20 години от сръбската обсада на Сараево

© Милен Радев

Навършиха се 20 години от началото на най-дългата обсада на един град през ХХ век. Повече от три години сръбски военни и четнически части държаха в почти пълно обкръжение столицата на Босна. На само 400 км от София, на 500 км от Виена и Рим, пред очите на световната общественост се разигра трагедия от средновековен мащаб.

Мюсюлмани и християни, жителите на Сараево – европейски град, неотдавна столица на Олимпиадата – бяха подложени на безжалостен сръбски терор.

Разположени по хълмовете около Сараево, от които градът се вижда като на длан, сръбските военни обстрелваха денонощно улиците, площадите, пазарите, панелните блокове и къщите с артилерия и автоматично оръжие. Безброй снайперисти „уживаха“, както се казва на сръбски да избиват като зайци мирни сараевски граждани, притичващи от ъгъл до ъгъл в отчаян опит да намерят вода, храна, лекарства…

По време на обсадата бяха убити над 10 000 души, 60 000 – ранени. От убитите 1 600 бяха деца.

Лично аз никога няма да забравя трагичната история на двамата млади влюбени Адмира Исмич и Бошко Бркич (бошнячка и сърбин) – наречени „сараевските Ромео и Жулиета“ – застреляни от снайперист при опит да се измъкнат от обсадата. Труповете им останаха да лежат с дни на един мост под сръбски обстрел.

admira-and-bosko

До ден днешен в сръбската публична среда слабо се чуват гласовете на почтеността, на разума и разкаянието за масовите престъпления в Босна, извършени от сърби заради перверзната сръбска идея. Сред западните ни съседи преобладава шовинистката пропаганда, масовото самооправдаване и отказът за анализ и справяне със срамното и престъпно близко минало.

Завчера Сараево почете паметта на своите загинали по време на сръбската обсада граждани със символична акция и емоционална церемония. На централната пешеходна чаршия бяха наредени 11 541 празни червени стола за всяка една от жертвите на блокадата. Стотици от тях бяха съвсем малки – за недоживелите пълнолетие деца на Сараево…

През същата 1992 г. английският режисьор от полски произход Павел Павликовски заснема изключителния документален филм Serbian Epics с невиждани никога другаде кадри от непосредственото обкръжение на един от главните военни престъпници от сръбска страна Радован Караджич. Филмът бе представен на 16 февруари 2009 г. в авторитетния и известен в професионални среди журналистически Frontline Club в Лондон. Оттогава той изчезна в нечии архиви и не можеше по никакъв начин да бъде открит в мрежата или във видеотеки дори за еднократно гледане.

Току що (сякаш във връзка с 20-тата годишнина) същият филм ми попадна в YouTube, качен съвсем неотдавна от непознат потребител. Макар и в доста калпаво качество тези уникални кадри си струват гледането и архивирането от всеки заинтересован от темата.

Публикувам го тук не само в памет на сараевската трагедия, но и като актуална препратка:

. .

Отдавна беше известно, че днешният водещ член на антипутинската опозиция в Русия Едуард Лимонов е посещавал през 90-те години Босна и е демонстрирал там любовта си към православните сръбски братя-славяни, подложени на жесток терор от „турци“, от католически хървати и от американци. За Лимонов се знае, че винаги е готов да се притича на помощ на всички горки жертви на световния юдейски заговор

Досега обаче лиспваха кадри от тези героични похождения на Едичка, днешния национал-болшевик, който е салонно и подиумно приет от повечето руски демократи и правозащитници. В него те виждат съюзник и необходимо зло в борбата с кремълското чудовище в човешки образ.

Сред малкото твърди опоненти на Лимонов са непреклонните демократи Валерия Новодворская и Константин Боровой. Те аргументирано отказват да приемат, че вълкът някога ще промени нрава си, още повече когато той и до днес се покрива с червени байраци и с всички други атрибути на комунистическата козина.

Ето че сега имаме уникални кадри (от мин. 31:20 нататък!), заснети от Павликовски при гостуването на Лимонов по баирите над Сараево. Виждаме и слушаме разговорите му с Караджич и дори ставаме свидетели как болшевикът Едичка лично заляга зад “тачанката” – лека картечница и отстрелва (със снайпер!) няколко припкащи като зайци в долината нещастни цивилни сараевски граждани…

 

8580 Total Views 2 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

6 Responses to “20 години от сръбската обсада на Сараево”

  1. Milen says:

    Тук е филмът на PBS за сараевските “Ромео и Жулиета”, които споменавам в горната статия. Тъжен, но важен за съпреживяване. Всъщност поучителен:

    https://www.youtube.com/watch?v=jnQ1lTAVjhw

  2. Тодор says:

    Сърбите бяха единствените който воюваха не за територия, власт или пари както правеха хърватите и мюсюлманите. Сърбите воюваха за нещо което в модернистична и глобалистична Европа е кът и се смята за морално остаряло – Христовата вяра. След като атеистичният Запад предизвика разпадането на Югославия и подпалването на войната в Босна, на сърбите не им остана нищо друго освен да се отбраняват и да се борят за спасението си като малцинство в една бъдеща държава където шерията щеше да бъде на постоянна висота.

    • Pinkar says:

      Тодоре, ти наистина си пълен нещастник. И за каква христова вяра са се борили бе? Да не са онези сърби – комунисти. И това ли е начинът. Да погубиш хиляди животи, за да се били спасили. А за Македония да ти отварям, ли дума, там сърбите какс а се борили за опазване на заграбеното от тях в лицето на цяла една българска територия. И там ли заради христивата ти вяра са се борили, че именно сърбите винаги именно на същият този атеистичен запад са слугували като верни марионетки. Шариат, мариат, все неща който са кухи от към израз, вплиташ във кървавата природа на сърбите, обожаващи да убиват и унищожават по различните от тях. Разбираш ли че не си по различен по начин на мислене, че и по поведение дори от същите тези сърби. Какво по различен те прави от масовите убийци и психопати като Караджич и Младич. По абсолютно нищо. Покай се, че има възмездие, а то е факт. Като от възмездието пак си търсите и задължително си намирате оправданието, пак в тези атеистични западни държави, на който в действителност слугувате. Слуги на дявола сте, а не на Бога. И ако така се защитава една религия, то тогава тази религия, с какво е по различна от езическите, и най-вече сатанинските зли култове, да убиват, за да живеят те щатливо. По щастлив се чувстваш като са загинали стоци и хиляди хора? защото така както се вижда. ДА по щастлив те прави. Ами то тогава когато ви хванат, и ви застигне това което самите вие сте извършвали над останалите хора, то тогава въобще не грачи като гарга че сте били изтребвани. Защото непредизвикано убивате, а като ви отвърнат съвсем предизвикано, геноцид ми е било. Ами никога няма да защитя подобни нещастници, оправдаващи се с останалите хора, който са били жертва, на собствените ви престъпления на злост и омраза към различните човешки същества.

  3. М. Цонева says:

    Благодаря, Милене – за припомнянето, за намереното видео с позорните престъпни сцени, за силните думи! Коя от българските медии може да се похвали днес с всичко това!

    • Milen Radev says:

      Малко навярно, Мариана. Но според мен отсъства и какъвто и да е обществен интерес (освен сред шепа, намерили се в изолация теркове) към теми, излизащи извън непосредствено злободневното.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed