(заглавието е на блог „Де зората“ – първоначално то изглеждаше по-драстично и шокира мнозина. Приятелката Ралица ми напомни великия библейски евфемизъм: “Аврам позна Сара!….И им се родиха деца…” Реших да внеса изменения в този дух. Така заглавието придоби според мен едно ново измерение…. 😉 )

Райнер Хаубрих, в-к „Ди Велт“

Авторът е шеф на културния отдел на реномирания всекидневник „Ди Велт“. Завършил е история, история на изкуството и политология. Автор е на три книги за берлинската архитектура. Лауреат е на френско-германската журналистическа награда.

Ще ми се да вярвам, че този кратък коментар на Райнер Хаубрих бележи поврат в досегашното политически коректно и далечно от истинските нужди и тревоги на гражданите информиране. Печално обстоятелство, валидно за жалост дори за консервативен вестник като „Ди Велт“, ангажиран от своя учредител Аксел Шпрингер с принципите на гражданска смелост и неизменно приятелство с Израел.

М.Р.

В центъра на Берлин, на улицата и посред бял ден е пребит равин. Той току що е прибрал дъщеря си от урок по пиано, когато върху него се нахвърлят 4 престъпници от „предполагаемо арабски произход“ (както е прието предпазливо да се пише у нас). Преди да го пребият до безсъзнание те крещят

„Ще ти ебем жената, ще ти ебем бога!“ **

Шокът и възмущението в медиите са големи. И все пак не толкова големи, та да превърнат произшествието в скандал от национален характер.

При това то се вписва идеално в общоевропейската тенденция. През март пред еврейско училище в Тулуза побеснял ислямистки атентатор отне живота на четирима души, трима от тях деца. Все повече евреи възприемат Франция, страната с най-високия дял мюсюлманско население в ЕС, като място, несигурно за живот и напоследък мнозина от тях купуват апартаменти в Тел Авив.

В Амстердам се опитаха с помощта на цивилни полицаи с кипа на главата като „примамка“ да изловят на местопрестъплението неизменно мароканските побойници. Бившият еврокомисар и приятел на Израел Фриц Болкенстейн констатира отчаян през 2010, че в Холандия просто няма бъдеще за „разпознаваеми“ евреи – заради растящия брой на нетолерантни мюсюлмани.

Най-драматична е обаче ситуацията в шведския град Малмьо, където голямата ислямска общност направи животът на местните евреи тъй непоносим, че повечето млади семейства вече се изселиха от там. Социалдемократическият кмет на Малмьо смята, че всичко щяло да се обърне на добро, ако шведските евреи „се дистанцират от държавата Израел“…

Актуалното берлинско нападение с право предизвика възмущение. За щастие и т.н. Централен съвет на мюсюлманите го осъди категорично.

Наложително е обаче ислямските духовници у нас по-сериозно да се заемат със своите младежи. Не става дума за общи приказки за „антисемитизма в нашето общество“, а за нещо конкретно и типично за една съвсем определена среда: готови за бой и насилие млади мюсюлмани, които си изкарват фрустрацията от собствената посредственост върху евреите.

Мнозинството в обществото все още продължава да се разсейва и да се прави, че не забелязва какво се случва. Нали никой не иска да му излезе името, че е враг на чужденците или – пази Боже! – да бъде заклеймен като „ислямофоб“. Пък и нали някакси „това което прави Израел не е съвсем окей“…

Затова драмата набира скорост. Във Франция, в дълбоко либерални страни като Холандия или Швеция – а сега вече и в Германия.

* заглавието е на блог „Де зората“ – първоначално то изглеждаше по-драстично и шокира мнозина. След като приятелката Ралица ми напомни великия библейски евфемизъм: “Аврам позна Сара!….И им се родиха деца…” реших да внеса изменения в този дух. Така заглавието придоби според мен едно ново измерение…. 😉

** авторът на коментара в “Ди велт” е пропуснал да съобщи, че след като са пребили баща ѝ са псували майка ѝ младите араби онзи ден са обещали на 6 годишната му щерка, че следващия път ще я убият

© за превода Милен Радев