв “еврейски център” става дума, но г-н Марков изглежда смята, че всички евреи принадлежат към някаква единна организация и се подчиняват на някакъв център, което е разпространен антисемитски мит.
Накрая искам да кажа, че човек, който открито се определя като националист, според мен не е трябвало да става народен представител от СДС, което никога не е било националистическа организация. Оттам според мен произлизат проблемите между него и тогавашното СДС. Лично аз, като “син” гласоподавател, винаги съм гласувал с убеждението, че моята партия не е националистическа и има за главна цел приобщаването на България към цивилизования Запад, а не реабилитирането на режима отпреди 9 септермври 1944 г.
Честни,почтенни и съвършено непоколебимо праволинейни в родолюбието си личности като – ще си позволя да го нарека -“чичо Дянко” ( бяха много добри приятели с баща ми – Стефан Робертович – и го познавам от 1958г.) не влизаха в сметките на 10-то ноемврийските “превратчици”. Такива, като него бяха и са прът в колелата на селяндурско-андрешковската им талига.За подлецът,за безпринципният, алчен и злонамерен предател-родоотстъпник такива,като чичо Дянко,са най-омразни. Баща ми също беше доста мразен.Дотолкова,че и мен направиха жертва.И това също е характерно за отвратителните червени (дали изобщо имат някакъв цвят?!) гниди – да мъстят за праведността, унищожавайки бъдещето на поколението на праведния.
Бай Дянко е невероятно чист и честен човек. За съжаление беше неглижиран и маргинализиран в СДС както и много други свестни хора. Резултатите са налице.