Писано е много по темата за пренебрежението, неуважението, а често и деспотизма, на които е подложена жената от страна на истинните последователи на мохамедовото учение.
Ето че сега една млада кинодокументалистка, фламандка – т.е. потомка на горди и непримирими към потисничеството предшественици – направи кратък филм, наречен “Улична жена”,
заснет със скрита камера
по улиците на Брюксел, който разбуни духовете в Белгия и Франция.
Софи Пеетерс показва в своя дипломен проект в кинофакултета всекидневния тормоз, на които е изложена една млада, не кой знае колко предизвикателно облечена жена по централни брюкселски улици.
Средно голямо деколте, свободно падаща коса, полуботуши с високи токчета. Независима походка и несведен към земята поглед. Това е достатъчно за да не може авторката да се отърве от
неприлични предложения,
от настоявания да сподели леглото и самостоятелната квартира на натрапниците от улицата. Нещо повече: от масите по тротоарите пред кафенетата, отпуснали се по бейски гости я следят с поглед и й подвикват „Кучка!“, „Курва!“, „Мръсница!“. Противно, потискащо впечатление…
По замисъл авторката е имала намерение да покаже от общо проавозащитни и умерено феминистки позиции проблемите със стереотипната роля, в която все още често са натикани жените в публичното пространство дори в западните общества. Оказва се обаче, че филмът й става сега повод за съвсем превратни и злонамерени тълкувания и протести от страна на правоверни мюсюлмани и т.н. „феминистки мигрантки“.
Яростното им възмущение, намерило израз в открито писмо с десетки подписи до депутати от парламента кулминира в обвинения към авторката в
„расизъм“.
Причината е, че повечето от похотливите и просташки герои в документацията са с мургав и ориенталски вид. Мигрантките феминистки ни в клин ни в ръкав питат Софи Пеетерс защо не се е погрижила да покаже, колко забулени с фреджета и хиджаб техни посестрими не можели да ходят на училища и школи заради външния си вид…
Мисля, че филмът, който може да се види тук в две части със субтитри на английски говори достатъчно ясно – както за скандалните реалности днес в много от западноевропейските градове (в началото на филма приятелка на авторката обсъжда с нея една по една улиците, по които не бива да се движи и по кой тротоар трябва да мине, ако иска да си спести унизителни и срамни ситуации с местното мъжко население), така и за лицемерната роля на ловко овладелите правилата на политическата коректност ислямски активистки.
Забележка: Тъй като двете части на филма междувременно бяха свалени от мрежата заради нарушаване авторските права на Софи Пеетерс, се налага да имбедвам тук само този трейлър за филма:
..
А това е репортаж за действителността в центъра на Брюксел, попаднал почти до голяма степен в ръцете на арабски и кюрдски банди, място, накъдето от години се стичат румънски и български цигани, където всекидневната престъпност ражда несигурност и страх:
. .
