Искам да припомня едно вече легендарно издание, което след комунистическата физическа разправа с неговия автор практически е изпаднало от културното съзнание и на интелигентните, и информирани българи.
Имам предвид тритомника “Изминат път” на Данаил Крапчев (роден 1880 в Прилеп – убит от комунистите 1944), неповторимия и незабравим за всеки, който е чел нещо от него, писател, журналист и общественик.
За това издание Христо Огнянов има в своите спомени следния пасаж, който той чèте през 1990 г. по радио Свободна Европа:
“…Трябва да призная самият аз, който бих рекъл по късмет през повече от петдесет години в чужбина пиша редовно не само на български, но и на чужди езици, исках да проверя впечатленията си от стила на Данаил Крапчев, за да бъда по-убедителен в разговори с приятели, които не по своя вина са останали съвсем неосведомени. Притежавах том първи “ИЗМИНАТ ПЪТ” от Данаил Крапчев в Берлин. И когато той дойде в германската столица, помолих го да си сложи подписа, а той ми написа и едно насърчително посвещение.
Но какво ли не се пропиля по друмите на моите скиталчества на Запад! И реших да си набавя и трите тома. Том първи излезе през 1936, а томове втори и трети през 1941 година. В тях са подбрани статии от Данаил Крапчев от 1906 до 1943 година. Общо 1650 страници. Чужденците смятат, че статиите на Крапчев са най-достоверен и правдив извор за историята на България от 1906 до 1944 година.
Беше време, когато не смеех да пиша на никой приятел да набави трите тома и да ми ги прати, защото можеше да го сполети беда. В западните библиотеки не попаднах на тях. И затова навред из Щатите и Канада питах и разпитвах дали някой притежава поне един том. Така открих том първи в Детройт. Беше преди повече от тридесет години. След десетина години вторият том ме изненада от библиотеката на скъп приятел в Рим. Позволи ми да го ксерографирам. А одисеята на третия том е още по-странна: трябваше да пътувам до една европейска столица, да го взема от ръка за ксерографиране и да го върна пак лично, не по пощата, което наложи още едно отиване и връщане. Така през няколко десетилетия се сдобих с трите тома.
Честит се почувствувах, че трите тома потвърдиха впечатленията ми от неговите статии. И схванах още по-добре писаното от Йордан Бадев в очерка му за нашия директор, че Данаил Крапчев не е само позитивен ум и сух реалист, погълнат всецяло от практическите въпроси на живота, а отразява възторзи от по-висше естество: от един подвиг, от една старина, от хубава гора и прочее и особено силно чувство за поезията в природата. Аз съм притежател на това съкровище…”
От години и аз така се опитвам да си доставя тези три тома. Неотдавна успях да получа първия от тях като ценен дар от Асен Чилингиров, който го намерил и ксерографирал за мен в архивната “Пруска държавна библиотека”. Все още съм по следите на останалите…
За интересуващите се от Първия том ще кажа, че той е е съставен от комитет приятели и почитатели на Данаил Крапчев по случай 30-годишния юбилей от началото на неговата журналистическа дейност. Отпечатан е (както пише на контратитула) през май 1936 г. в 1 500 екземпляра в А.Д. Български печат. “Корицата е работена от художника Сирак-Скитник”…
През 1992 г. покойната вече Невена Крапчева издаде в Университетското издателство едно малко сборниче със статии на баща си, превърнало се от тогава в библиографска рядкост. То носеше същото заглавие както споменатите три тома – “Изминат път”.
Подбирам по внезапно внушение няколко от тях, които ми направиха впечатление с необикновената си, сякаш провидческа сила. Всъщност, както в случая с неотдавна тук публикуваните фейлетони на Алеко Константинов, тъкмо тази тяхна актуална валидност навява немного утешителни мисли у внимателния читател…
Все пак вярвам, че преклонението и възхищението пред брилянтата мисъл и стил на майстора ще надмогнат и ще укрепят настроението в тази пролетна вечер.
За да не се претоварва страницата статиите следват тук.
А тук може да се прочете най-интересната книга със спомени (извън двете книги на Христо Огнянов) за Крапчев, както и тук този помен за него.
Страхотно е, че пишете не само на нашият български, но и на много други езици .Това показва, че се интересувате какво става по целият свят и искате лично да усетите духа на хората като можете да разговаря с тях на собственият им език.Когато обаче си извествен и твоите творби се четат от много хора, то ти ставаш веднага и отговорен за написанато понеже може да подведеш голяма част от читатели, затова трябва да се пише само истината, а не някакви впечатлени, понеже знаем всички сме различни и всички искаме различни неща.Много е тежко , че не искаме да пуснем нашето минало в което вечно сме били роби и сега продължаваме да робуваме на някакви политически пристрастия които ни управляват по начин по който ние не сме съгласни.