Жалко, че Европа няма телефонен номер, на който да позвъниш в случай на сериозна нужда, се беше оплакал през 70-те години тогавашният американски държавен секретар Хенри Кисинджър. Днес, няколко десетилетия по-късно той би имал желаната събеседница в Брюксел: от 2009 година баронесата Катрин Аштън ъф Ъпхоланд заема поста „Върховен представител на Европейския съюз за външна политика“. Месечното й възнаграждение е 23.006 евро. Тоест тя печели повече отколкото Ангела Меркел или Дейвид Камерън.
И все пак има основание да се съмняваме, че Кисинджър би звънял прекалено често за да си говори с баронеса Аштън, за която никой не може да каже с какво по-точно тази британска лейбъристка се е квалифицирала за високия си пост.
Кариерата й пъпли съвсем незабележимо през годините: До 1979 тя работи за т.н. „Кампания за ядрено разоръжаване“,
лява сектантска групичка,
която посред Студената война настоява Великобритания да се откаже едностранно от атомните си оръжия. След това ръководи здравната служба на графството Хартфърдшър, става държавен секретар в Лондон, а през 1999 е издигната в благороднически сан по предложение на премиера Тони Блеър. Общо взето – бледа, чисто партийна кариера.
Тя не търси на всяка цена светлината на прожекторите, каза самата лейди Аштън преди встъпването си в дължност в интервю за „Таймс“. Е, но ето, че сега светлината на прожекторите сама я намери. Едно кратко изявление на европейския „външен министър“ стана причина за дипломатическа криза между Брюксел и Ерусалим: След атентата срещу еврейското училище в Тулуза, при който хладнокръвно бяха убити три деца и един равин, на Върховния представител не й хрумна нищо по-добро от това да напомни, че и на много други места по света умирали деца, в частност в Газа, в Палестина.
Едва ли някой би оспорил сериозно това. Наистина, деца умират в много кризисни райони по света. Но каква каша трябва да е в главата на политик, та първото, което му идва на ум при убийството на еврейски деца да са израелските военни операции? Аштън не го произнася директно, но е ясно, какво иска да каже тя:
омразата към евреите е просто реакция на погрешно еврейско поведение.
Пак се сблъскваме с отдавна познат антисемитски стереотип. Случи ли се на евреи нещо лошо някъде по света, антисемитът веднага казва: сами са си виновни! Той просто не може да мисли другояче. Това си е у него като рефлекс. В една от пиесите си режисьорът Райнер Вернер Фасбиндер подава на своя персонаж-антисемит следната реплика: „Ами да, такива едни мисли бълбукат в мен…“
Точно същото се случва и с Катрин Аштън.
Хансйорг Мюлер е историк от Вюртемберг. Живее и работи като изгнаник в пруския Берлин. Пише редовно за най-популярния в Германия либерално-нетолерантен-анти-политкоректен блог „Ос на доброто“
* Заглавието първоначално бе по-различно. Вместо “лейди Аштън” в него бе изписано “мръсницата” (die Schlampe). Тъй като междувременно самият автор го е променил на страницата на “Оста на доброто” е коректно промяната да бъде внесена и тук.
© за превода: Милен Радев
