Жак Роси и чудото на спасената памет

---

© Милен Радев

(началото на този текст – тук)

До пенсионирането си през 1977 г. Жак Роси преподава френски език и литература във Варшавския университет. Едва тук той започва работа над събираните с години дума по дума от хиляди сълагерници разкази за задгробния сякаш живот на системата ГУЛАГ. Запазени само в паметта му, тъй като се страхува да записва и ред от опасните свидетелски показания, сега те се шифроват на миниатюрни картончета, стават основата за гигантския труд на Роси – двутомния Справочник по ГУЛАГ.

Всичко описано по-късно от Солженицин, целият лагерен свят на Шаламов е пресован в двата тома на Справочника – педантичен, точен, изчерпатален научен труд, енциклопедия на всички реалии, на политическия и административен език, на жаргона на престъпния свят, на т.н. „блатные“, на надзирателите, политработниците и палачите.

Едва като пенсионер Роси може да напусне Полша, но Франция на елитните

леви интелектуалци Жан-Пол Сартр и Луи Арагон,

Франция, в която влиятелната компартия вярно тачи паметта на своя сталинистки водач Морис Торез не бърза да възстанови домашното огнище на блудния си син.

Той живее отначало в Япония (приет от своя някогашен сълагерник проф. Госуке Ишимура, сам автор на прочута книга за ГУЛАГ) и почти 10 години в Ню Йорк и Вашингтон. Там, благодарение на стипендия на Джорджтаунския университет, Жак Роси завършва своя Справочник по ГУЛАГ.

Първото му издание излиза през 1987 г. на езика на оригинала – на руски – в легендарното лондонско емигрантско издателство Overseas Publications. Същата година Жак Роси се завръща за постоянно във Франция и тук започва ходенето по мъките в опит да се намери издател за книгата му, за бъдещите му мемоари.

Единствената сила, която му е помагала да издържи нечовешките 20 години в ада на съветската наказателна система, разказва Жак Роси, е неумолимото съзнание, че трябва да оцелее и да помни –

за да свидетелства и разказва.

Без лагерния опит, признава той, сам едва ли би бил в състояние да преодолее заблудите на младостта и на поробената си мисъл.

„С мен се случи чудо – противно на всяка човешка логика, аз оцелях, останах жив и със запазена памет. Въпреки, че можех да умра във всеки един момент от 20-те години в неволя, аз оцелях – затова трябва да разказвам и свидетелствам“, така Роси вижда своята мисия и с тази убеденост не позволява да бъде обезкуражен от враждебността на по-голямата част от френската културна общност.

След откази от всички големи издателства енциклопедията му излиза едва през 1996 г. на френски в малкото издателство Le Cherche Midi. По това време преводът на английски отдавна е излязъл в Ню Йорк, в годината на падането на Берлинската стена – 1989. Същото издателство издава и следващите две книги на Жак Роси – Qu’elle était belle, cette Utopie! („Колко красива утопия!“, 2000 г.) и Jacques le Français – Pour mémoire du goulag („Жак французинът – Спомени от Гулаг“, 2002).

През последните години от живота си Жак Роси неуморно участва в обществения дебат, пътува из Франция и чужбина, просвещава и разказва, запознава главно младежи, читатели и зрители с

опасностите на комунистическата илюзия.

Жизненото му кредо е сякаш концентрирано в думите: „Преди 70 години аз се отдадох телом и духом на комунистическото движение, искрено убеден, че уж защищавам делото на социалната справедливост… Днес трябва да призная: Аз бях заблуден и затова мой дълг е да предупреждавам читавите хора по света ‘Бъдете внимателни! Не позволявайте да Ви отклонят по пътека, която неминуемо води към икономическа, социална, политическа, културна и екологическа катастрофа.’ Без страшните години в ГУЛАГ, аз самият щях трудно да стигна до това прозрение… Сега мога да кажа: ето, това е истината, която аз не исках да видя!“

Колко прозорливо и навреме звучат тъкмо днес тези думи. Сякаш Жак Роси говори на днешната младеж и в Западна, и в Източна Европа, където отново се надига вълната на социалната демагогия. Как липсва точното и кристално ясно негово слово днес, когато пак се надпреварват да „преоткриват“ Маркс. Когато учени шарлатани с постструктуралистки бради и трескав поглед насъскват с неотличима от комунистическата антикапиталистическа фразеология стреснатата и объркана публика…

Но от 2004 г. Жак Роси пребивава в един по-добър свят, в който той – убеденият материалист – приживе така и не повярва. А книгите му – и това бе обстоятелство, което, както винаги в подобни случаи, пак ме наведе на немного радостни мисли – се превръщат във все по-голяма рядкост.

Както е немислимо сложно да бъдат открити и купени едни от най-силните, разобличаващи комунизма и съветската система, документални филми от последните години – от Soviet Story на Едвинс Сноре, през Gulag на Ангъс МакКуийн до ФСБ взривява Русия – също така трудно достъпни се оказаха и

книгите на Жак Роси днес.

Енциклопедията за ГУЛАГ е вече библиографска рядкост. Броени екземпляри се срещат на Amazon.com на цени от по 235 US$ например. В Германия така и не се намери издателство, което да рискува чрез издаването на немски превод на Справочника обвинения в „релативиране на Холокоста“ и в „опит за сравняване“ на двата тоталитаризма. Нито едно от другите заглавия от Жак Роси не е било преведено досега нито на английски, нито на немски (!) …

Знакова за отношението на голяма част от западната официална общественост е пълната пасивност на френската държава, която не предприема през годините нищо за да измъкне своя някогашен гражданин от съветски плен.

Нещо повече, в сцена, която ми напомни злополучния опит за спасяване от милиционерско преследване на нашия сънародник-дисидент Стефан Маринов в американското посолство в София, Жак Роси успява през 1956 г. да се вмъкне във френското посолство в Москва. По собствения му разказ, той е незабавно прогонен от там от служителка в амбасадата с викове

„Вън, вън! Я, как ни изцапахте паркета…“

Едно последно потискащо наблюдение не мога да спестя на читателите. Справочникът по ГУЛАГ е създаден по концепция като енциклопедия на престъпния, лагерен и милиционерски жаргон, на асоциални и периферни за „нормалната“ действителност понятия и явления.

Когато се вдълбочих в томовете на Справочника сега, бях поразен от това колко широко е навлязъл за 20 – 30 години този език в днешния банален, всекидневен руски. Колко дълбоко е вкоренен вече в обикновените, междучовешки отношения, в начина на изразяване, на мислене и поведение лагерният, криминалният, ненормативният уж стил на подземния и милиционерски свят.

Поразен установих за себе си: на политическо, културно, битово ниво днешна Русия може без кой знае каква пренагласа да се опознава и изучава по енциклопедията на ГУЛАГ.

Едва ли това е най-добрата новина за нас, съседите на тази наследница на някогашната империя на злото…

Ще завърша все пак с нещо положително: В руския интернет, където може да се намери почти всяка книга за повече или по-малко легално ползване и архивиране, се откриха Първи и Втори том от Справочника по ГУЛАГ на руски език и  в doc-формат. А от това място книгата може да се изтегли много добре сканирана в удобния за четене pdf-формат.

Лека му пръст на нейния автор – човека-свидетел Жак Роси!

---