© Милен Радев
Германският върховен (Федерален) административен съд се произнесе днес по дело, което от години занимава всички инстанции на административното правораздаване.
Преди 4 години тогава 14 годишният Юнус Мичеле заедно със свои 7 съученици коленичат в коридора на своята Берлинска гимназия и започват да хвърлят метани към Мека по време на междучасие.
Следвайки основния принцип на светското образование на Германия за разделяне на църква (религиозни обряди) и държава учителка забранява на младите ревнители на пророка Мохамед да упражняват ритуални молитви в училищната сграда.
Младият мюсюлманин проявява завидна отраканост и познаване на законите и завежда незабавно съдебни дела срещу държавата (в конкретния случай срещу правителството на Федералната провинция Берлин). На първа инстанция жалбата му е отхвърлена. Втората инстанция коригира решението на първата и му дава право да се моли, където намери за добре.
Днес Съдът отклони жалбата на юношата и му отказа правото да провежда обедни молитви в посока на Мека в училищната сграда или на училищния двор. Дали обаче актуалното решение на Върховния съд ще внесе успокоения в разгорещения обществен дебат е повече от съмнително.
В аргументацията си върховните съдии припряно обясняват, че решението им нямало характер на прецедент. То било взело предвид само конкретната ситуация в дадената гимназия в квартал Веддинг на Берлин. Там се учат заедно представители на 5 световни религии. Затова демонстративните метани на Юнус и другарите му били предизвикали напрежение и недоволство сред техни съученици.
В дух на презастраховаща ги политическа коректност съдиите подчертават, че решението им не бивало да се тълкува като генерална забрана на ученици от мюсюлманската вяра да провеждат ритуалните си молитви в държавно училище. Важното било само тези молитви да не застрашават училищното спокойствие, тъй като опазването на мира в училищните сгради било първостепенна задача на образователната система.
Председателят на съдебния състав Нойман дори пряко заяви, че всяко училище самó трябвало да преценява дали в интерес на опазване на училищния мир “наистина се налага ограничаване свободата на религията” в заведението…
Решението трудно може да бъде разглеждано иначе освен като мижитурско измъкване от ситуацията. Като прехвърляне тежестта на решенията на и без това претоварените плещи на училищните педагози. Като пряко окуражаване на такива младежи, които се учат в заведения с вече почти изцяло преобладаващ мюсюлмански ученически състав. Сега те могат да изискат от училищните управи да им се заделят нарочни молитвени помещения, както мнозина отдавна настояват.
Германски медии и дори партията “Свободата” на Рене Щадтеквиц са в приповдигнато настроение и коментират решението на Върховния съд като добро решение, гарантиращо принципите на светската държава и на утвърдената образователна система в Германия.
Като лаик си позволявам различно и доста по-скептично мнение.