Звучи банално когато се каже, че личност с качествата на Роналд Рейгън страшно липсва на днешния, лутащ се без принципи в хаоса на релативизма свят.
Но ето, че същата формулировка ме споходи за кой ли път отново тези дни.
Попаднаха ми преди време архивни материали на германското канцлерство, разсекретени след предвидения в закона 30 годишен срок. Особено ме впечатли кратка служебна записка от първото посещение на Хелмут Шмидт при новоизбрания американски президент.
През пролетта на 1981 г. тогавашният канцлер бе подложен у дома на незапомнен натиск от собствените леви социалдемократи, от стохилядни тълпи пацифисти, студенти, международни борци за мир и пр. осъзнати и неосъзнати агенти на влияние на Москва.
Истерията трябваше да осуети т.н. „Двойно ракетно решение“ на Запада. С него НАТО бе заявило готовност да спре разполагането в Европа на американските ракети „Пършинг II“, ако Съветите приемат да демонтират своите ракети СС-20.
От 22 до 23 май Хелмут Шмидт е на разговори с Роналд Рейгън, който по онова време едва започва да навлиза в международните аспекти на новата си длъжност.
Както сочат сега разсекретените материали Роналд Рейгън е отделил голямо внимание на разделението на Германия (нещо, което Хелмут Шмидт никъде не споменава в обемистите си мемоари и постоянни назидателни лекции).
20 години след построяването на Берлинския зид Рейгън се изявява като твърд привърженик на германското единство. Нещо повече: той критикува Джон Ф. Кенеди задето навремето проявил слабост и се примирил със съветския диктат.
Според Роналд Рейгън „Стената е трябвало да бъде съборена веднага“. След това незабравимият президент произнася ключовото изречение, което ме накара да седна пред компютъра по повод с над 30-годишна давност.
„Едно унижение, което не получи подобаващ отговор, става причина за все нови и нови унижения“, казва тогава Роналд Рейгън на Хелмут Шмидт.
Според президента в началото на 60-те години е пропуснат шанса с решителни действия да бъде поставен на мястото му Съветският съюз, да му бъде демонстрирано, че отстъпки повече няма да има.
През годините на своето президентство Роналд Рейгън показа как се преговаря успешно с диктаторски режими. Решително, без колебливост пред източната наглост, отстоявайки твърдо своите позиции.
Актуалните измерения на поуката, дадена ни пост мортем от американския президент ми се струват очевидни.
Унижение, което не получава подобаващ отговор…
Как другояче да се опише поведението на т.н. „западен свят“ пред постоянните провокации и нагли изстъпления на руския „национален лидер“ (на германски – „фюрер“) Путин?
Още от легендарното му участие на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. насам и до ден днешен това перманентно подпухващо и модифициращо облика си създание прелива от агресивност в традиционен Кремълски стил.
Нападки и закани срещу НАТО се редуват с планове за превъоръжаване на ядрените арсенали, с изпращане на конвои от бойни кораби и на червенокоси шпионки из топли морета и горещи легла.
Руското вето в СС на ООН се превърна в днешно време в последната застраховка „Живот“ и за най-корумпирания и кръвожаден световен диктатор.
Още от Мюнхен Путин обмислено и целенасочено поставя на изпитание примиренческата позиция на сегашния западен политически елит.
Всяка поредна нагла провокация тества готовността на днешните наследници на Роналд Рейгън да преглъщат, да мълчат, да се унижават.
Границите на допустимото и възможното се изместват все повече в неизгодна за Запада посока…
Но Путин не е сам. От години и той, и събратята му по личностна и политическа конструкция, по безскрупулност и наглост – турският „умерен“ ислямистки президент Ердоган, иранският Ахмадинеджад, Ким Намсикойси, Кадафи, Асад, палестинският главатар Ханджия, и пр. и пр. лепяха и лепят – образно казано – шамар след шамар по благообразния, винаги толерантен и търпелив образ на западната цивилизована общност.
Как да не си спомня тук думите на друг покойник – моя баща, който обичаше да цитира в случаи като този стария македонски израз „Ти го плюеш, той ти вика дъжд вáли“…
И след като нов Роналд Рейгън така и не се очертава на хоризонта, не остава друго освен да се готвим за поредните унижения, така както големият президент ги е предвидил още преди повече от 30 години.
Колкото и да не съм привърженичка на конспиративните теории, не мога да се освободя от все по-категорично налагащото се убеждение, че въпреки привидностите, Студената война беше спечелена от болшевиците, независимо съветски, руски ,български,унгарски или каквито и да било други. Комунизмът като икономически и социален модел се срути. То не можеше да бъде и друго. Но левичарската идеологическа зараза плъзна безконтролно, но някак подозрително организирано и масово, по целия свят. Децата на висшата червена номенклатура както от СССР, така и от България, Полша, Чехия, Унгария тутакси се ометоха в САЩ, Англия, Германия, Белгия, Холандия и започнаха да работят методично и целенасочено за развращаване на демократичните държави и за подменяне същността на понятието “свободен свят”, както го разбирахме до падането на Стената, с някаква фалшива, промарксистка, готованска “либерална” стратегия. Задавам си все по-често и аз въпроса: Защо върлите критици на класическа Америка, каквато е била по времето на Рейгън и неговите предходници ПРЕДИ РУЗВЕЛТ, не поемат към образеца на техните интелектуални конструкции, образец, който ги вдъхновява и им дава завидна енергия. Тоест какво дирят в САЩ, при положение, че могат да осъществяват своите СОЦИАЛНИ ВИДЕНИЯ И МЕЧТАНИЯ в РУСИЯ??? Колкото до интелектуалния елит на Запада, още след края на Първата световна война той е ляв, марксистки, промарксистки или неомарксистки. Често пъти и маоистки.
Нали идеята е да се образоват хората, а не да се пропагандира. Това най-успешно го е вършел Хитлер едно време. Не вярвам здравомислещите хора да имат подобни намерения. Поне не би трябвало.
Кантиец е прав – по-голямата част американците са на мнение, че Рейгън е стартирал началото на най-големия упадък в историята на САЩ. И ако човек живее в САЩ и усети на гърба си последствията от рейгъномиката, то тогава няма и да помисли да пише подобни хвалебствени слова. Нека не забравяме, че благодарение на факта, че американската икономика, произвеждаща по онова време бе диверсифицирана за разлика от руската – само оръжия, надпреварата във въоръжаването изправи СССР пред крайно неизгодната позиция да харчи 99 копейки от рубла за оръжия и нищо друго. Само вижте какво е на 50 км. извън големите градове – още се топлят/спят на големите кирпичени печки.
Питам се едно нещо:защо този човек “живеещ в САЩ” и толкова силно страдащ от “последствията на рейгъномиката” не е припнал начаса да напусне тези тъй ужасни и разпадащи се Съединени щати и да се премести в страната на неограничените възможности Съветска Русия?
Вие какво мислете Милене? Защо? Къде е истината? Вие живял ли сте в САЩ, че да генерализирате какви са последствията от рейгънимоката за обикновения човек? Дори не и за мен! Аз съм изключение от правилото така или иначе. Имигрант – това е мръсна дума в момента в САЩ, където антиимигранската демагогия и крайно краен десен консерватизъм, настройва хората един срещу друг. И затова много спомагат делата, които вашия “любимец” – Рони е стартирал и на които се радват мого хората, родени със сребърна лъжичка в устата (под 1%). Предполагам, че когато човек изразява мнение би трябвало да се информира по-добре и за полседствията. Не случайно казват, че когато САЩ “пръдне”, останалия свят се “нааква”. Дори и сега в тези крайно нестабилни икономически и финансови условия Вие имате смелостта да афиширате благоразоложението си към политики, които освен, че са анти-социални и анти-хуманни са и криминални по своята същност.
Не забравяйте все пак, че се намирате именно на страниците на крайно десен и реакционен блог.
Намирам за добре авторът на статията да прочете книгата на Пол Слански “The Clothes Have No Emperor: A Chronicle of the American ’80s”. Разбира се, всеки има право на мнение. Истината е, че повечето интелигентни и мислещи американци се срамуват от 8-те години управление на Рони, години на екстремен капитализъм, следващ рецептата за икономически упадък, предписана от Милтън Фридман.
До Кантианец
Очевидно не си никакъв кантианец, а марксианец!
Диктатурите и диктаторите си отиват когато им дойде времето.Политиката на конфронтация с такива режими, както и отстъпките пред тяхното нахалство и претенции са грешна политика. Може би Роналд Рейгън наистина е намерил мярката, а може би не. Аз мисля, че комунизмът си отиде от естествена смърт въпреки погрешната , да не река тъпа политика на запада. Това, което остана от него,обаче,мирише много лошо особено в Русия и у нас. Самият комунистически елит виждаше, че не върви и търсеше изход хем да се промени системата, хем да си остане Елит и да запази позициите си. Китайците му намериха цаката и след 20-30 години ще са първата икономика в света.Нашите също, но ще сме последната в ЕС.Путинизма е Руският модел. Ами ще мине време и моделът ще се промени защото се променят живота и хората. Дори да спечели тези избори, Путин губи,той вече доиграва играта.