Милен Радев

Една от спецификите на тоталитарните режими е, че визуалното наследство, което остава след тях е винаги пропагандистки разкрасено и има много малко общо с реалния живот, с истинските събития, преживявания и емоции на хората през онези години.

За изобразително съхранени автентични тогавашни свидетелства от царството на терора, смъртта и лъжата почти не може да става и дума.

С особена сила това важи за херметично затворената комунистическа система. За разлика от Третия райх, след чието рухване светът получи безброй свидетелства за национал-социалистическите престъпления, филмовите и фотоматериали от „страната на Съветите“ или от „народните демокрации“ произхождат главно от пропагандните комбинати на самите режими.

В  края на 80-те години на XX век комунистическите режими бяха трансформирани без кой знае какво насилие. До днес там частично властват старите идеологически и милиционерски елити. Всичко това не позволи да се изгради визуален материален масив за годините на репресиите и класовия геноцид, който да съответства на мащаба на престъпленията.

Тъжен факт е, че навремето дори А.И. Солженицин бе принуден да използва в оригиналното издание на „Архипелага“ само материал на

поръчкови фотографи

на болшевишкия режим, заснели превъзпитаването на криминални елементи с картинки на усмихнати ударнички, теглещи вагонетки и духов оркестър от лагерници пред неясен фон.

Даже и в по-новите големи документални филми за съветската лагерна система като „The Soviet Story“, „Век ХХ – взгляд на власть“ или „Власть соловецкая“ се въртят все познатите пропагандни кадри от строителството на Волгодонския и на Беломорканал, където загладени т.н. „каналоармейци“ в топли ватенки въртят усилено търнокопите, а след това в редица по един подлагат канчета за заслужен обяд.

Смъдяща празнота оставя у нас липсата на снимки от зейналите масови гробове във Воркута и Магадан с нахвърляните като трупи дърва човешки същества и изправените пред тях чекисти с наган в ръката или замръзналите отсечени човешки крайници пред КПП-то, за които пише Варлам Шаламов…

Почти няма снимкови и филмови свидетелства за чудовищните изстъпления на Съветската армия в Източна Европа от зимните месеци на 1945 г. нататък. От обществената зрителна памет на света отсъстват доказателствата за

стотиците хиляди разстреляни, изтерзани, изнасилени

от червеноармейците мирни европейци, няма ги снимките на газените със съвестки танкови вериги и разстрелвани от самолети бежански кервани от Източна Прусия и Силезия.

Може би и това обяснява как е възможно паметниците в чест на тази опозорила се престъпна армия да продължават да се издигат до днес тук и там…

Напротив, пълната и постигната по насилствен път катастрофа на Третия райх даде на света достъп до неизчерпаем архив от визуални свидетелства за престъпленията на национал-социалистическия режим. Снимките на планини от трупове в Бухенвалд и Треблинка, пушещите още комини и пещите на Освиенцим остават завинаги в човешкото съзнание.

Нещо повече, технологичното предимство на германската материална култура в онези години, широкото разпространение на фотоапарати и кинокамери не само сред офицерството, но и в ръцете на обикновени войници е също източник на все нови и нови находки с автентични кадри, на които Ханс, Ото или Фритц са запечатили с гордост своите и на другарите си безчинства и масови престъпления.

(Нищо подобно не може да се появи из редовете на Съветската армия, след като знаем, че в СССР даже ръчният часовник в продължения на десетилетия е немислим лукс, а притежаването на фотоапарат би било равносилно на държавна измяна).

И все пак, дори и за Третия райх е рядкост да може да си съставим днес въз основа на филмов материал непредубедена и близка до светоусещането на онези години представа за обичайния живот. Първо, защото

материалът, произхождащ от самата Германия

е очевидно неминуемо пропагандно оцветен и второ, защото малко днешни документалисти използват „неутрални“ кадри, просто свидетелства от всекидневието, без поучителния идеологически визуален багаж, който е нужен често като застраховка срещу обвинения в „безкритично отношение към нацистка Германия“ или, не дай си Боже, в „неонацистки симпатии“…

Толкова по-вълнуваща е изненадата, когато се появи филм като онзи, който германо-френския културен канал ARTE ще покаже тази вечер в 21:45 ч. средноевропейско време. Тук той ще може да се гледа и като live stream в някои страни на континента.

„Поглед отвътре“ е нова 105-минутна документация, която изкарва за пръв път съвършено непознати филмови кадри на американския оператор Джулиън Брайън, които той заснема през септември и октомври 1937 г. из Германия.

Брайън е между другото автор на отличената с „Оскар“ документална лента за обсадата на Варшава през 1939 г. и заснема по собствена инициатива стотици метри лента, докато обикаля предвоенна Европа.

Част от материала той продава след завръщането си в Америка на големия документален проект „March of Time“. Там обаче ползват само малка част от кадрите защото – както установява авторът на тазвечерния филм Михаел Клофт – смятат, че не били достатъчно „изобличителни“ и че Брайън подхождал прекалено „наивно“ при подбора на сюжетите си от нацистка Германия.

Джулиън Брайън, отговаря на тази критика с резонната забележка, че за да заснемеш такива кадри в държава като Германия

„трябва да се правиш на наивен“.

Някои от кадрите, които ще се видят тази вечер по ARTE са включени през 1938 г. в кратък филм, наречен „Inside Germany“ и показван в прегледите по американските кина. Реакцията на германския посланик във Вашингтон по онова време е показателна. В депеша до Берлин той съобщава за „един филм, който е нов опит за злонамерена пропаганда“ и се оплаква, че „със средствата на привидна безпристрастност и обективност на американския зрител се внушава, че уж нормалният и ведър живот на германците е скован от режим и принуда, които въобще не са присъщи на истинския характер на германския народ“…

Реакция, която ни звучи познато и която би се родила в аналогична ситуация и в главата на сталинския посланик в САЩ Громико. И която ни кара да очакваме с интерес и подготвено записващо устройство днешния филм.

---