Андре Глюксман, Tagesspiegel
Авторът е един от граждански най-ангажираните интелектуалци в Европа. Андре Глюксман е роден през 1937 г. в семейството на немски евреи в Булон. От войнстващ маоист той се развива до водеща фигура на “Новите философи” във Франция, станали известни с фундаменталния си анализ на тоталитаризма. През 1975 г. Глюксман публикува книгата си „Готвачката и людоеда“, превърнала се бързо в бестселър. В нея той доказва, че марксизмът неминуемо води до тоталитаризъм и търси паралелите в престъпленията на националсоциализма и на комунизма.
В Германия Андре Глюксман е популярен преди всичко като критик на лекомисления пацифизъм. През последните десетилетия той неуморно напомня на света за сръбските зверства в Босна и Косово и с особена сила за руския геноцид над народа на Чечения.
Не познавам западен интелектуалец, който така последователно, конкретно и безмилостно да изобличава днешния режим на Кремълските кагебистки олигарси.
М. Р.
Големите идеи ни спохождат на пръсти, пише Ницше. Кой знае защо те идват съвсем незабелязано, макар и да разтърсват нашите предразсъдъци и да показват слепите петна на нашата съвест. Същото важи във всеки случай и за изборите в Русия на 4 декември. Звънтящият шамар за правителствената партия показва залеза на една фиктивна демокрация и пука сапунените мехури на свързваните с нея надежди.
А как добре бе замислен финалът на годината с неформалната коронация на руския вожд № 1. След като бе подсигурил на страната си Олимпийските игри и Световното първенство по футбол, след като за рождения му ден се бяха стекли добре хонорувани звезди от Холивуд и от Франция, след като светът на артистичния блясък и на властта дари петролния цар със своите угоднически усмивки… И след като откриването на газопровода през Балтийско море до Германия подпечата почти пълния руски контрол над енергоснабдяването на ЕС.
Да не забравяме и втория му удар: Путин се самообяви за „кандидат“ на президентските избори през 2012 със сигурната перспектива да господства в Кремъл до 2024 и с това да изравни рекорда по съветско властово дълголетие.
Третият му удар: Наградата за мир „Конфуций“. Този контра-приз на Нобеловата награда за мир, измъдруван от комунистически Китай за неутрализиране на лежащия все още в тъмница истински нобелист Лю Сяобо, бе присъден за 2011 година на руския другар и приятел.
В аргументацията Путин е овенчан с лаврите на герой от съпротивата срещу западната интервенция в Либия, подчертано е неговото майсторство в налагането на вето срещу всички санкции на ООН, които биха навредили на сирийския масов убиец Садат и не на последно място той е възвеличан заради неговата „борба със световния тероризъм“ в посткомунистически вариант: за изтребването на над 200 000 чеченци в страна с по-малко от един милион население .*
И така – неоспорван в Европа лидер, вечен автократ в Москва, касапин в Чечня, заедно с китайците съвместен кръстник на всички деспоти по света от Иран до Сверена Корея – пей сърце, бъдещето на Владимир Владимирович блещукаше изцяло розово.
НАТО продължава да е декларираният и главен противник № 1 на светата матушка Рус, новата „конфуцианска ос“ Пекин – Москва стои стабилна и самоуверена, никакъв шанс за „илюзията за някакви човешки права“. Кремъл разполага ракети по границите на своите европейски съседи, прибира под лапата си своето „близко зарубежие“, погребва украинската демокрация и окупира 20 процента от грузинската територия… Пред лицето на икномико-политическата криза, която тресе демократичния Запад, руският модел изглежда съвсем примамлив за богатите и властолюбивите от петте континента.
Всичко изглеждаше добре, „евразийският“ проект на Кремъл вървеше успешно до повратния момент – изборите на 4 декември.
Преди 4 декември изглеждаше, като че ли максимата на старците от КГБ (съветското Гестапо) се потвърждава: рухването на Съветската империя (което Путин определи за „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век“) не е край на историята, а просто напълно обратимо произшествие. „Вертикалата на властта“ а ла рюс и „просветеният деспотизъм“ по китайски сякаш се доближаваха към победата над „демократическия хаос“ на Запада. В опашката на най-голямата криза след 1929 г. тези едновременно враждуващи и съюзени полицейски държави тикаха света към пропастта. Но – Bis repetita non placent („Повторенията не се харесват“ – Юлий Цезар, б.пр.)…
При нас на Запад многобройни експерти и политици се заблуждават по отношение на солидарността, силата и дори ума на постсъветските и постмаоистките автократи. Нима не се надявахме току що, че те ще помогнат съвсем безкористно и само от чисто благоразположение ще спасят Европа от финансовата катастрофа? Моля Ви!
Започналата паника след бунтовете на „арабската пролет“ показва, че „евразийските деспоти“ са много по-несигурни в дълготрайността на своята власт отколкото смятат нашите специалисти. В китайския интернет всяко споменаване на думата „жасмин“ (жасминова революция) се блокира моментално. Защо? Столицата Тунис не е Пекин, малкият Тунис не е гигантският Китай! Същото безпокойство и несигурност и в Москва, където най-малкото противопоставяне – например освиркването на Путин край боксовия ринг – вече се приема като край на света и води до удвоени цензорски мерки.
Но въпреки блокираните социални мрежи и саботирането на блогърската сцена, въпреки хакерските атаки срещу независими сайтове, въпреки монополизираната телевизия, въпреки напълнените още преди изборния ден урни, въпреки фалшифицираните списъци, въпреки интензивното сплашване на избирателите, въпреки строгите наставления за губернаторите да осигурят на всяка цена по 65 % „правилни“ гласове – въпреки всичко това правителствената партия „Единна Русия“ се оказа деградирана до „Партия на мошениците и разбойниците“.
Няма по-убедително потвърждение за руснаците, че държавата им е нечестна (мошеническа) и крадлива (разбойници). Те го знаят, те живеят с това съзнание. Кой ще се хване на лъжата, че 99,48 процента от чеченците били гласували „свободно“ за своите убийци?
В Русия корупцията е всевластна: от върховете до низините. В класацията на Transparency International корупцията е натикала велика Русия на едно ниво със Сомалия и по-назад дори от Зимбабве. Корупционният трансфер в Русия за 2011 се оценява на 300 милиарда долара (по 30 милиарда през миналите години) – явно джобовете на руските ръководители са бездънни.
Десет години Путин, десет години сервилни паразити, потвърдиха диагнозата, дадена от Михаил Ходорковски. Някогашният олигарх е днес безсрочен политически затворник, защото рано беше открил, че царят е гол, неспособен и покварен. Да си спомним какво говореше той: че глобализираната корупция е по-опасна от атомната енергия.
Безбрежното като манна небесна изобилие от нефт и газ, с което разполага Русия, не насърчи индустриализацията на страната. След като криво, ляво се задоволят потребителските нужди на градската средна класа, гигантските печалби се трансферират в чужбина. 50 процента от населението са стигматизирани като безполезни зинали гладни гърла, преживяващи в нищета и мизерия, обречени на алкохолизъм, проституция, болести – преди всичко туберкулоза и СПИН – които не се лекуват поради липса на средства.
Накъде изтичат баснословните съкровища, които не се инвестират вътре в самата Русия? Те пристигат при нас. В ръцете на деспотите и на олигарсите от тяхното обкръжение се намират средства с неимоверно вредна и разрушителна мощ. Корупцията е изключително заразна болест, путинизмът е опасна трансгранична епидемия. Длъжни сме да се изправим лице в лице с руската болест, длъжни сме да си дадем отчет за нея, защото става дума за нашето бъдеще.
Само пълната свобода да се съмняваш, да задаваш неудобни въпроси, да критикуваш, само възможността да се информираш, само неограничаваното право да изказваш своето мнение могат да ограничат разрушителната сила на постмодерната корупция. През XX век въпросът бе: тоталитаризъм или демокрация. Главният въпрос на нашето време е: демокрация или корупция. В Русия постепенно започват да поставят този въпрос. От нас се иска поне да го чуем.
* Добавка на преводача: В китайската аргументация комитетът за присъждането на наградата за мир „Конфуций“ изрично хвали Путин и за това, че бил влязъл в редовете на КГБ още на ученическа възраст…
Превод: Милен Радев
