Каквито и политически виждания да има човек, той не би трябвало да остава сляп и безчувствен когато негови братя в миналото или днес се изправят куражлийски срещу злото, когато поемат по пътя на мирната борба за своите елементарни човешки права с вяра в силите си и с упование в Бог.
От тук – силната симпатия, която винаги съм изпитвал към личността на д-р Мартин Лутър Кинг, големия богослов, пастор, писател, борец за граждански права на черните в южните преди всичко Щати и благословен от Бога оратор.
Уверявам всекиго, че добре съзнавам колко натоварен е образът му в очите и съзнанието на мнозина поради десетилетната пошла комунистическа пропаганда и колко трудно е непредубедено да се пристъпи към граждански активист от Америка от онези години – но бъдете сигурни, че ако отделите без предубеждения няколко минути на следните записи, ще имате среща с фигура, която не се забравя!
Преди години научих за съществуването на един уникален филм под режисурата на Sidney Lumet и Joseph L. Mankiewicz, наречен King: Montgomery to Memphis.
Той обхваща жизнения път на д-р Кинг и завършва с последната му легендарна реч на вечерта преди убийството му на 4 април 1968 г. В него големия негърски водач е разкрит не като плакативна, свръхчовешка фигура, но като противоречив, горящ в своето призвание, благочестив и решителен, но и слаб както всички ни човек.
Странното е че този филм, признат за една от най-мощните документални ленти в американското кино и номиниран за Оскар е показан само еднократно на 24 май 1970 в някои американски кинотеатри и от тогава е съвършено изчезнал от търговските мрежи и дори от интернет. Хем странно, хем не съвсем…
С голям зор успях да купя преди време (с помощта на Нася Кралевска, на която благодаря и тук!) от маргинален американски търговец в интернет едно копие на VHS, което след немалко любителски усилия (беше в NTSC формат за жалост) дигитализирах за архива си. От него извадих следния откъс с една от най-силните речи на д-р Кинг. Наложи се да го кача в RuTube защото YouTube ми го блокира моментално със строга заплаха за жестоки санкции (почти садистки) ако не го затрия сам.
Речта е произнесена на 25 март 1965 г. на финала на третия марш Селма – Монтгомери в столицата на Алабама пред местния Капитолий и е блестящ пример за велико ораторско майсторство на един истински положителен народен трибун и голям американец.
..
Следва транскрипт на горните откъси от голямата реч, които за съжаление могат в момента да бъдат само на английски:
Last Sunday, more than eight thousand of us started on a mighty walk from Selma, Alabama… <…>
They told us we wouldn’t get here. And there were those who said that we would get here only over their dead bodies, (Well. Yes, sir. Talk) but all the world today knows that we are here and we are standing before the forces of power in the state of Alabama saying, “We ain’t goin’ let nobody turn us around.” (Yes, sir. Speak) [Applause]… <…>
Today I want to tell the city of Selma, (Tell them, Doctor) today I want to say to the state of Alabama, (Yes, sir) today I want to say to the people of America and the nations of the world, that we are not about to turn around. (Yes, sir) We are on the move now. (Yes, sir) Yes, we are on the move and no wave of racism can stop us. (Yes, sir) We are on the move now. The burning of our churches will not deter us. (Yes, sir) The bombing of our homes will not dissuade us. (Yes, sir) We are on the move now. (Yes, sir) The beating and killing of our clergymen and young people will not divert us. We are on the move now. (Yes, sir) The wanton release of their known murderers would not discourage us. We are on the move now. (Yes, sir) Like an idea whose time has come, (Yes, sir) not even the marching of mighty armies can halt us. (Yes, sir) We are moving to the land of freedom. (Yes, sir) … <…>
I know you are asking today, “How long will it take?” (Speak, sir) Somebody’s asking, “How long will prejudice blind the visions of men… <…>
I come to say to you this afternoon, however difficult the moment, (Yes, sir) however frustrating the hour, it will not be long, (No sir) because “truth crushed to earth will rise again.” (Yes, sir)
How long? Not long, (Yes, sir) because “no lie can live forever.” (Yes, sir)
How long? Not long, (All right. How long) because “you shall reap what you sow.” (Yes, sir)
How long? (How long?) Not long: (Not long)
Truth forever on the scaffold, (Speak)
Wrong forever on the throne, (Yes, sir)
Yet that scaffold sways the future, (Yes, sir)
And, behind the dim unknown,
Standeth God within the shadow,
Keeping watch above his own.
How long? Not long, because the arc of the moral universe is long, but it bends toward justice. (Yes, sir)
How long? Not long, (Not long) because:
Mine eyes have seen the glory of the coming of the Lord; (Yes, sir)
He is trampling out the vintage where the grapes of wrath are stored; (Yes)
He has loosed the fateful lightning of his terrible swift sword; (Yes, sir)
His truth is marching on. (Yes, sir)
He has sounded forth the trumpet that shall never call retreat; (Speak, sir)
He is sifting out the hearts of men before His judgment seat. (That’s right)
O, be swift, my soul, to answer Him! Be jubilant my feet!
Our God is marching on. (Yeah)
Glory, hallelujah! (Yes, sir) Glory, hallelujah! (All right)
Glory, hallelujah! Glory, hallelujah!
His truth is marching on.
А това, което сега следва е финалът на последната реч на д-р Кинг (от вечерта преди убийството му), която поразява с пророческата си сила, с преклонението му пред Божията воля. Думите му навяват впечатлението сякаш е научил категорично какво му предстои и го приема с вяра и упование за братята и сестрите си.
Тази сцена поне мен всеки път ме разтърсва с паралелите с друга раздяла, много векове по-рано, в една градина…
..
Тези няколко реда успях да преведа и на български:
All we say to America is, “Be true to what you said on paper.” If I lived in China or even Russia, or any totalitarian country, maybe I could understand the denial of certain basic First Amendment privileges, because they hadn’t committed themselves to that over there. But somewhere I read of the freedom of assembly. Somewhere I read of the freedom of speech. Somewhere I read of the freedom of the press. Somewhere I read that the greatness of America is the right to protest for right. And so just as I say, we aren’t going to let any injunction turn us around. We are going on.
<…>
Well, I don’t know what will happen now. We’ve got some difficult days ahead. But it doesn’t matter with me now. Because I’ve been to the mountaintop. And I don’t mind. Like anybody, I would like to live a long life. Longevity has its place. But I’m not concerned about that now. I just want to do God’s will. And He’s allowed me to go up to the mountain. And I’ve looked over. And I’ve seen the promised land. I may not get there with you. But I want you to know tonight, that we, as a people, will get to the promised land. And I’m happy, tonight. I’m not worried about anything. I’m not fearing any man. Mine eyes have seen the glory of the coming of the Lord.
Искаме да кажем следното на Америка „Бъди вярна на онова, което си записала черно на бяло“.
Ако живеех в Китай или даже в Русия или в някоя друга тоталитарна страна, може би щях да проявя разбиране за това, че определени основни принципи на Първата добавка към Конституцията се погазват, защото те просто не са заявили, че ги подкрепят. Там, у тях си.
Но някъде четох ако не греша нещо за свобода на събранията. Някъде четох нещо за свобода на словото. Някъде четох нещо за свобода на печата. Някъде четох, че величието на Америка се състои в правото да протестираш за правата си.
Ето защо, както вече казах, няма да позволим на нищо да ни спре или върне назад. Ние продължаваме.
<…>
Е, добре, наистина не знам какво има да се случва. Предстоят ни нелеки дни. Но за мен лично това вече няма значение.
Защото аз бях на върха на планината.
И вече нищо не може да ме впечатли. Както всеки друг човек и на мен би ми се искало да изживея дълъг живот. Дълголетието не е лошо нещо. Но в момента това не ме занимава. Аз просто искам да изпълня волята на Бог. И Той ми позволи да се изкача до върха на планината. И аз хвърлих поглед отгоре. И видях обещаната земя.
Може би аз няма да стигна до там заедно с вас. Но искам тази вечер да знаете, че ние като народ ще достигнем обетованата земя. И аз съм щастлив тази вечер. Няма нищо, което да ме безпокои. не се плаша от никой човек.
Очите ми видяха славата на пришествието на Господ.
