Днешният ден ще се запомни с едно от първите публични поражения на мераклията за нов османски ред в Европа и по нейната периферия турски премиер Ердоган.
Един акт, който бе замислен от неговите до глупост наивни и до обезумяване полит-коректни инициатори като триумф за Ердоган, се превърна в унизителен резил за премиера.
Решението тазгодишният „Приз Щайгер“ за „откритост, толерантност и хуманизъм“ да бъде връчен именно на турския премиер предизвиква от седмици
негодувание в Германия.
Медиите, политически и обществени организации бяха затрупани от протестни призиви и възмутени петиции на арменски, алевитски, кюрдски и други правозащитни сдружения.
Заедно с инициативи за защита на гражданските права и на правата на жените в днешна Турция те апелираха да не се връчва награда на премиер, в чиято държава
цари авторитарен режим,
в която се погазват правата на жените, на религиозни и етнически малцинства.
Недопустимо е, се казва в призивите на сдружения на арменската диаспора, да бъде отличаван с приз за толерантност политик, който до ден днешен отказва да признае геноцида, извършен от неговата страна в началото на ХХ век.
Връчването на приза трябваше да стане с големи салтанати тази вечер в западногерманския град Бохум. Стана известно, че церемонията ще бъде затруднена от незапомнено
масови протестни демонстрации
с 20 000 – 30 000 участници от цяла Европа. Загрижена за безопасността на конфликтния си гост от вчера полицията концентрира в Бохум значителни сили.
И в някои германски среди се произнесоха силни и основателно критични слова по повод странния избор на журито на иначе уважавания „Приз Щайгер“. Генералният секретар на баварския ХСС – коалиционен партньор на ХДС на канцлера Меркел – Александър Добриндт каза, че да се връчва тъкмо на Ердоган награда за толерантност е гротескна и скандална грешка. Еродган, продължи Добриндт, заслужава най-вече някоя награда за нетолерантност.
Според баварския политик в Турция се потискат религиозни и етнически малцинства, потъпква се свободата на медиите, няма равнопоставеност на жените.
„За Ердоган „толерантност“ е чужда дума.
Той прокарва ислямизацията и капсулирането на Турция“, каза още Александър Добриндт.
Една пикантна подробност: славословието за толерантността и хуманизма на лауреата Ердоган довечера трябваше да произнесе не кой да е а екс-канцлерът Герхард Шрьодер.
Същият Шрьодер, който по време на своето властване се погрижи зависимостта на страната му от руска газ да стигне почти 50 %. Същият Шрьодер, който нарече олигарха на московския президентски трон
„кристално чист демократ“.
Същият Шрьодер, който след оттеглянето си от политиката бе възнаграден с щедро дотиран пост в дъщерна фирма на Газпром, а само преди 10 дни отново побърза да похвали Путин и да повтори своята живописна квалификация за кристалната му чистота.
Но светът е понякога несправедлив. На кристално чисти и безкористни човеколюбци като Герхард Шрьодер им се налага да понасят и горчиви разочарования…
Тази сутрин, като гръм от ясно небе в Германия се стовари новината, че
Реджеп Тайип Ердоган отменя посещението си
без дори да поблагодари на организаторите за обещания му приз. Като официална причина бе посочена катастрофата на турски хеликоптер в Афганистан с човешки жертви.
Учредителите заявиха, че не е предвидено задочно връчване на приза. Това означава, че Ердоган и 50-милионният турски народ – от чието име той трябваше да я приеме ще останат с един награда по-малко…
Италианците имат една поговорка за подобни случаи: „Se non è vero, è ben trovato“ – „И да не е вярно, е добре измислено“. Май не е и кой знае колко добре измислено.
Резилът остава.
Многохилядните протестни демонстрации на арменци, алевити, кюрди и правозащитници в Бохум не са отменени. Те ще се проведат тази вечер и публично ще прогласят, че Ердоган връща своята държава и народ обратно в тресавището на недемократичната, проислямска и антизападна изолация.
Резилът с присъдения, но невръчен приз много ми напомня фарса от преди една година, когато друг приятел на Шрьодер – Владимир Путин трябваше да стане в Берлин лауреат на наградата „Квадрига“, но след силни протести на организаторите им се наложи въобще да отменят връчването на приза за 2011 година.
Може би все пак не всяка надежда за читавите и помнещите хора е загубена в Германия.
Искам за завършек на тази история да цитирам в превод откритото писмо, което написа на Герхард Шрьодер познатият и на читателите на този блог публицист и общественик, оцелелият след Холокоста анти-национал-социалист и анти-тоталитарист Ралф Джордано:
Многоуважаеми господин екс-бундесканцлер,
„Аз съм и ваш премиер!“ – „Учете германски, но си останете каквито сте си!“ – „Създавайте държава в държавата, само не й казвайте така!“
Тези думи, това обявяване на война на интеграцията в Германия, бяха изстреляни през февруари 2008 в Кьолн и през март 2011 в Дюселдорф пред разпалена 18 000-на тълпа от човека, който ще получи на 17 март в Залата на хилядолетието в Бохум „Приза Щайгер за толерантност, хуманизъм и интеграцията на Европа“ – Реджеп Тайип Ердоган, премиерът на Турция.
Става дума за същия Ердоган, който и след почти 100 години продължава да отрича геноцида над арменците от 1915/16 и чиято личност, както никой друг, е символ за тази екзистенциална турска лъжа. Става дума за същия геноцид, който по време именно на Вашия мандат, господин екс-бундесканцлер бе признат за пръв път като такъв от германския Бундестаг. Това стана на 22 февруари 2005 под аплодисментите на всички парламентарни групи, без един глас „против“ или „въздържал се“. Едно незапомнено чудо в историята на германския парламентаризъм!
Но ето че днес Вие сте готов да произнесете хвалебствена реч за един подпалвач: „ В моята страна живеят 100 000 арменци, които не са наши съграждани. Ако е потребно мога да им кажа: Хайде, заминавайте си обратно в страната, откъдето сте дошли“ – това е оригинален цитат на Ердоган. Това е езикът на един насилник.
„Толерантност и хуманизъм“?!…
Протестирам срещу връчването на „Приза Щайгер“ на Реджеп Тайип Ердоган, което неминуемо е също толкова лъжовно, както и хвалебствената реч в негова полза.
Вие, господин екс-бундесканцлер нарекохте Путин „кристално чист демократ“. Тези думи остават лепнати за Вас. Споменът за тях не се отмива.
Но хвалебствията и почитта за политик, който отрича един безспорно доказан геноцид са прояви, които ще тегнат с още по-голяма сила.
Ралф Джордано
