Някои казват, че се срещали и съвременници, които не изпитват постоянна и пламтяща любов към cтраната на прокиснатия квас, на цървулите от брезови кори, на самогона, нагайката и казашкия ботуш.
Трудно ни е да го повярваме, сърцето и умът ни отказват да приемат такава противоестествена мисъл. И все пак като хора доверчиви се опитваме да си го представим. Напъваме се, поемаме дълбоко въздух, катурваме се в челна стойка, та белким съживим и последния център на емпатия в лявото слепоочие – не помага и не помага.
Завчера обаче, както се бяхме изтегнали на една подивяла градска поляна (плод на десетилетното разделение на германската столица с до днес пустеещи стари гранични ивици), полузадрямали и разнежени от летния припек и а-ха-а-а… да повярваме в съществуването на подобни твърдоглави субекти – упорито отказващи да обичат тази тъй добродетелна Русия (същата, дето името й, нежно и мило така беше пленило народния поет, та му служеше за светѝло в мрака чак до 1915 г., когато му се отвориха очите за русите като “немили, неканени гости”).
За момент дори успяхме да си представим отблъскващия образ на нелюбещите Русия. Потръпнахме от леден ужас под жаркото слънце!
Почти приели печалния факт си казахме, че светът винаги може да изненада и най-добронамерения си обитател и тъкмо огорчени да се обърнем от гръб на корем, за да попечем и плешките си, когато не щеш ли вниманието ни се привлече от тихичко пърпорещото до ухото ни вражеско Радио Свобода.
В студиото гостуваше политоложката Лиля Шевцова, сътрудничка на Карнегиевия център в Москва и популярна публицистка.
Покрай многото теми, които се обсъдиха пред микрофона, дойде ред на гостенката да отговори на въпроса дали ускореното развитие на икономиката на Русия няма от само себе си, по силата на обективен натиск върху властовата система, да доведе до демократизация на днешното руско общество.
Лилия Шевцова отхвърля тази хипотеза. Аргументира се с това, че въпреки положителното финансово и стопанско развитие през годините на управление на Медведев и Путин Русия днес преминава от просто авторитарен режим към репресивен.
И все пак, каза учената жена, по някои показатели Русия се придвижва на все по-предно място в света! Повод за гордост на всеки обитател на великата страна, помислихме си ние с трепет…
Е, да, но ставало дума за едни твърде специфични класации…
Днес например Русия е водеща страна в списъка на най-корумпираните държави и по този показател с нея могат да се конкурират само някои от най-пропадналите държави на Третия свят.
Русия е също така лидер в света по брой на абортите на глава от населението.
Сред държавите със среден доход тя води и по брой на престъпленията на 100 хиляди жители, като току що изпревари по този показател Южна Африка, с която до скоро оспорвано се състезаваше за лидерската позиция.
Русия, припомни Лилия Шевцова е на първо място сред същите държави по употреба на наркотици, на спирт (!) и алкохол на глава от населението.
След три мандата на тандема Путин-Медведев Русия зае днес и първото място по брой самоубийства на тийнейджъри и по брой на бездомни деца в споменатата група на що годе развитите държави…
Е как след това откровение да не се откажа начасá от всякакви автосугестивни опити да повярявам, че има хора, които да не питаят постоянна и неугасима любов към Русия?!
Може ли пред споменатите факти да се намери човек, раждан от майка, цицал мляко, сърбал попара и гледал звездното небе, който да не се възпламени моментално от вечна и неугасима любов необяснима към родината на сибирската язва, на партенката и на пистолета Макаров?
Със сигурност няма да съм аз.
Кат Русия няма втора и няма начин човек да не я обича до полуда!
