Милен Радев

На 8 март 1983 г. в своя станала легендарна реч Роналд Рейгън нарече Съветския Съюз „Империя на злото“.

Когато по заобиколни пътища тази новина достигна тогава до нас, живеещите в границите на подопечните на империята колонии (говоря за себе си и за своите приятели), приехме казаното от президента като слово-откровение.

Най-после от най-високо място западен водещ политик нарече нещата с истинските им имена и призова сънародниците си да се молят „за спасението на всички онези братя и сестри, които са принудени да живеят в тоталитарния мрак“.

За щастие, както вече знаем, Роналд Рейгън не разчиташе само на молитва, а сякаш познавайки българската поговорка, се захвана здраво и за мотиката. За има, няма 8 години той погреба комунизма в Съветския съюз.

Какво направихме с постигнатата свобода и кой се възползва от нея са друга тема, която не е предмет на днешното изложение.

. .

Въпросът, който повдигам тук, опира до лицемерието на западното „либерално“ левичарство и до цинизма на ръководната клика в източната империя на злото и на нейните днешни наследници.

Въпреки всички излезли на бял свят доказателства за милионите жертви на болшевиците, въпреки неподлежащите на оспорване от вменяеми хора свидетелства за масови комунистически престъпления, определението на Роналд Рейгън продължава да е трън в очите на споменатата публика.

Ако си позволите днес да се изкажете с одобрение за Рейгъновия израз „империя на злото“ просветени културтрегери и розовобузи философи, рошави джендър-лелки и боди-пиърснати антиглобалисти, мрачни бизнесмени с кадесарска закалка и екс-комсомолци с посребрял мустак реагират единодушно: клевета, злословие, евтина пропаганда!

Унищожителният епитет „рицар на студената война“ Ви е в кърпа вързан, съжалителни погледи Ви вземат за всеки случай мярка за усмирителна риза, а ако сте имали мераци за достъп до мейнстрийм-медиите най-добре е моментално да се преориентирате към отглеждане на копринени буби…

Всепризната догма, особено в политкоректните среди на Запада, е постановката за само донякъде несправедливия характер на източната политическа система, за някои наистина заслужаващи критика порядки, за известни прискърбни отклонения от хуманните норми, предписани от бащите на истинския социализъм.

Но никакво съпоставяне или – пази Боже! – сравняване с нечовешките и реакционни десни диктатури! Никакви несериозни съчинения за порочността, спотайваща се в самите корени на тъй прогресивното комунистическо учение. Нито дума за някаква „империя на злото“!

Но ето, че точно тези дни се прокрадва една новина, която по рядко нагледен, всъщност ужасяващ начин с десетилетна давност ни напомня за античовешката същност на съветската система. Вникнем ли в това, което сега се разкрива в морските задполярни дълбини на Баренцово и Карско море, и най-крайните епитети стават неадекватни на гигантското престъпление спрямо собствения народ и спрямо цялата Земя, извършено рутинно, преднамерено и с безкрайна криминална енергия от управляващата СССР комунистическа партия.

За пръв път към акваторията на Карско море, на север от полярното руско крайбрежие с кораба „Иван Петров“се отправя съвместна научна експедиция на норвежкия комитет по ядрена сигурност и на „Росатом“ от Русия. Преди това се случи нещо нечувано: Русия предаде на Норвегия данни за броя на атомните реактори и радиоактивни отпадъци, потопени (!!!) от СССР в Карско море от 1965 до 1988 година…

Според известната норвежка екологична организация Bellona актуалните данни сочат, че по съветско време в морето (океана) са били потопени 17 000 контейнери с радиоактивни отпадъци, 19 кораба, натоварени с радиоактивни останки, 14 ядрени реактора, в пет от които още се съдържа отработено ядрено гориво. Експертите са получили също така сведения за 735 потопени „радиоактивни конструкции“, каквото и да се разбира под това интригуващо понятие…

Най-голямо безпокойство обаче предизвиква състоянието на потопената през 1981 г. съветска атомна подводница К-27 с два реактора, натоварени с пълен комплект ядрено гориво и заредени реактори.

Норвежките специалисти подчертават, че докато при другите хвърляни на дъното ядрени отпадъци все пак е ставало дума за рутинни и предварително криво, ляво подготвяни операции, то подводницата К-27 е потопена в аварийна обстановка и никой не може в момента да даде прогноза за нейното състояние, за евентуални течове и за степента на риска.

През 1981 г. по време на учебно плаване в Баренцово море ядреният двигател започва внезапно да губи мощност. Екипажът в паника опитва безуспешно да вдигне мощността при което в реакторния отсек гама активността нараства до 150 R/час и се изхвърля радиоактивен газ. Според някои сведения са разрушени 20 % от топлоотделящите елементи в т.н. активна зона.

До ден днешен руската (съветско-руската) страна отказва да сподели сведения за съдбата на напусналия подводницата преди потопяването й в Карско море екипаж, за облъчването му или за нивото на замърсяване на кораба и на околната среда.

Ще напомня, че до не много отдавна за изнасяне на подобни сведения от Русия в чужбина смелчаците рискуваха преследване и затвор. Световна слава придобиха имената на морските о.з. капитани Александр Никитин и Григорий Паско, които като журналисти в края на 90-те публикуваха данни именно за аварии със съветски атомни подводници и за безогледно потопяване в Карско море на опасни ядрени отпадъци.

Александър Никитин бе подведен под отговорност за нарушаване на държавна тайна лично от шефа на Санкт Петербургското ФБС и приятел на Владимир Путин Виктор Черкесов. По-късно самият Путин като глава на ФСБ яростно нападна Никитин за „кражбата на секретни сведения“ и разгласяването им на Запад.

След многогодишни митарства по съдилища и затвори Александър Никитин бе оправдан през 2001 г. от руския Върховен съд и по този начин стана първият гражданин спечелил дело срещу наследниците на КГБ.

Силно се съмнявам дали неговото дело би имало същия положителен изход ако се гледаше в днешна Русия след два и половина президентски мандата на Владимир Путин…

Григорий Паско бе обвинен в шпионаж в полза на Япония и осъден през 2001 на 4 години лагер за изнасяне в чужбина на сведения за аварии със съветски ядрени подводници. И по негов адрес Владимир Путин вече като президент се изказа като за справедливо осъден престъпник, „предавал срещу възнаграждение секретни данни на чужда държава“.

Днес Русия се вижда принудена не само да признае онова, което от години подозираха чуждестранни еколози и твърдяха самоотвержено смели руски правозащитници. Тя трябва де факто да моли Запада за помощ в справянето с проблем, създаден от самите управници на Кремъл.

Както изглежда две са основните движещи сили за промяната в курса на Москва – от една страна Арктика и в частност районът на Баренцово и Карско море се превръща от година на година във все по-привлекателна акватория за разработка на залежи от нефт и газ.

От друга – Русия е принудена да търси помощ именно на Запад. Радиоактивно минираните водни територии са непреодолима пречка за допотопните руски технологии по обезвреждане и консервиране на отпадъците. От “Росатом” вече постъпват сигнали, че се опасяват от предстояща неконтролирана верижна реакция в реакторите на подводницата К-27. А горивото там не е какво да е, а със степен на обогатяване до 95 процента. Вероятно това е причината за сегашната уникална руска активност по тази тема-табу.

Впрочем специалистите от Bellona, които в течение на години поддържаха Александр Никитин в борбата му с руските власти, не виждат основания за кой знае какъв оптимизъм. Според тях има голяма вероятност съобщената до сега от Русия цифра от 17 000 контейнера с радиоактивни материали на морското дъно да се окаже доста занижена…

И тук пак се връщам към темата от началото на тази бележка. Представям си доколкото мога зловещите полярни простори на Баренцово и Карско море. За помощ прибягвам към следните редове от Балшая Саветская Енциклопедия:

„…Климатът е арктически, суров: полярната нощ трае 3-4 месеца, полярният ден – 2-3 месеца. На север в течение на 9-10 месеца температурата на въздуха е под 0 °С, на юг – в течение на 7-8 месеца. Средната температура през януари е от -20 до -28 °С (минималната стига до -46 °С). През юли тя се покачва до -1 и дори до 6 °С. През зимата господстват ураганни ветрове, виелици и снежни бури, през лятото – снеговалежи и мъгли. По-голямата част от годината морето е покрито с лед. През зимата крайбрежието е сковано в ледена зона, зад която са разположени дрейфуващи ледове. По-голямата част от водите са с температура под -1,5 °С. Само в някои процепи проникват топли атлантически води, които на дълбочина от 150-200 м достигат и до 2,5 °С…“

Такива са условията, в които предстои търсенето и обезвреждането на хиляди радиоактивни цъкащи бомби със закъснител, пуснати на морското дъно от управниците на една държава, провъзгласила се за отечество на световния пролетариат, за строител на най-прогресивното и хуманно общество в историята на човечеството…

Пред лицето на тази чудовищна заплаха, на това глобално екологическо престъпление, в сравнение, с което бледнеят всички други, познати ни екологични „катастрофи“ не мога да не се запитам как другояче да бъде наричана тази държава освен „Империя на злото“?

Всъщност имам още едно предложение, продиктувано от начина на „обезвреждане“ на лъчистите материали – „Империя на идиотизма“.

---