Милен Радев

Една от функциите, които този блог си е самовъзложил, е да се опитва да запознава читателите в България в дух, не много популярен в други медии, с особеностите на западните умонастроения. С нарочен акцент върху извратения феномен познат като „левичарство“, „ляв либерализъм“ или казано по ленински – „полезна идиотщина“.

Преди няколко дни припомнихме тук речта на Роналд Рейгън, в която за пръв път се въведе понятието „империя на злото“ и приведохме нови потвърждения за това как точно понятието пасва към Съветска Русия и просто Русия.

Форматът и времето не позволиха да се обърне внимание, че за голяма част от западната Intelligentsia (в германската и английска употреба терминът се заема от руския му марксистко-белински предреволюционен източник) империята на злото е само една и без съмнение името й е Съединени американски щати. Нейният авангард пък (освен очевидните: специалните части SEALS, самолетоносачите и банкерите-евреи от Уолстрийт) са Кока Кола и Макдоналдс.

Това са аксиоми, култивирани в съзнанието на западната, в частност – германската, Intelligentsia от невръстните години, прекарани в алтернативни детски градини и антиавторитарни Валдорф-училища.

Както наскоро писа в един коментар остроумният публицист Бернд Матис, за да взривиш някое вяло текущо интелектуално парти е достатъчно да споменеш само думичката „Макдоналдс“ – моментално ще наскачат възмутени граждани, ще завалят фаталните понятия „фастфуд“, „отрова за децата“, „гадната Америка“, „ДжордждабълЮ“ (истинският левичар ползва само този презрителен прякор за президента Буш) „Гуантанамо“…

Сглупите ли да споменете, че един Биг Мак може и да се окаже по-здравословен от традиционния берлински мазно-пържен „къри-вурст“, трябва да сте благодарни ако ви се размине само с просто катурване по стълбището и с крясък на изпроводяк „Ти сигурно би гласувал и за Ромни, простак!“

Светът на левичарите-антиглобалисти-антиаамериканисти и антимакдоналдисти е по принцип подреден и предвидим. Но ето че сега се случва случка, която внася дисхармония в този свят, поражда колебание там, където на времето туптеше само цитатникът на Мао и дрънчаха песните на протеста.

Тези дни Макдоналдс в Германия оповести своя нова, коварна акция: към всяко закупено детско меню ще се прилага малка детска книжка за четене. Предвидени са 4 милиона екземпляра и акцията стартира съвместно с фондацията „Чети“, която си е поставила за цел да се бори с нарастващата неграмотност сред децата в Германия, особено в т.н. „далечни от образованието среди“ – един евфемизъм, който няма нужда от пояснения пред просветена публика като тукашната.

Да бяха поне избрали заглавия от рода на „Супермен превзема Евкадор“ или „На гости в близката АЕЦ“, тогава лесно – акцията на Макдоналдс и на фондацията можеше с праведен гняв и чиста съвест да бъде низвергната като реакционна и вредна за детската душа.

А то, какво да видим – в промоцията включили книжки като „Корнелия отива в зоологическата градина“ или „Малкото драконче Кокосовоорехче“… Хай да му се не види! Неудобно някак. Все пак за ограмотяване става дума, за запознаване с писменото слово на дечица, в чиято къща книга влиза само на Куково лято и то по високосни години.

От друга страна обаче – зад всичко това стои Макдоналдс… Ами сега?! Левичарско-интелигентското сърце са гърчи от сложната дилема. Но не много дълго…

Защото на барикадите изскочи изпитана в битките за здрава храна и срещу коварните интриги на световния капитал организация като Foodwatch, създадена в Берлин от бивш шеф на Greenpeace. Активистите от Foodwatch са известни с това, че според тях в Германия контролът на храните е под всяка критика и че федералното правителство пренебрегва задълженията си по здравословната прехрана на населението. Че с две думи германецът е принуден по внушение на едрия капитал да яде вредна и опасна храна, както едва ли някой друг по Земята.

В открито писмо Foodwatch заклейми акцията на Макдоналдс като лицемерен маркетингов опит да оправдаят многобройните си грехове по угояването и пристрастяването на населението от ранна възраст към своите продукти. Особено немилостиво Foodwatch третира незлобливите активисти от фондацията „Чети“: целта не оправдава средствата, поучават те. Ограмотителите лекомислено били позволили с тяхна помощ сега да си разкрасява имиджа една фирма, която „от десетилетия тъпче нашите деца с висококалорични напитки, бъргъри и пържени картофи“…

Случаят силно вълнува големите германски медии. Излишно е да споменавам, че общото настроение е в дух на симпатия към каузата на Foodwatch и зле скрито презрение към американските търгаши от Макдоналдс.

Аз пък си мисля, че има само един истински последователен защитник на здравето и благоденствието на хората. Името му е Ево Моралес и в момента е назначен на работа като президент на Боливия.

След като откри, че в американската лимонада и в американските сандвичи се съдържали прекалено много вредни вещества, той просто забрани продажбата на Кока Кола и Макдоналдс. Чиста работа. Остава само Foodwatch да успее да убеди в същото и фрау Меркел.

Като жена, израснала в благотворна здравословна среда, без вредното и пристрастяващо влияние на двата концерна, току виж, проявила разбиране…