© Милен Радев

Последната седмица ще се запомни от някои (а от повечето бързо ще се забрави) с поредния триумф на радикалния ислям в Европа. Един фанатичен салафист екзекутира посред бял ден седем души, трима от които – невръстни деца.

Потърсим ли причините за успешния този триумф, не можем да пропуснем поне три главни сред многото възможни:

разрушителната, смъртоносна, нечовешка същност на радикалния ислям, който превръща отдалите му се в безчувствени машини за убийство;

небрежността и кусурите на безмилостно ограничаваните от цивилизованите принципи на правовата държава органи за сигурност;

пораженческата  линия, която от години следват политическите елити на западноевропейските държави и разрушителното въздействие на големите и влиятелни медии върху обществения морал и чувство за самосъхранение

Мислимо ли е за това, което обикновено наричаме здрав разум, един социално слаб младеж да пътува поне два пъти до Пакистан и Афганистан, да бъде след това разпитван от френските органи за сигурност, които да повярват на обяснението му, че бил там като любознателен турист и да го пуснат да си ходи по живо по здраво без да му наложат строго наблюдение (при това, въпреки че за семейството му се знае, че и майката, и братята му са салафистки фундаменталисти).

Не живеем в полицейска държава, казват водещи френски политици, когато се опитват да обяснят, защо не било възможно да се предприемат профилактични мерки срещу возещия се в луксозно БМВ-кабрио бенефициент на социални помощи (който освен скъпите си задгранични пътувания успял да финансира и цял оръжеен арсенал от скромните френски социални дотации). Той трябвало, така да се каже, първо да извърши престъпление за да може да се задейства правовата държава.

Според френския генерален прокурор това, че някой изповядвал фанатичен ислям не било само по себе си причина да бъде третиран като престъпник…

През цялата седмица всички водещи европейски медии пълнеха електронния ефир с ухиления, триумфиращ, показващ знака на победата образ на алжирския терорист (понятието „терорист“ впрочем бе упорито избягвано в германските медии, както и при БиБиСи – вместо това се ползваше неутралното „масов убиец“. Нали не е политически коректно да се свързваа едно арабско име с такъв щекотлив термин като „терорист“!)

За образите и неописуемо трагичната участ на жертвите почти не бе отделяно място. А и заслужават ли го те изобщо? Трима от тях са просто войници, наемници, окупатори, унижаващи достойнството на гордите афганистанци и иракчани, струва ли си да се леят сълзи за очакваната им съдба?

А останалите – евреи… Те пък, както е известно, винаги са си сами виновни за всяко нещастие, което ги сполети.

Не случайно Върховната представителка на ЕС лейди Аштън по подобие на

кучето на Павлов отдели незабавно след произшествието рефлекторно своето мнение за него като го обвърза с убитите от Израел деца в Газа…

В обстановката на все по-неприкрито изразяващ се антисемитизъм в европейското публично – политическо и медийно – пространство дори екзекуцията на деца от религиозен бяс минава за обяснима проява на етнически и социално онеправдан, но иначе „любезен, тих и приветлив младеж, при това даже не носещ брада!“

Като консервативен реакционер си задавам въпроса дали не е по-разумно (и здравословно за живота на децата и внуците ни) субекти като барикадиралият се до завчера в банята си приветлив алжирец да бъдат изолирани своевременно и да губят своите граждански права щом отговарят на определен каталог от неопровержими признаци за принадлежност към сектата на вярващите в радикалния ислям. И това трябва да стане своевременно. В интерес и на милионите мирно и трудолюбиво справящи се с живота мюсюлмани в Европа.

Прекалено късно ще е да се обсъждат и гласуват подобни мерки, когато тълпите джихадисти запъплят към центровете на европейските градове. Ще е трагично късно.

Не мога да си представя по-добра илюстрация за това, което исках да кажа с горните редове от следващия клип, който ми попадна преди малко.

Тези весели рапъри са от Грац, Австрия. Записът им се радва на все по-голяма популярност в интернет. Благодарение на него всеки може да придобие и визуална представа за това, което се случва не само във Виена, но и в Кьолн, в Бремен, в Хамбург, в Берлин-Нойкьолн…

За по-добро разбиране на красноречивата мимика и живописните жестове добавям превод на част от техния речитатив.

Питам се какво повече е нужно за да бъде целият този артистичен екип обвинен в разпалване на национална вражда и подведен под отговорност за призиви към тероризъм…

---

---

. .

Към всички братя!

Първа част: Ясер

<…> Еби Америка, еби Израел, ставам враг на държавата! <…>Натикай си тази музика в гъза, ти си мислиш, че си твърд, мускулите ти са 150 кила, но сърцето ти не е яко!
Аз съм за Палестина, за интифада, за собствена държава <…> само ПЛО, брате, аллах да благослови Арафат, пусни си черна брада, бъди винаги против държавата, аз съм горд мюсюлманин, боли ме кура какво приказвате<…> разочарован съм от този посран живот! <…> деца хвърлят камъни, а Израел ги гази без да му пука! <…> какви са тези медии, всичките – лъжци! И всеки мълчи заради историята с германския фюрер!

Припев:

Към всички братя от Газа
Към всички египтяни, сирийци, ливанци, иракчани!
Към всички алжирци, мароканци и афганистанци
Към всички бели и черни африканци!

Към всички косовски албанци,
Към всички турци, босненци, тунизийци и иранци!
Към всички чеченци и дагестанци!
Ако сме единни тогава ще наебем мръсните американци!

Втора част: Осман

<…> светът в който живеем се управлява от ционисти <…> Те определят онова което съобщават медиите<…> Първо Палестина, Афганистан, след това Ирак<…> Това не им стига, сега искат и Иран<…> Взривяват джамии, бесят в тях мирни граждани… Затова казвам на края по адрес на всички масони: вие сте ми на мерника, дръпвам спусъка!

Трета част: Ясер

Изричам това, което никой тук не смее да изрече. Ще загина във джихад, брате, видях това в съня си, така ще стане, вярвайте ми. Арабската нация ще въстане. Ще се боря, ще умра като шахид срещу корумпираната система<…> Брате, никога не падай на колене, освен когато се молиш<…>!