Два документа
Отшумяха празничните правешки фанфари, отгърмяха славословните речи на пожизнените тодорживкови роби, расея се вонята на деветосептемврийските безплатни кебапчета и заглъхнаха умилителните стонове на „Срещата на поколенията“, организирана от Кадиев и Овчаров.
Дойде време за нещо автентично. Време за спомняне на всекидневния ужас при реалното властване на деветосептемврийските каскети.
Ужасът, надвиснал винаги и навсякъде през онези години. Въпреки безгрижните сватбените веселби, приятелските задушевни вечеринки, кипящите от къде скрита, къде открита еротика средношколски и студентски бригади, ентусиазма на футболните мачове и свободата на туристическите походи из Рила и Пирин…
Въпреки и едновременно с всичко това всекидневният терор на милиционеро-социализма бе постоянно сред нас, над нас, зад нас и между нас.
Нека следните два документа припомнят на едни или разкрият за пръв път на други какво означаваше да живееш в комунистическия рай.
Първият е от семейния архив.
Удостоверението е издадено на името на
починалата скоро след това моя леля Милка.
Току що завършила живопис в Художествената академия, тя желае да рисува пейзажи от натура. Оказва се, че за такава дейност е необходимо разрешение на „Народната милиция“.
(документите се отварят в истински размер чрез кликване върху тях)
А може ли да е другояче? След преврата на 9 септември 1944 г. от художествения живот са изхвърлени големите имена на нашето изобразително изкуство. Забраната за рисуване, за занимаване изобщо със живопис (!), над едни трае няколко години, над други – не е вдигната с десетилетия.
Майстори на четката от европейски мащаб като Никола Танев, Кирил Цонев, Вера Недкова, Константин Щъркелов, Бенчо Обрешков, Иван Ненов, Стоян Сотиров (преди да се пречупи през 60-те години), Борис Коцев или Бистра Винарова (съпругата на Симеон Радев) са лишени от правото да творят…
Свидетелство за установилия се още през 1947 г. комунистически всеобщ контрол на творчеството, това удостоверение разрешава на приносителката да „рисува пейзажи и битови картини из цялата страна и крайбрежието, като рисуването не засяга обекти, представляващи интерес за чуждо разузнаване“…
Същевременно обаче младата художничка се задължава „при посещаване на населен пункт за рисуване“ да се яви в милицията и да си завери там удостоверението.
Така милиционерите ще могат да упражняват бдителен надзор над сюжета на пейзажите (а защо не и над стила и художествените средства на изображението?)…
Другият документ ми бе изпратен неотдавна като копие.
От 1950 г. е и за мен съдържанието му е наситено с
необикновена изобличителна сила.
Както се вижда „народната власт“ с едно драсване те обявява за „кулак“. Теб и родът ти…
Как страшно прокънтява това скрибуцане на перото в ръката на полуграмотния шумкарски партиен секретар! Как съсипва то живота на няколко поколения! На какъв глад и мизерно съществуване се обричат цели семейства!…
Можем ли въобще днес да си представим как е изглеждало с десетилетия всекидневието в Ябланица на тези семейства – Якимови, Маркови, Влахови…?
А като метафорична подигравка накрая в раната се досипва великодушно и това: „да не се ползват от никакви услуги по магазините, ресторантите, сладкарниците… освен от сол“.
Варварство. Дошло директно от най-мрачните низини на човешката история…
* термин на „Велко Верин“ (Димитър Инкьов), звучал неведнъж от ефира на Свободна Европа. Всъщност – от днешна гледна точка – атрибутът с „милиционерщината“ е забавен, но излишен. Социализмът си е навсякъде един. Какъвто и да се кичи до време, той рано или късно или се проваля, или става милиционеро-социализъм.
Г-н Радев, на фона на написаното от Вас не Ви ли смущават овации като “блестящ”, “поклон”? И онова простичко “благодаря” на един Ваш читател. Присъединявам се към него. Не сте написал никакво есе, а един некролог. Както се пишат некролози по случай годишнините от кончината на този или онзи. Лично моето мнение е, че унищжаването на българскаята интелигенция по метода на азиатските ни окупатори след 1944г. е най-големият удар върху нацията ни през миналото столетие. Всяването на страх чрез убийства на близки и познати дълбоко се загнездва в поведфението на една цяла нация. В Германия дълго след войнаята са се занимавали психолози с изкореняването на този страх у населението. В ГДР това не е сторено след 1989г. и това е един от проблемите за масовата безработица, расистките прояви, скинхедските изблици по улиците на Берлин, безпътицата на младото поколение в източните части на страната. По повод страха, хвърлете едно око на фейсбук стената на Даниела Горчева. Вижте страха на една смела наша сънародничка в Холандия по повод едно мое мнение за баланса на морала в пост комунистическия Изток.. Какво да говорим за колежките й по перо у нас на Балканот…
Как предлагате да реагирам на добронамерени спонтани мнения на чиатели, г-н Петров?
Да ги цензурирам?
Да им налагам забрана?
Да допускам само хулителни коментари или само такива, които Вие бихте одобрил?
Милене, много ти благодаря за подробната информация!
Поздрави,
Георги
Георги, не знам какво има издавано в България друго от Д.И. В Германия обаче той беше през 70-те и 80-те и дори през 90-те години един от най-успешните и издавани автори на книги за деца. Виж например тук какво до днес се продава от него в Амазон:
http://www.amazon.de/s/ref=nb_sb_noss?__mk_de_DE=%C5M%C5Z%D5%D1&url=search-alias%3Dstripbooks&field-keywords=Dimiter+Inkiow&x=0&y=0
След 2000 г. той издаде в Германия гръцки легенди и митове и Илиадата, преработени за деца, а също Бибилията за деца.
А това е пълният списък на книгите му, издавани за деца в Германия:
http://de.wikipedia.org/wiki/Dimiter_Inkiow
Забележително е, че има посочени и три книги (едната на CD) на български:
Велко Верин – Фейлетони, 2000 – CD
Ботуш Каишев и другите, 2003, ISBN 954-91241-8-5
Ботуш Каишев и новото време, 2004
Тези последните са издадени в България и според този линк трябва да се намерят в Народната библиотека:
http://www.booksinprint.bg/Publication/Search?SearchCriteria=AuthorName%3A%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80%20%D0%98%D0%BD%D0%BA%D1%8C%D0%BE%D0%B2%3AAnd&SortBy=PublicationLiteratureType&page=2
Милене, преди години при разлистване на семейния ни архив се натъкнах на документ от средата на 60-те години.В него беше написано,че”СЕ РАЗРЕШАВА” на сестра ми да се омъжи за лицето… от Република Македония.Ако го намеря ще ти го изпратя.
(Зная, че Димитър Инкьов- “Велко Верин” е издал много книги в Германия. На български съм чел една единствена негова книга -“Магията на парите”.Има ли други?)
Поздрави!
Поклон, Милене! Пак ще напиша, че това е най-силното ти есе – като за всяко поредно. Силното ти перо и гражданска съвест ни държи будни и непримирими. Благословен бъди!
Блестящ си както винаги, Милене!
– исках да напиша. После ме хвана срам. Как да употребя думи като “блестяща словестност”, “съвест на истински интелектуалец и творец” и каквото и да е там от ежедневния речник на нашего брата, когато става дума за свине пред копаня с помия, кръвожадни зомбита, върколаци с каскети …, гадни и в червата и до десето котило, уловени с няколко щриха на едно голямо перо.
Безпощадно честен си, Милене! Господ здраве да ти дава!