Милен Радев
Някой може да е забелязал, че доста дистанцирано се отнасям към така възхитилата всички акция по “отчуждаване” паметника на агресора в София.
Чета статии в “прогресивни” уж издания, от читави уж хора и вече прозирам през културологично-възвисените анализи крайната цел: паметникът да не се събаря, а да си остане като модерно накичено произведение – “в крак с времето”.
Няма да спра да повтарям: този паметник – сив, шарен или пембян – трябва да се събори, затрие и заличи, а на мястото му трябва да се танцува!
5924 Total Views 1 Views Today
Да изложа и аз своята позиция:
По приоритет:
1) ПСА да се премахне.
2) Ако в момента няма воля за неговото премахване, то да стои оцветен, в качеството му на звучен шамар в лицето на петата колона, докато бъде премахнат.
Снощните събития (почистването на ПСА от графитите) показва ясно, че шамарът е бил изключително звучен.
Да, ама е премного дълъг за заглавие. Пък и кратката форма в днешно време се среща по-често, което и Гугъл потвърждава нумерически.
Точният цитат е:
Ceterum censeo Carthaginem esse delendam.
Приятна работа.
Тези хора /МСДС/ не знаят на кой свят са. Прави впечатление, че познанията им по история са сурогатни. Тези хора не са креативни, а моментният им статус е облечен в бюрократично-инертна безапелационност. И още нещо: техните лидери са сега управляващите СДС, които нямат ни най-малка представа от антикомунизъм /култура, нравствени ценности, обществено позициониране, психологическа нагласа/. Защото днес СДС е онова, което Костов си създаде – да му служи и чат-пат да го гневи. Автентичният антикомунист чака, прикрит под дебелата сянка на кестените по Цариградско шосе и край Орлов мост и на ум си тананика “Развод ми дай…”
Какви блестящи млади тъпанари!
‘А да идем сега и да им гласуваме за президентския кандидат (и на Иванку Сотиров):
Декларация на МСДС: “Преди няколко дни неизвестен художник предложи по-добър вариант: паметникът да остане там, където е, но да се промени неговото послание. Ние от МСДС заставаме зад тази идея. Нека той да спре да бъде обект на идеологическо използване и да се превърне в част от съвременна София, запазвайки своето историческо значение…”
И пак МСДС: “Очакваме кметът на София да предложи своята визия за развитие на София, част от която е паметникът на Съветската армия”
“…част от която е паметникът на съветската армия…” А вие от какво сте част, бре, загубеняци…
Да се изличи от лицето на България, ведно с “Альошовците” и други подобни образувания!
Разбира се, че това е разрешението на този “буриданов” въпрос – капичва се или да си го вземат комунисти, руснаци или пенсии и да си го носят където искат. Писах преди време как се прави тая работа, обърви внимание на снимката с демитологизацията на Ленин през 1990 г. в Пловдив и после изчезна – http://toross.blog.bg/politika/2011/04/05/syvetskata-quot-osvoboditelka-quot-niama-da-si-trygne-taka-o.723146
Шарената провокация е само стъпка към разчистването на Княжеската градина от зловредни бетонни израстъци. Харесват ми смелостта и остроумието на тайнствения художник, превърнал за една нощ страховития “колос” в жалка и смешна пародия. Вярвам, че ще доживея да потанцувам на мястото му!
И какво сега? Да я боядисваме ли, да я местим ли, да я разрушаваме ли България? То остана ли мегдан …?
Мисля си, приятели, седя и си мисля:
Какъв по-голям паметник на съветската армия от хала на България!
А като чета коментарите под всевъзможни сайтове, блогове и постинги, пак ми става много, ама много мъчно и срамно. Мнозинството даже не може да изрази позиция, каквато и да е, само да е аргументирана., а я кара на принципа „юруш на маслините”. Някои се радват, че това били наченки на мислене и имало надежда. Според мен това е фата моргана – в дългия и тъмен тунел ни се привижда мъждукане.
И откъдето и да го гледам – всичкото е паметник на съветската армия-осакатителка.
И аз така мисля!!!
Амин, дай Боже!