На 3-ти март, честван все още по инерция като “национален празник” (въпреки, че е годишнина от опита за установяване на руско господство в България по модела на “Задунайската губерния”) в София произнесе слово президентът Плевнелиев.
За втори път след своята кратка реч пред Мемориала в памет на жертвите на комунизма на 1 февруари новият все още президент влезе в неочаквана за мнозина роля. Той използва единственото почти средство, което длъжността му дава – словото – за да започне отдавна наложителна смяна на парадигмите:
След 9-ти септември 1944 г. в България не е изграждан “най-хуманният строй”, а се е възцарило насилие и е наложена тоталитарна диктатура.
България не дължи на Русия никакво свое освобождение, тъй като десетките хиляди жертви във войната от 1878 г. (една от поредицата завоевателни войни на Русия) са положили костите си заради имперските мераци на Санкт Петербург. България е постигнала своя национален суверенитет самостоятелно, отстояла е своята независимост благодарение труда и куража на своите Строители, въпреки и в постоянна борба с руските интриги на Балканите.
Съвсем не е случайно, че слугинските на руската Пета колона в България медии (а има ли въобще други?) и одиозни фигури с публичен мафиотско-комунистическо-русофилски облик ужилени подемат кампания срещу Росен Плевнелиев. Трескави акции се предприемат и в интернет пространството.
Документирам тук словото на президента Плевнелиев на 3 март 2012 година
Скъпи сънародници,
Освобождението е осъществената мечта на нашето Възраждане.
„Първата искра в народната свяст”, както казва дядо Вазов, хвърли преди два века и половина великият светогорец Паисий Хилендарски. Знаменитата „История славянобългарска” възстанови прекъснатата от петвековното робство нишка на българската историческа памет. Паисий пробуди своите сънародници за нов живот. Той пророчески начерта главните пътища, по които българинът да достигне до възстановяването на своята държавност.
Първият път мина през създаването и укрепването на новото българско образование. Път, в който вградиха своите апостолски усилия всички онези знайни и незнайни народни даскали и просветители. Сред тях бяха Софроний Врачански, Петър Берон, Неофит Рилски, Димитър Миладинов, Григор Пърличев. Те научиха своя народ не само как се пише АБВ. Те научиха българите как се пише „СВОБОДА” и как се умира за нея.
Вторият път мина през всенародната борба за църковна и духовна свобода. Тази първа самостоятелна победа даде на българския народ самочувствие и кураж, че е годен и сам да се бори за правата и бъдещето си. В решителната битка за българската духовност вградиха своята енергия, дързост и живот многобройни родолюбиви българи от всички краища на многострадалното отечество. Сред тях са Неофит Бóзвели, Иларион Макариополски, Петко Славейков…
Третият път към българската държавност мина през подвига и саможертвата на революционерите. Раковски и Каравелов, Ботев и Левски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, прославените народни войводи Панайот Хитов и Филип Тотю, апостолите, героите и мъчениците на Априлската епопея. И не на последно място, през титаничната саможертва на българските опълченци. Тя беше съдбовна за хода на цялата Освободителна война. Опълченците дадоха на света урок как един народ се бори и умира за свободата си.
Четвъртият, също така решителен и значим, е пътят, по който млада България успя да се изгради като модерна държава. Тя не само извоюва най-демократичната конституция в цяла Европа – Търновската, но и успя да запази своя държавен суверенитет. Усилията на Стефан Стамболов и Захари Стоянов, дядо Славейков и дядо Вазов, на старите и на новите поколения родолюбци доведоха млада България до нейното Съединение, а по-късно и до нейната пълна Независимост.
Извървеният от народа път до възстановяването на българската държавност се измерва не само с жертвите, но и с надеждите, които са ги съпровождали.
Днес ние не само почитаме жертвите. Днес си даваме сметка, че сме длъжни да работим за сбъдването на надеждите. За намирането на истински и достойни пътища, по които да върви модерна България. Пътища, които да ни изведат до мечтата за чиста и свята република в интерес на нейните граждани.
Образование, духовност, последователна работа, ясна визия. Ето това ни е нужно, за да осигурим бъдещето на силната и вечна Майка България!
sevast, при тази безкрайна мрежа какво Ви води насам? Тук няма да намерите съмишленици, величайте великата си държава и сияйното си минало на други места – при себеподобните. Колко е сияйно миналото Ви, пък и настоящето, всеки средно интелигентен посетител на блога може да провиди от горните Ви бъртвежи. Хайде, Збогом, моля!
sevast, позволих си да събера и четирите Ви коментара в един общ.
Колкото и да са мъдри и впечатляващи някои постинги, не винаги е нужно всеки от тях да бъде публикуван поотделно. Това само подбива стойността им.
Една едра перла е често пъти по-ценна от четири ситни.
Даа един русофоб и туркофил в повече голям праз без това си омазахте суратите
——————
“България не дължи на Русия никакво свое освобождение, тъй като десетките хиляди жертви във войната от 1878 г. (една от поредицата завоевателни войни на Русия) са положили костите си заради имперските мераци на Санкт Петербург. България е постигнала своя национален суверенитет самостоятелно, отстояла е своята независимост благодарение труда и куража на своите Строители, въпреки и в постоянна борба с руските интриги на Балканите”
Ако не беше Александър Втори щеше да има освобождение и държава като ти цъфнат налъмите скапан русофоб с капаци .Имперски мераци -за сурогат който не прави разлика между управлението на баща и син в една велика държава е силна дума но за такива като тебе нарвемето поета писа “Дедите им набивайки на кол другарите на Левски и Раковски крепяха турский произвол и своите дела търговски”
—————-
Апропо другарю агент с прозвище Милоев ако смяташ че с пасквили от подобен род ще си изкупиш инулгенция за тъмното си минало не си познал
—————-
“България не дължи на Русия никакво свое освобождение, тъй като десетките хиляди жертви във войната от 1878 г. (една от поредицата завоевателни войни на Русия) са положили костите си заради имперските мераци на Санкт Петербург. България е постигнала своя национален суверенитет самостоятелно, отстояла е своята независимост благодарение труда и куража на своите Строители, въпреки и в постоянна борба с руските интриги на Балканите”
Ако не беше Александър Втори щеше да има освобождение и държава като ти цъфнат налъмите скапан русофоб с капаци .Имперски мераци -за сурогат който не прави разлика между управлението на баща и син в една велика държава е силна дума но за такива като тебе нарвемето поета писа “Дедите им набивайки на кол другарите на Левски и Раковски крепяха турский произвол и своите дела търговски”
Г-н Радев! Правилно оспорвате насажданата през годините на “социализъма” свръх благодарност към Русия. Окупацията пък от 1944 се представяше като “освобождение”. Превратът на 9.09.44г. като “революция”.
Но… скъпият ни мин.председател Стамболов, този Бисмарк на Балканите и титан на мисълта, е бил тотално неграмотен човек, въпреки стихоплетството си. Стигнал е до 4. отделение(това е могъл да постигне през спокойното за народа ни живуркане по време на “османското” присъствие по българските земи).
Друг един прескъп за историята ни “строител” и мин. председател – П. Каравелов е бил “вечен” студент из московските кръчми, подиграван за подвизите си там от съвременниците .
Д.Петков – трети нащ “строител” и мин. председател се е научил да чете … на 18г.(справка в “Строителите на съвремена България”).
Да продължа ли в по-близко време с един друг “великан” на международното работноическо движение – Г.Димитров, също с 4. клас и да свърша с гения от Правец – “вечен” студент из софийските тъмни сокаци…
Така че, по-кротко с онези 200 000 убити руснаци, румънци, финландци и др. поданици на Цар Освободител( казват, че не е можел да чете гладко). Ако наистина мислите така, подемете кампания да се махне паметника му от площада срещу Народното събрание. Не може да стърчи там в позата на завоевател, ако сте прав.
А това, че поредният гений на неграмотността(но покрита с диплома) – президентът, не може да ни е критерий. Не е той, който ще прави историческите преоценки – нито това му е специалността, ното това беше момента да си показва “колосалните” за съвремието ни прозрения пред света…
Като чуя О-свобождение, не мога да се отърва от нещастната мисъл, че поданиците на същата тая губерния аксиоматично чакат някой да ги О-прави. Знаем кои са освободителите и оправниците.
Всеки има право на избор – дали да му е изправена главата или да са му навирени задните части …
С това слово президентът на бат Бойко се опитва да си изправи главата, като я провира изпод разкрачените си крака, увенчани с две лъщящи полукълба
Хайку “Годишнина от опита за установяване на руско господство в България по модела на “Задунайската губерния”
Опит, опит,
ама успешен…
До ден днешен.