Вчера в Москва бе произнесена присъда, която не може да се оценява другояче освен като ударна проява на зверската същност на днешния руски режим. Огласяването й е символичен акт, дамгосващ отсега новия президентски мандат на Владимир Путин.
Бизнесменът Алексей Козлов бе осъден по съшито с бели конци скалъпено обвинение на 5 години затвор и бе арестуван още в съдебната зала. Никой с всичкия си не се съмнява, че става дума за нова проява на патологичната кремълска отмъстителност заради опозиционната дейност на жена му – журналистка Олга Романова.
Публикувам превод на актуално есе на един от любимите ми руски публицисти Иля Милщейн
Иля Милщейн, Грани.ру
Това се говори отдавна, снабдява се с прости логически конструкции, поднася се със страст, по възможност се крещи в мегафон.
Че, видите ли, без Путин Русия щяла да загине. Но ако попритиснете оратора с насочени въпроси, бързо би се изяснило, че той не обича тази Русия. Мафиотската, корумпираната, несправедливата Русия.
Всеки така наречен кургинян* ще ви го каже и всеки отделно взет говорухин* ще ви го потвърди. А пък съвсем конкретният Леонтиев* даже статия ще напише, в която ще постави всички негодяи по местата им, а справедливият му гняв ще се стовари с най-голяма сила върху „продажните съдии и присламчилите се към тях слуцкери**“. С други думи – върху цялата система на властта в Русия, утвърдила се през епохата на Путин.
Ето как възниква една друга, меко казано парадоксална, логическа конструкция. Без Путин значи ще загине мафиотската, корумпираната, несправедливата Русия. Довеждайки тази мисъл до край и оставайки в рамките на охранителската парадигма, стигаме до неизбежния извод: излиза, че друга Русия просто не съществува.
Тази мисъл изглежда идиотска само на пръв поглед.
Припомни ли се дори с най-добри носталгични намерения Съветския съюз, не може да не се признае, че той беше мафиотска, корумпирана, несправедлива държава. Смисълът на неговото съществуване се състоеше в потискането на човека и унижаването на неговата личност.
А тази държава загина,
както си спомняме, при опита той да бъде очовечен и демократизиран. Тоест, социализмът с дяволска козя муцуна, обърната към гражданите, бе жизнеспособен. Но при първия опита да му се нахлузи човешко лице той ритна с копита и псовиса. При това веднага, прескачайки преходния период на срастването с капитализма. Буквално за година-две.
И така безчовечността на путинска Русия се гради върху солидни на вид исторически основи. И ако мислим, както ни завеща поетът, чрез пропуснати връзки (брънки)*** излиза, че няма как да бъде другояче. Не може без автомобили със сини „буркани“, които газят безнаказано обикновените граждани.
Не може да не се фалшифицират изборите,
при това по най-нагъл начин – с видеокамери, с песни и пляски и с шумен хохот. Не може да не се тикат в затвора Ходорковски, Мохнаткин, не може да не бъде убит Сергей Магнитски. Защото в противен случай ще загине Русия.
Вчера по същата причина беше обречен и Алексей Козлов. Въпреки, че Върховният съд се бе произнесъл по-рано, че делото на нещастния бизнес-партньор на Слуцкер е проведено с нарушения на закона и че подсъдимият следва да бъде освободен. Той дори бе излязъл на воля само за да изтърпи сега поредното изтезание – да трябва да се върне от дома си в тъмницата.
Но всички знаят разбира се, че жена му Олга Романова е известен деец на опозицията и затова една оправдателна присъда за Козлов щеше да доведе директно до оранжева революция, до американска окупация и разчленяване на Русия. Следователно вчера в Зоологическия съд Родината пак устоя на изпитанието – както в „Норд-Ост“, в Беслан, в Цхинвали… Да не споменаваме опасния бунтар Удалцов, вкаран за хиляден път в ареста за 10 денонощия, или момичетата от групата Pussy Riot, които са заплашени от по 7 години затвор. Тяхното освобождаване би било равносилно на ядрен удар на НАТО по цялата територия на Руската федерация.
Какво да правим с такава логика?
Конструкцията е непробиваема и май нищо друго не ни остава освен да се повайкаме отчаяно заедно с барда Галич. Да проклинаме и да се смиряваме с това, че тук никога не е било другояче, че палачеството е нещо като вид държавен принцип в тази страна, защото иначе следват съсипия и разпадане, татарски пълчища и полско-литовско иго. Да си повтаряме, че трябва да оправдаваме и най-неправосъдната и подла присъда, ако милеем за стабилността на държавата и спокойствието на мирните граждани.
Порочността на тази логика се проявява само в метафизиката.
В извечния копнеж по свободата и в онова, което шефът на путинския предизборен щаб, когато още беше способен на живи чувства и на активна мозъчна дейност, бе обозначил с израза „Така повече не може да се живее“. В това, че досега у нас тъкмо най-гнусните тиранични епохи са пораждали анархия, държавно людоедство и войни, които са водили до катастрофални жертви.
Всъщност ако си дадем сметка и всичките ни империи са се разпадали под гнета на жестокостта, лъжата и държавното плячкосване. И тази империя, която охранителят Леонтиев нарича „кървавият режим на Слуцкер“, много малко се различава от брежневската или николаевската. Само дето трябва да признаем, ако сме откровени , че порядките във въпросната днешна империя се определят не от забегнали сенатори и не от продажни съдии, а от онзи, който на 7 май пак ще се възкачи на руския трон.
Вчера, когато описвах „Зоологическия съд“ като явление от нашия живот, все пак се надявах на чудо, макар и сам да не си вярвах. Надеждата се състоеше в нещо друго: предполагах, че този съд, по принцип неспособен на милосърдие, все пак не е безумен и ще произнесе по-мека присъда, така че Алексей Козлов да остане на свобода. Не стана. И обяснението е очевидно и доказателството е налице: Русия не се разпадна.
Опасявам се обаче, че при такава живодерска система на отнасяне с гражданите тази държава готви своята гибел без всякакви революции. Защото безчовечността в света на хората сама по себе си е залог за неизбежно разпадане и това се отнася както за отделни граждани, така и за големи общности. И колкото по-скоро го разбере новоизбраният спасител на Русия, толкова по-добре ще е и за него, и за страната.
* Ноторно известни политолог, кинорежисьор и ТВ-коментатор с посрана обществена репутация. Сладкопойни чучулиги на Путинския режим
** Удобен на властта бизнесмен и политик, бивш сенатор. По негови обвинения вчера бе осъден на 5 години затвор бизнес-партньорът му Алексей Козлов, съпруг на опозиционната журналистка Олга Романова
*** „Мыслить пропущенными звеньями“ – Ема Герщейн си спомня, че с тези думи Осип Манделщам описва свой съществен поетичен, прозаичен и словесен метод
© за превода от полски Милен Радев
Но защо руснаците избраха отново Путин? Защо не бяха масово скандализирани от размяната в Кремъл, от изборните измами? От какво се страхуват? Имат ли нормална демократична опозиция и алтернатива?Според мен толкова дълго са били държани в клетката на страха, че са развили Стокхолмски синдром.Те искат някой от когото да се страхуват, те искат да се страхуват от света и света да се страхува от тях. И Путин им дава каквото искат.