Рождество 2011 – 69 години от Сталинградската трагедия

Милен Радев

В моето семейство, силно свързано с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Никога не бих могъл да слушам мелодията на Stille Nacht, heilige Nacht – Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми, която както и хиляди други приятели на Германия в София е слушала със затаен дъх предаванията на Радио Донау с новините от фронта, с коледните химни, предназначени за обсадената в Сталинград VI армия. За всички става постепенно ясно, че стотиците хиляди наши съюзници са безнадеждно обречени в студа, мрака и глада, и че тези далечни звуци на познатите мелодии са последна утеха и трагично сбогуване с тях.

В България мислещите хора разбират също, че Сталинградската катастрофа на Вермахта е съдбовна. Тя носи гибел и за нашата страна. От този момент нататък зловещият комунистически терор надвисва над съдбата на България за да стане неизбежен през 1944. Сравнима с него и в някои отношения още по-трагична е съдбата на частично освободените с германска помощ български земи в Македония и на българското там население.

На евентуални забележки по мой адрес, че алтернативна победа на Германия в Сталинград би означавала закрепостяване на другия тоталитарен режим, на неговата политика на расов геноцид отговарям, че нямам нужда от припомняне на общопознати и безспорни факти. Сред настолните ми книги беше и все още е мерило за историческа проза големият роман на Василий Гросман, който пише едни от най-потресаващите и дълбоки страници за финала на Сталинградската битка ето тук. Не ми минава и през ум да омаловажавам или поставям под каквото и да е съмнение престъпния характер на национално социалистическия терор, наложен от Германия над Европа през онези години.

Отказвам се обаче да обсъждам хипотетични варианти на историческо развитие. Пиша тук за реално случили се събития, а те са: Сталинградската катастрофа на Германия, трагедията на стотици хиляди немски войници, намерили там заради маниакалното безумие на своя фюрер смъртта си около Коледа 1942 и – като пряко последствие от тази немска катастрофа – победоносното завладяване на половин Европа от болшевишката Червена армия.

На свой ред тя покри континента с терор и унищожение след като преди това ги бе прилагала безогледно в течение на 25 години спрямо подчинените вече народи и спрямо собствения народ. Говорим за масови престъпления, сравними и неотстъпващи на терора на национално-социалистическа Германия.

Последствията от Сталинградската германска катастрофа за нашата България, са толкова добре познати, че може да си спестим припомнянето им.

* * *

Тук обаче исках да разкажа за нещо друго, свързано с Коледа и с нейното светло послание. Горното бе само уводът. В представите на много германци образът на Сталинградската катастрофа отпреди 65 години е неразделно свързан с образа на т.н. “Сталинградска мадона”. Това е една легендарна рисунка с въглен на гърба на съветска щабна карта, изпълнена от лекаря, евангелски пастор и художник Dr. Kurt Reuber.

За Коледа 1942, заровен в един от бункерите на Сталинград, той нахвърля тази рисунка за своите другари по съдба. Както описва един от тях, когато пасторът им показал образа на Мадоната всички останали “вцепенени, безмълвни и обхванати от страхопочитание пред тази картина”.

Надписът гласи: 1942 Коледа в котела – крепост Сталинград – Светлина Живот Любов

Докторът е пленен и умира от глад в Елабуга (лобното място през 1941 и на Марина Цветаева!) година по-късно. Неговата Мадона обаче е изнесена с един от последните полети от Сталинград и предадена на семейството му.

По молба на Федералния президент Карл Карстенс то я дарява през 1983 г. на мемориалната църква Кайзер Вилхелм в Берлин, където тя може да се види до олтаря.

Тази рисунка на Св. Богородица, закриляща детето Исус с наметалото си се смята днес в Германия, а и в чужбина за едно от най-силно въздействащите художествени изображения на светото семейство.

7465 Total Views 1 Views Today
You can leave a response, or trackback from your own site.

5 Responses to “Рождество 2011 – 69 години от Сталинградската трагедия”

  1. Milen Radev says:

    И аз така правя с името си, Иване 😉
    Съгласен съм с всяка твоя дума. По една случайност още ми стои отворен в мозилата един таб към тази книга:

    http://www.scribd.com/doc/31113094/W-Churchill-Memoirs-of-the-Second-World-War

    Мемоарите на Чърчил. Преди няколко дни пращах линк на Бойко Станкушев и така си е останал. Препоръчвам (макар на теб сигурно да ти е известен) пасажа от стр. 450 надолу. Именно и за отношението си към България споменава.

    Октомврийското посещение (1944 г.) на Чърчил и Идън в Москва е фатално за десетки милиони човеци…

    Четох първо подробно за него у Николай Толстой – “Жертвите на Ялта” – великата книга, посветена на съдбата на 2 и половина пленени и депортирани на Запад руснаци, предадени от британци и американци на заколение през 1945/46 г. на Сталин. За зловещата съдба особено на казашките семейства, предадени в региона на Лиенц в Австрия, когато майки се хвърлят с децата си от мостовете в реката за да не попаднат в ГУЛАГ мисля, че е известно и в БГ.

    Та на тази среща в Москва, освен че се решава съдбата на тези нещастници (Идън е просто запленен от сугестивната сила на Сталин – от писмата му личи почти такава влюбеност, каквато е изпитвал и Рузвелт към съветския диктатор), но се решава и съдбата на Балканите – и нашата, на дедите и родителите ни също.

    (може да се чете там или да се даунлоудва) Поставете долу стр. 450 за да се отвори точно на октомврийското посещение и на “процентите” по държави…

  2. Иван Генов says:

    Милене, аз пиша с истинското си име, защото стоя зад мнението си. Съгласен съм с тебе,че Сталинград е огромна трагедия за немските войници попаднали в плен и за техните близки. От над 200 хиляди остават живи само 5 хиляди. Техният главнокомандуващ остана жив и доживя старините си. Десетина дни преди разгрома, му е предложена капитулация, съхраняване живота на всички предали се и запазване честа на немските офицери, като им се оставят отличията. Той отказва и обрича на смърт всички с изключение на себе си. Честно да си призная не съм убеден, че Сталин щеше да спаси обещанието си, но това е била единствената животоспасяваща възможност.
    Най-точното определение за значението на Сталинградската победа е дал Чърчил: преразказвам, но смисълът на казаното от него е, че Сталинград е спасил Великобритания. На същият Чърчил ние българите държим честа да попаднем под съветска диктатура.Известен е историческият факт, че по инициатива на Чърчил, те двамата със Сталин зад гърба на Рузвелт се договаря за разпределяне на властта в Източна Европа и на Балканите. Така се озовавахме под властта на Съветския съюз. Чърчил е ненавиждал царя и нас българите.Ако са необходими доказателства, мога да го цитирам. Историческият парадокс е, че Сталинград спаси Великобритания, а тя за благодарност подари България на Съветския съюз.

  3. Mihail says:

    На А. Стоянов изглежда е известна единствено позицията на Съветската идеология.

  4. Toross says:

    Благодаря за спомена и за коледното припомняне на една трагедия и за двете воюващи супер – сили, ръководени от маниакални психопати – Сталин и Хитлер.

  5. На автора явно не е известно, че СССР по време на Втората световна война е част от Съюзническите сили. Да се представя всичко като война между Хитлер и Сталин е тъпо като съветска пропаганда.

Leave a Reply

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Subscribe to RSS Feed