От две седмици в германските културни и извънкултурни среди бушуват обагрени с пъстри аргументи и взаимни нападки дискусии. Поводът е все един и същ – политическият пафлет с антиизраелски патос на нобелиста Грас.
Не остават назад и владеещите четмо и писмо среди на наричания някога „прусаци на Балканите“ народ.
На само повърхностния наблюдател не може да не направи впечатление особената страст и личностна стръв, с която в България се дебатират теми, уж отдалечени от днешната страна на розите и мутрите на доста десетилетия във времето и на хиляди километри в пространството.
По-вникващият и запознатият ще отбележи, че болезнената дискусия в Германия – все още тежко обременена от своето военно минало и жарките страсти в български публицистични и форумни среди по тази тема имат и общи корени.
И в Германия, и в България се помни първата половина на ХХ век с дълбоки и трагични национални катаклизми, с увличащ в определени периоди национален подем и последвал трагичен разгром.
И в Германия, и в България темата за „евреите“ и „еврейството“ придобива по онова време болезнена обществена значимост, става предмет на пропагандни кампании и достига, макар и различни в двете страни, но като цяло – трагични – измерения.
Вследствие и на коренно различните условия в отделните части, на които се разпадат тези държави след войната (Западна и Източна Германия от една страна; „Народна“ Република България, Република Македония и частично Гърция – от друга) и Германия, и България – не успяват да анализират и осмислят изчерпателно и обективно – без оковите на наложените съответно от диктатурата, от изискванията на raison d’état или на политическата коректност ограничения – целия комплекс на извършените престъпления или достойни действия спрямо еврейските съграждани, на взаимоотношенията с евреите в своите страни, с еврейството като цяло, дори и отношението към държавата Израел днес.
Сходни мотиви… Подобни черти… Общи корени…
И все пак, има в тукашния ни дебат (дискурс нека го наричат на други места) нещо особено, нещо наше си, нещо което не може да скрие своя специфично балкански колорит (авторът на тези редове нито се заблуждава за същинската принадлежност и на собствените писания, нито се опитва да се отдели от личния състав на гореспоменатата циркова трупа!).
Трудно е да се изброят всички характеристики, но отклоняването на спора от основната тема, стъкмяването завчас на тюрлюгювеч от почти несвързани един с друг сюжети, слабо изразената склонност за рефлектиране, за вникване в аргументите на другия и сякаш непосилната способност за диференцирана преценка, скоропостижното преминаване на доводи ad hominem, да не говорим пък за готовността да се ползват неверни, недоказани или дори фалшиви аргументи – всички това са типични черти, отличаващи нашето зрелище, което нарекох по-горе цирк „Балкан“…
За илюстрация и умствено упражнение ще приведа следната повече задочна дискусия, която се разгърна тези дни с участието на нашата приятелка и ценена публицистка Даниела Горчева, обвинена в „антисемитизъм, профашизъм и расизъм“ от Леа Коен и която пък от своя страна обвини мен в „болшевизъм“ заради непоколебимото ми становище, че пасквилът на Гюнтер Грас, насочен срещу самото право на съществуване на Израел няма нищо общо със свободата на словото, което Даниела защищава не по-малко непоколебимо.
И така, ето нужните ни за днешното семинарно упражнение линкове:
– „Ядрен отговор в стихове, засега“ – Борислав Скочев (коментар на стълкновението Леа Коен Даниела Горчева) в “Свободата”
– „Право на отговор“ на Леа Коен пак в “Свободата” на Едвин Сугарев
След като видях, че съм споменат поименно от Леа Коен в нейния текст написах в коментар под него следното:
Виждам, че и моето име е било споменато по-горе. Затова трябва да взема кратко отношение.
При всичката несъвместимост на преценките на Даниела Горчева и Борислав Скочев от една страна и на моя грешност от друга за актуалната скандална Гюнтреграсиада, трябва да защитя Даниела, когато тя е обвинявана в “антитурски изстъпления”, с които била станала “известна на времето”.
Всеки, който познава Даниела разбира, че тук може да става дума само за недоразумение, за объркване на личности от незнание.
Абсурдно е тъкмо на Даниела, която от години се ангажира против неправдите, извършвани по адрес на помаци, турци и цигани да й бъде вменяван във вина някакъв “расизъм” и пр. дивотии!
Друг е въпросът, че това, което Даниела намери за нужно да пише по случая с политическия антиизраелски памфлет на някогашния писател Грас става повод (както виждаме и тук в коментарите, а и на стената й във Фейсбук) да изпълзяват най-примитивни юдофоби.
Нищо общо със защита на свободата на словото няма апологията на тези политически зловещи упражнения на Г. Г.
Както писах и в писмо до Даниела, когато човек като нея е проявявал активност и при най-малкия повод за да заклеймява (с основание! – б.м.) неправдите спрямо помаци, турци, цигани и мюсюлмани въобще, от него очаквам със същия плам да осъди и по същество антиеврейската атака на нобелиста Грас, който публично работи за това да се лиши Израел от възможността за защита срещу открито дефинираната цел на свои арабски и персийски съседи да го унищожат буквално.
И това става точно в дните, когато пред очите ни Мюсюлманското братство се кани да превземе властта в Египет, от Синай още отсега полетяха ракети срещу Израел, а след изборите там ще станем през следващите месеци вероятно свидетели на истинско беснуване на агресивния радикален ислям…“
След този ми коментар, както всеки може да проследи по горния линк, под „Писмото…“ Даниела ме обвини почти неприкрито в „болшевизъм“ заради това, че съм „заклеймявал“ почтения творец Г.Г. Също така тя се изказва огорчена от „защитата“ ми, която била от такъв характер, че била по-скоро „подкрепа за обвиненията на Леа Коен“…
Отговорих пак там със следното открито писъмце. Силно се надявам това да е последното, което ми се налага да пиша по казуса:
Права си Дани, трябвало е да добавя към бележката си за “качествата”, които ти вменява във вина Леа Коен и които нарекох абсурдни по горе, също така и “вашите антисемитски, профашистки и расистки възгледи”, с които тя те е “отличила” в писмото си до теб.
Тъй като напоследък чета само минимално нужното не бях стигнал въобще до този пасаж след като открих първото изречение. То ми беше достатъчно за да напиша, че може да става дума само за недоразумение и за объркване на личности от невежество.
Сега добавям (а понеже ми задаваш и странен въпрос отговарям същевременно и на него), че е не само абсурдно, но свидетелства и за особена перверзност точно теб, с не само заявената, но и доказана твоя обществена позиция да те обвиняват в “антисемитски, профашистки и расистки възгледи”. Това е толкова очевидно, че всяко по-нататъшно задълбочаване ми изглежда даже неприлично.
Каква антисемитка може да си ти, дай да говорим за истински и сериозни неща…
Ако някой въпреки това го прави и след посочването на очевидното му невежество и погрешност, и продължава да се опитва да те вкара в такъв контекст, на такъв може и трябва да се допусне, че или му хлопа дъската, или има долни и потайни намерения.
* * *
А сега по другото:
Не ми е привичка да боравя с етикети – налагането на етикети като “болшевизъм” и пр. оставям на други.
Нито Грас нито ти сте антисемити (при Грас не съм толкова убеден както при теб, но понеже такова твърдение е априори недоказуемо, както и самата дефиниция е мъглява, не бих го повдигал). В последния си текст, който мисля че се намира и тук по-горе на „Свободата“, писах експлицитно, че самото поставяне на въпроса „антисемит ли е Грас“ е безсмислено и излишно.
Характерно за “грасиадата” обаче е, че тя обслужва антисемитизма, че окуражава и прави още повече обществено допустима отколкото и сега е, най-опасната форма на съвременната юдофобия (писна ми сто пъти да трябва да пиша едно и също нещо!): отричането правото на Израел да се брани с адекватни средства срещу екзистенциалната заплаха за съществуването му.
И понеже ти сама се ангажира и то както ти е адета, емоционално, с казуса “Грас” ще ти се наложи отново да изчетеш това, което писах многократно последните дни и в което не съм сам, а е споделено с много германски интелектуалци, с които общувам и които разобличават и изобличават левичарските, маскирани като “антиционизъм” и като “критика на агресивната политика на Израел” слабо завоалирани вече антиеврейски рефлекси.
Същите прозират зад непосредствено следващите проклинания на “световната плутокрация”, на “банкерите от Уолстрийт”. Всяка разлика изчезва, когато се присъединят и познатите активисти-окупационисти: “антиглобалисти”, “антиамериканисти” и „антикапиталисти“.
В допълнение – особено в нашите условия важи това поголовно – забълбуква блатната фауна на онези, които рефлекторно са усвоили, че щом си „антикомунист“ трябвало да си и враг на евреите, защото те не само че „разпънаха Христос“, но и „направиха болшевишката революция“, „създадоха Чека“ и „извършиха преврата на Девети септмври“, а „евреи бяха най-големите убийци на ДеСе“…
Скотско и примитивно мислене, което не заслужава и ред повече.
Всички те са една и съща мизерна публика и Грас с неговата „свобода на словото“ обслужва и окуражава нейните все по-публични и самоуверени изяви. На него разбира се му е лесно да се ползва от тази свобода, да проявява слабо скрити симпатии към режима на реакционния ислям в Техеран, да обрича в словесните си конструкции де факто на унищожение единствената демокрация в Близкия изток, да осъжда третирането на ислямистките врагове на Израел и пр. от сигурната все още позиция на днешна Германия.
По-различни ще станат нещата ако и когато Израел го няма повече на картата. Тогава директно на дневен ред идва съдбата на нашата западна цивилизация (не че този трагичен момент ще ни се размине и без пропадането в един миг на Израел, но просто процесите са по-бавни все още), изправена пред помитащата целия живот, такъв какъвто го познаваме, вълна на ислямска експанзия.
Живея в една от фокалните точки на натрупване на напрежение на тази вълна и знам много точно за какво говоря.
Позволявам си да се намеся в дискусията с нещо конкретно и прагматично. Известният (анти)съветски дисидент и впоследствие израелски политик Натан Шарански е предложил три много прости критерия, по които може да се определи дали в даден случай става въпрос за легитимна и добронамерена критика на Израел, или за антисемитизъм, замаскиран като “антиционизъм”.
Ето тези критерии, известни още като “правилото на трите Д”:
1) Делегитимизация (отричане на правото на Израел да съществува като държава на евреите, т.е. отричане на правото на евреите да имат своя държава)
2) Демонизация (приписване на Израел на извадени от всякаква пропорция и раздути до абсурдни размери злодеяния, сравняване на Израел с нацистка Германия, използване по отношение на Израел на класически антисемитски обвинения и клевети и други подобни)
3) Двойни стандарти (настояване и очакване Израел да се придържа към правила, чието спазване не се изисква — поне със същата настойчивост — от другите държави)
Ако дадено мнение за Израел съдържа някое от тези три неща, това мнение преминава границата между легитимната критика и замаскирания антисемитизъм. Мисля, че е добре всеки, участващ в безкрайните спорове около Израел и близкоизточния конфликт, да проверява позициите си чрез това правило, за да е наясно от коя страна на границата се класира.
Колкото до произведението на Гюнтер Грас, моето лично мнение е, че в него съвсем ясно се виждат цели две от трите Д.
Първо, имаме ДЕМОНИЗАЦИЯ — например твърдението, че Израел се канел да унищожи ядрените обекти на Иран чрез ЯДРЕН удар. Освен това авторът се описва като жертва на “ционистите” (които, видите ли, му пречели да се изказва — интересно кога някой му е попречил да казва каквото и да било?), което напомня някои стари антисемитски твърдения за “властта на еврейството”. (И между другото, дали това, което пречи на Грас “да се изказва свободно”, не е собствената му гузна съвест? Но хайде и за нея да обвиним евреите — още малко демонизация.)
Второ, имаме ДВОЙНИ СТАНДАРТИ — например настояването, че Израел не трябва да има правото на ответен удар при ЯДРЕНО нападение от страна на Иран.
Много съжалявам за поклонниците на Грас, но според мен последното му произведение е антисемитско. Може да не го е писал с осъзната антисемитска мотивация, но подсъзнанието му — или изборът му на приятели, влияещи на позициите му — са го подвели.
Благодаря, stray dog, за хубавото припомняне 🙂
Забравил съм тези умни сентенции на Натан (Анатолий) Шчарански…
(с твое разрешение може би ще се позова на тях в един бъдещ текст в тази връзка?)
Като се вглеждам, май и първото „Д” го има обаче – „делегитимизация”.
Защото какво друго освен отричане правото на съществуване е отказът на жизнено важна за deterrent, „сдържане” система въоръжения (подводници, от които потенциалният нападател Иран знае, че би могъл да стартира унищожителен „втори удар” – принцип осигурявал „баланса на страха” през Студената война)?
Какво друго освен обричането на Израел на ликвидация (финална) е осъждането от страна на Грас на самата възможност Израел да нанесе превантивен конвенционален удар върху нелегитимно финализираните ядрени капацитета на Иран?
Другите „Д”-та си ги обосновал съвсем точно.
Здравей, Милене
Разбира се, няма проблем да се позоваваш на критериите, можеш и да ме цитираш. Ако искаш, мога да ти пратя и линк към оригиналната статия на Шарански (на английски).
Що се отнася до първото Д, според мен там по-скоро се класират твърдения от типа “не трябваше да им дават държава на тези”, или “това е измислена/изкуствена държава”, или “Израел трябва да разреши връщането на всички ‘палестински’ бежанци (с цялото им потомство за 70 години — няколко милиона души) и да им даде гражданство” и други подобни.
Отричането на правото на deterrent и на превантивен конвенционален удар според мен по-скоро спада към “двойните стандарти”
Между другото, ако проявяваш интерес, бих ти препоръчал монолозите на британския комик Pat Condell в Youtube. Човекът е радикален атеист, но не като повечето лицемерни западни “прогресивни дейци”, които винаги са готови да плюят всичко западно, а за незападните изродщини си мълчат гузно или даже ги одобряват. Кондел в частност никак не се притеснява да атакува исляма и ислямизма, и го прави много добре. Напоследък има няколко монолога за израелско-арабския конфликт — страхотни са.
http://www.youtube.com/user/patcondell/videos
Г-н Радев, дано вашите “приятели” не побързат да ми покажат “пръст” надолу, щом видят името ми в този блог. Аз съм един г-н Никой, а вижте, всеки път те ме банират, за да Ви освободят от критични забележки. А дали Ви помагат. Помолете ги неофициално(знаете много добре кои са) да не Ви правят тази “услуга”. Казвам Ви в прав текст – не сте прав за Д. Горчева. Тя е една голяма българска патриотка. Миналата година сътвори подвиг в Лайден по повод 24.Май. Приемете мнението на Дани, както я наричате, че Вашата позиция за Г.Г. е неправилна. Замислете се. Вярно е, че Г.Г. е със спорно минало, но е човек с голям интелект.
Сложих Ви първия вдигнат палец, г-н Петров, за да разсея мнителността Ви.
Както може да си представите, аз пък съм убеден, че съм не само прав по отношение на Даниела Горчева, ами съм даже свръхестествено толерантен и търпелив…
Все пак помислете. Иран търси под дърво и камък за да очисти Салман Рушди. Израел обяява за “персона нон грата” Г. Грас. И в давата случая за литертурни творби. Помислете все пак над това. И двамата засягат държавни интереси на пръв поглед. Но може би нямаше да има Сервантес, ако го бяха очистили заради подигравките му… Също в литартурно произведение.
Съвършено несравними случаи.
Докато аятоласите в Иран издадоха фатва, която изисква от всеки правоверен да заколи Салман Рушди, където го види, при “забраната” за влизане на Г.Г. в Израел става дума за спонтанно и недотам обмислено медийно заявление на изнервен министър. То нито има практически последици, нито има шанс да бъде наложено по съдебен ред и дори в крайно нереалистичния случай, че бъде приложено, предвижда единствено забрана за влизане на територията на държавата Израел на някогашния писател Г,Г. – Ще се съгласите, че всеки има право да решава кой да посещава дома му и кой не. Съпоставянето с дивашките смъртни присъди (масово изпълнявани – току що над един британски хуманитарен работник в Белуджистан, обезглавен от талибани) издавани от радикални ислямисти ми се струва повече от неправомерно.