Милен Радев

Тази година централните събития около отбелязването на 50-годишнината от строителството на Берлинския зид на 13 август 1961 г. се случиха край Мемориалния комплекс по протежение на улицата „Бернауер щрасе“. С няколко думи ще разкажа за значението на тази берлинска улица, за да достигна до една артистична проява на нея в събота.

Сградите от източната страна на Бернауер щрасе. Да не се пропуснат прозорците!

Маркировката, разделяща Съветския и Френския сектор, минава в този участък на града по линията на сградите от източната страна на улицата. Така след затварянето на границата в нощта на 12 срещу 13 август фасадите на многоетажните кооперации от XIX век (заедно с техните обитатели) остават в царството на милиционеросоциализма, а тротоарите пред тях се превръщат в територия на Свободния свят. В сградите се влиза вече от задната страна, а входовете, водещи на Запад се затварят завинаги.

Бягащата старица. Отгоре - агенти на Щази, отдолу - западноберлинчани

Още в първите дни след издигането на телените заграждения и иззиждането на бетонни и тухлени прегради Бернауер щрасе става сцена на драматични събития, на успешни и на завършили трагично опити за бягство. През годините под улицата и под нейните пресечки се прокопават многобройни тунели (от Запад на Изток) през които намират проход към свободата десетки разделени от комунистическото безумие семейства.

На Бернауер щрасе е пролята кръвта на не един беглец, застрелян от граничарите и военизираните части на Щази, бдящи на всеки метър от стената, по точно стените, защото те са поне две, три, а понякога и повече: първата, вътрешната, пресичаща територията на града на десетки метри от същинската гранична линия, телени решетки по протежение на „полосата“ и накрая онази стена, която външният свят познава като лице на източногерманския социализъм.

Първият загинал на Бернауер щрасе при опит да се спусне по въже от 3 етаж

На Запад с по една бохча!

Постепенно режимът на ГДР установява, че стопроцентова охрана на компактно застроената улица не може да се гарантира. Ето защо кооперациите започват да се взривяват една след друга, а обитателите им са изселени на други места. Един мразовит ден на 1985 г. рухна и елегантната камбанария на запустялата Църква на помирението – Божият дом, лишен от енория бе взривен до основи за да се открие по широко полезрение за граничните наряди…

Взривяване на една от жил. сгради

На същата тази Бернауер щрасе днес се намира Мемориалният комплекс на Берлинския зид, старите охранителни съоръжения са отстранени с изключение на къс сегмент от стената, а широката гранична ивица е превърната в ливада и място за отдих.

След официалните церемонии с участието на бундеспрезидента и на канцлерката Меркел в събота, точно там, където до преди 22 години бръмчаха джиповете на гедеренските наряди, където кучета настървено лаеха из коридорите от телени мрежи, където нощта бе превръщана в ден от ослепителни прожектори, а сънят на околните жители нерядко се нарушаваше от автоматни откоси, се състоя премиера на танцовия пърформанс „Between the bricks“ (Между тухлите).

Любителска трупа, включваща и хора с физически и психически увреждания, ръководена от хореографката Jo Parkes, под звуците на виолончелото на Василий Герасимец интегрира майсторски в своята концепция новопостроената символична „стена“ от ръждиви триметрови пръти, маркиращи линията на някогашния зид.

В комбинация с първия слънчев ден след дълги и мрачни дъждовни седмици, с жизнерадостното небе и с ведрата и мирна обстановка наоколо, вдъхновените движения на артистите на това някога зловещо място въодушевиха навярно не само автора на тези редове, но и многобройната публика. Току виж, на някого му минало през ум, че макар и рядко и късно справедливостта и доброто, се случва да възтържествуват и на грешната земя…

Танцов пърформънс на групата Jo Parkes Mobile Dance „Between the bricks“