Милен Радев

От Русия, страната на победилата вертикална демокрация по чекистки, не спират да постъпват правни новини. И може ли да бъде другояче след като същата бе неотдавна цел на юридическата командировка на едно от светилата на българската правна мисъл и съдебно слово проф. Лазар Груев.

Плодотворното това гостуване стана повод с особено внимание да следим всяка нова тръпка (някой по-недобронамерен от нас ще каже „гърч”, но ние ще сгълчим начаса злословника) на руското правосъдие. Зер, председателят на Върховния български касационен съд не ще да е бил напразно път и трошил пари за да обсъжда не с кого да е, а с бащата (и майката) на днешната руска държава о.з. подполковник Путин „въпроси свързани с българската съдебна реформа”, както ни бяха осведомили медиите.

И така, днешната ведра и стимулираща надеждите за бърза и ефикасна съдебна реформа новина от Русия е, че най-после Московският градски съд е намерил цаката на един от най-непримиримите правозащитници и заядливи адвокати Андрей Столбунов.

Обвинението, повдигнато днес от съда срещу известния като възбудител на правно неспокойствие адвокат, клатещ неуморно грижливо построената от ленинградския екс-чекист властова вертикала  е за клевета по адрес на министъра на транспорта на Московската област (и такова животно има в родината на слоновете!), някой си Кацива.

От Столбунов е взет подпис за „неотклонение от местожителството”, а съгласно обвинението по чл. 129 т. 3 на прогресивния и заслужаващ си изучаването и от страна-членка на Евросъюза като България руски НК,  сега го заплашва глоба от 100 000 до 300 000 рубли или лишаване от свобода до три години…

Андрей Столбунов е известен в Русия преди всичко с това, че след убийството на своя колега Станислав Маркелов той пое правната защита на журналиста и издателя Михаил Бекетов.

Говорим ли за руската съдебна система и за належащата нужда нейният дух и буква отново да бъдат изучавани и внедрявани и на българска почва, е нужно да се кажат няколко думи и за Михаил Бекетов.

 От години учредителят на вестник „Химкинская правда” разследва и публицистично отразява безчинствата на местната администрация и нейните връзки с олигархичната престъпност в този краймосковски град. Във връзка с това от 2000 г. насам той е многократна жертва на съдебни и извънсъдебни репресии. През 2008 г. е взривена колата му, същата година Репортери без граница връчват на Бекетов своята награда за журналистическа доблест.

Михаил Бекетов става един от инициаторите на движението за защита на уникалната Химкинска гора, която е подложена на унищожение от трасето на автомагистралата Москва – Ленинград. През 2009 г. след множество заплахи, на които Бекетов отговаря с неотстъпчивост, той е нападнат и пребит от непознати професионалисти. В резултат от атентата Бекетов днес е инвалид с ампутиран крак и три пръста на ръката, след тежки мозъчни операции той почти не може да говори или да се придвижва.

Именно неговият защитник, Андрей Столбунов, поел с „безумството на храбрите” делата му след убийството на предишния адвокат – Станислав Маркелов стана днес самият обект на съдебно преследване.

Обвинението е същото, което руското правосъдие ползва най-често в такива случаи, когато трябва да се затвори устата и да се вкочани ръката на волнодумници. То ни е познато почти дословно – макар и в друг контекст – още от съветски времена: „клевета и разпространение на съзнателно лъжливи сведения, опорочаващи честта и достойнството на друго лице или подриващи неговата репутация”. Сякаш обектите на разследванията на Андрей Столбунов както сега в конкретния случай с подозренията за крупна корупция на т.н. „министър на транспорта” Кацива все още притежават чест, достойнство или репутация…

Към тази обнадеждаваща новина за българската съдебна система, петимно вперила, както вече знаем, поглед към юридическия опит на страната на ръждясалите ракети и мутрясалите чернорасци, ще добавим едно последно пояснение, специално за любителите на постсъветското кино.

Андрей Столбунов бе освен всичко друго и адвокатът, представляващ в съда (естествено неуспешно) кинодейците и интелектуалците, протестиращи срещу нагласения избор на Никита Михалков за председател на Съюза на кинематографистите.

Познавайки деликатния характер на Никита Сергеевич и чувствителното му за всяка неправда сърце, сега можем със сигурност да очакваме от маестрото ново продължение на многосерийната му епопея, този път под заглавие – „Изпепелени от правосъдието”…