Милен Радев

Един от любимите ми военни филми (а всъщност той е много повече от само военен филм) е „We Were Soldiers“ на Рендъл Уолъс с Мел Гибсън в главната роля на подполковник Хал Мур.

Едноименната песен от саундтрека към филма не се забравя.

Нека тази песен прозвучи днес тук в памет на един герой, загинал на днешния ден – 11 септември – преди 10 години за да могат да живеят хиляди други.

Името му е Кирил „Рик“ Рискорла – боец в американската армия във Виетнам, директор по сигурността на „Морган Стенли“ в една от кулите на Световния търговски център в Ню Йорк. На 11 септември 2001 той остана завинаги там, под развалините.

Рик Рискорла е изключителна по нашите човешки измерения фигура. Неговата съдба идва сякаш да ни напомни, че всеки живот има съдбовно предопределение, макар Провидението не винаги да я открива за нашите ограничени сетива. В жизнения път на Рик Рискорла неяснота няма. Кристално бистро в него прозира високото му назначение.

Рик е роден през 1939 година в славния Корнуол – борческия и мистичен келтски край в югозападната част на Великобритания. През 1962 г. той се преселва в САЩ и постъпва в Армията. Завършва офицерско училище като десантен боец и е зачислен в легендарния 7 кавалерийски полк (традиционният полк на генерал Къстър, бил се  в индианските войни на 1876 г. при Литъл Бигхорн, но извършил също така срамното клане при Уундид ний през 1890).

Рик Рискорла заминава за Виетнам през 1965 и като взводен е един от героите в сраженията с комунистическите виетнамско-китайски орди. Най-голяма и непомръкваща слава му носи битката при Иа Дранг – станала основен сюжет и на филма „We Were Soldiers“. Генерал Хал Мур, командващият при Иа Дранг казва, че Рик е  най-добрият взводен, който е срещал някога. Съслужещите му го боготворят за човечността му, за съчувствието, за смелостта му и бойните му качества. Рик Рискорла е войникът, изобразен на корицата на едноименната книга, по която е направен филмът. Нему е посветена цяла глава – „Ястребът от Корнуол“…

След демобилизацията Рик Рискорла следва в Оклахома и завършва като магистър по англистика. След това записва второ висше образование и се дипломира по правото през 1972. Занимава се с научна юридическа работа, издава учебник по криминално право, работи в банки из цяла Америка, премества се през 1984 г. в Ню Джърси. Тук се развива като един от големите специалисти по сигурността в банковия сектор.

През 1992 Рик анализира опасността от атака срещу носещите колони на Кулите в Манхатан с използването на взрив поставен в камион. Той предупреждава Пристанищните власти (собственици на Световния търговски център – СТЦ), но сигналът му е пренебрегнат. През 1993 следва първият атентат срещу Кулите точно по начина, предвиден от Рискорла. Той участва активно в евакуацията на сградите и съвсем в съгласие със строфата на песента от филма „…the first one in the last one gone…“ е последният човек, напуснал Световния търговски център след атентата.

През 1997 Рик Рискорла е назначен за директор по сигурността на най-голямата банка „Морган Стенли“. Една година по-късно ракът на простатата, от който той е опериран през 1994, се обажда отново с разсейки в костния мозък…

Нов анализ на сигурността, извършен от Рискорла, го убеждава, че СТЦ продължава да е атрактивна цел за световния тероризъм. Един от вариантите, които изследва, е атака с цивилен самолет срещу Кулите. Той препоръчва на ръководството на „Морган Стенли“ най-безопасния вариант – да изнесе главната си квартира от СТЦ 2 в друга сграда в Ню Джърси. Бордът отклонява препоръката на Рискорла, тъй като договорът им със СТЦ изтича едва през 2006.

Тогава директорът по сигурността разработва подробни евакуационни планове и налага всички служители на банката да провеждат учение за евакуация веднъж на всеки три месеца.

Въпреки, че на 11 септември е в отпуска, Рик Рискорла поема извънредна смяна, за да може заместникът му да замине на почивка. Когато в 8:46 часа първият самолет се врязва в СТЦ 1 Рискорла активира незабавно своя план за евакуация на разположената на 20 етажа във втория Близнак „Морган Стенли“. Той игнорира препоръката на администрацията на сградата всеки да остане на мястото си, алармира и ръководи лично евакуацията на служителите.

Свидетели си го спомнят да се движи от етаж на етаж с мегафон в ръка, да призовава към ред и спокойствие, да пее за душевно укрепление на бягащите God Bless America, военни маршове, песни от Корнуол  и преди всичко историческия марш „Men of Harlech“. Видян е да достига 72-рия етаж, проверявайки стаи и коридори и проправяйки си път надолу.

Към момента, в който вторият самолет се забива в СТЦ 2 в 9:03 часа, Рискорла вече е успял да изведе по-голямата част от 2.700-те служители на „Морган Стенли“ от тази сграда и да се разпореди за евакуацията на останалите 1000 служители от СТЦ 5. Той влиза многократно в горящата Кула и се грижи за хора от други фирми. Когато един от колегите му го призовава да остане вече отвън, той отговаря “Веднага след като се убедя, че всички са напуснали”.

Твърди се, че е видян за последно на 10-тия етаж, изкачвайки се нагоре. Малко по-късно Кулата се сгромолясва. Останките на Рик Рискорла никога не са открити.

Благодарение на усилията и саможертвата му всички 2.700 служители на „Морган Стенли“ с изключение на трима са спасени от СТЦ 2. Двама от тези трима са самият Рик и неговият асистент Уес Мърсър.

През 2002 г. книгата на лауреата на приза Пулицър Джеймс Б. Стюарт „Сърцето на войника“ бе определена като най-добра на годината. По нея е създадена опера, чиято премиера трябва да се е състояла вчера в Сан Франциско.

Само в мрежата и то трудно може да се открие днес документалният филм на History Chanel от 2005 за подвига на Рик „Човекът, който предвиди 9/11“.

В памет на Рик Рискорла и като помен за всички невинни жертви на ислямисткия терор, заплашващ междувременно всички нас, жителите на просветения и демократичен Запад, привеждам (и превеждам любителски) песента от филма „Ние бяхме войници“:

Johnny Cash & Dave Matthews – For You (We Were Soldiers)