Олег-Сандро Панфилов

Олег-Сандро Панфилов  е роден през 1957 г. в Таджикистан. Правозащитник, журналист, писател, професор в  Грузинския държавен университет, кинорежисьор, блогър и един от най-активните участници във Фейсбук, които познавам.

Лауреат на много награди, доктор на науките, гастроном, пътешественик, противник на съветското и руско господство и на мемориалните следи, което то оставя там, където е пълзяло през годините.

М.Р.

Ще пиша кратко.
Започвам с простото.
Русия е изкуствена страна.
Не се разбира ли?
Прелистете историята.
Истинската.
Как се завладява Урал.
А по-рано Поволжието.
Защо Иван Грозни – вашият кърмчия.
С огън и меч кръщава булгарите.
За да му е на Петър Първи.
Първия руски диктатор.
По-лесно да заграбва всички останали.

Русия е изкуствена страна.
Обяснете ми какво обединява чукчите и ингушите?
Културата?
Историята?
Традициите?
Обичаите?
Религията?
Нищичко.
Наложи им се еднакво да говорят по руски.
Което всъщност е временно.
А старците все още помнят.
Че може да се говори по ингушки.
Или по чеченски.
Или по татарски.
Или – по чувашки.
Или на един от 144 езици на народите.
Които формално се наричат руси.
Разберете, на тях им е неуютно.
Те знаят на какви езици са говорили бабите им.
Но ги заставят да говорят на кремълски език.
Който по навик наричат руски.
Не, не на онзи руски, който е за гордост.
Tolstoy, Dostoyevsky, Chekhov.

Как мислите колко руси през XIX век.
Са чели руските класици?
1000?
2000?
Как са могли да четат Толстой.
Който пише повечето от своите диалози.
Във „Война и мир“ на чист френски език?
Издателят Ситин се опитва да приобщи русите.
Печати книжки за по няколко копейки.
Които и днес може да се купят на безценица.
В антикварните книжарници.
А пък хантите и манси.
Са унизени. Живеят в дългове и нищета.
Докато в тяхната тундра помпат нефт и газ.
Докато дребният хулиган Рамзан.
Презрял честта и достойнството на кавказците.
Се прави на арабски шейх за сметка на руския бюджет.

Много лесно е да се „гради“ Русия.
Върху национализма и расизма.
Върху държавния фашизъм.
Върху съветската идеология.
Върху постоянната заплаха да бомбардираш и завоюваш.
А по-нататък?
Във вашата страна възпитават ненавист.
Отдавна.
Най-малкото през последните 90 години.
Макар че империализмът е по-стар.

Монголците ви научиха да изграждате страната си.
Възпитаха Александър Невски.
Осиновен от Бату-хан.
Но само за да стане страна.
Но кой знае защо вие станахте по-големи чергари.
От монголците.
За които чуждата култура, езиците и религията.
Бяха неприкосновени.
Вие сте лоши ученици.

Русия е изкуствена страна.
И е като случайно създадена.
Скоро ще се разпадне.
След 10, 20 или 30 години.
Защото вие нямате идеология.
Вие не искате да сте толерантни.
Вие не искате да уважавате чуждите езици и култура.
А това не е за дълго.
Даже чукчите (да ме прощавате, чукчи).
Които вие откъснахте от техния език.
От възможността да ловят риба и да ловуват.
От възможността да пазят своята идентификация.
Не успяхте да превърнете в руснаци.
Чукчата не стана руснак.
Той е загубен човек.
Който рано или късно ще си спомни.
Или ще напомни.
И не само чукчата.
Но и комчадалът.
Шорецът.
Алеутът.
Ненецът.
Мордвинът.
Аварецът.
Черкезинът.

Вие, а не само онази белезникав молец Путин.
Не разбирате.
Че се опитвате да опазите несъществуваща страна.
Тя е само територия.
Ще съществува известно време.
Вие самите разбирате ли го или не?

Преди повече от 200 години емигрантите.
Създадоха идеалната страна.
Омразните ви САЩ.
Омразни защото са идеални.
Защото нея я строяха всички емигранти.
Защото я обичат.
Своята страна.
Покаяха се пред индианците.
Помириха се англичаните с французите.
Приеха испаноезичните.
Китайците.
Японците.
Иранците.
Арменците.
Руснаците и украинците.
И си живеят.
Защото знаят за какво.
За свободата.
Което за вас е непонятно.
И не приказвайте, че само английският език.
Иранците имат повече от 50 телевизионни канали.
Испаноезични са Тексас и Флорида.
За чайнатауните и да не споменавам.
За Брайтън Бич – също.
Но – без унижения. Бавно и настойчиво.
Уважително.
Без крясъци – „Америка – за американците“.
Смешно, а?

Напомням за нещо, за което съм писал вече няколко пъти.
В химна на моята страна Грузия.
На няколко пъти се говори за „тависуплеба“.
За свободата.
Но не за свободата на 2 август, на деня на Въздушно-десантните войски.
Да разбиваш муцуните на „черногъзите“ кавказци.
А за реалната свобода.
Когато пияният скот в моряшка фланелка.
Ще знае много добре.
Че би му се наложило да лежи от 2-4 години зад решетките.
Минимум.
За всеки пребит таджик или азербайджанец.

Вие учудвате вече 90 години целия свят.
Не, не го учудвате.
Поразявате го.
Дразните го.
Унижавате го.
С това, че 1/6 част от сушата не иска да живее по човешки.
В любов.
Като свободни хора.

Съветът е прост.
Бъдете свободни.
Не в желанието да строшиш главата на първия срещнат кавказец.
Да унизиш минаващия таджик-портиер.
Бъдете свободни в любовта си към съседа.
И този във входа.
И оттатък границата.
Не унизявайте хората.
Или си строете своята Русия.
За това имате Средно-руската равнина.
Или – намерете възможност да убеждавате.
Че да се живее заедно с вас е по-добре.
А не по-зле.

Ще прогоните белезникавия молец.
Така ми се струва.
А какво ще е след това?
Ще се опазва „империята“?
Или ще се гради страната?
Остава ви много малко време.
Защото не забелязвате.
Че вече се разпадате.
И морално.
И териториално.
Без демагогия.
Просто – огледайте се наоколо.

Превод: Милен Радев