Милен Радев

В моето семейство, силно свързано с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Никога не бих могъл да слушам мелодията на Stille Nacht, heilige Nacht – Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми, която както и хиляди други приятели на Германия в София е слушала със затаен дъх предаванията на Радио Донау с новините от фронта, с коледните химни, предназначени за обсадената в Сталинград VI армия. За всички става постепенно ясно, че стотиците хиляди наши съюзници са безнадеждно обречени в студа, мрака и глада, и че тези далечни звуци на познатите мелодии са последна утеха и трагично сбогуване с тях.

В България мислещите хора разбират също, че Сталинградската катастрофа на Вермахта е съдбовна. Тя носи гибел и за нашата страна. От този момент нататък зловещият комунистически терор надвисва над съдбата на България за да стане неизбежен през 1944. Сравнима с него и в някои отношения още по-трагична е съдбата на частично освободените с германска помощ български земи в Македония и на българското там население.

На евентуални забележки по мой адрес, че алтернативна победа на Германия в Сталинград би означавала закрепостяване на другия тоталитарен режим, на неговата политика на расов геноцид отговарям, че нямам нужда от припомняне на общопознати и безспорни факти. Сред настолните ми книги беше и все още е мерило за историческа проза големият роман на Василий Гросман, който пише едни от най-потресаващите и дълбоки страници за финала на Сталинградската битка ето тук. Не ми минава и през ум да омаловажавам или поставям под каквото и да е съмнение престъпния характер на национално социалистическия терор, наложен от Германия над Европа през онези години.

Отказвам се обаче да обсъждам хипотетични варианти на историческо развитие. Пиша тук за реално случили се събития, а те са: Сталинградската катастрофа на Германия, трагедията на стотици хиляди немски войници, намерили там заради маниакалното безумие на своя фюрер смъртта си около Коледа 1942 и – като пряко последствие от тази немска катастрофа – победоносното завладяване на половин Европа от болшевишката Червена армия.

На свой ред тя покри континента с терор и унищожение след като преди това ги бе прилагала безогледно в течение на 25 години спрямо подчинените вече народи и спрямо собствения народ. Говорим за масови престъпления, сравними и неотстъпващи на терора на национално-социалистическа Германия.

Последствията от Сталинградската германска катастрофа за нашата България, са толкова добре познати, че може да си спестим припомнянето им.

* * *

Тук обаче исках да разкажа за нещо друго, свързано с Коледа и с нейното светло послание. Горното бе само уводът. В представите на много германци образът на Сталинградската катастрофа отпреди 65 години е неразделно свързан с образа на т.н. “Сталинградска мадона”. Това е една легендарна рисунка с въглен на гърба на съветска щабна карта, изпълнена от лекаря, евангелски пастор и художник Dr. Kurt Reuber.

За Коледа 1942, заровен в един от бункерите на Сталинград, той нахвърля тази рисунка за своите другари по съдба. Както описва един от тях, когато пасторът им показал образа на Мадоната всички останали “вцепенени, безмълвни и обхванати от страхопочитание пред тази картина”.

Надписът гласи: 1942 Коледа в котела – крепост Сталинград – Светлина Живот Любов

Докторът е пленен и умира от глад в Елабуга (лобното място през 1941 и на Марина Цветаева!) година по-късно. Неговата Мадона обаче е изнесена с един от последните полети от Сталинград и предадена на семейството му.

По молба на Федералния президент Карл Карстенс то я дарява през 1983 г. на мемориалната църква Кайзер Вилхелм в Берлин, където тя може да се види до олтаря.

Тази рисунка на Св. Богородица, закриляща детето Исус с наметалото си се смята днес в Германия, а и в чужбина за едно от най-силно въздействащите художествени изображения на светото семейство.