Милен Радев

Попадна ми този документален филм-импресия за руския шансон, за руската емигрантска музикална култура в Париж на Александър Фрумин от 2009 г.

Основно действащо лице във филма е българският емигрантски музикант, композитор, аранжьор и продуцент Константин Казански, на когото както се оказва, дължим почти всички аранжименти и записи на Владимир Висоцки в Париж. Казански – избягал от царството на милиционеро-социализма на 25 години – се оказва не само приятели и съавтор на Висоцки, но и много интересен събеседник и свидетел на музикалната история от 60-те години насам.

Освен всичко друго Константин Казански работи днес заедно с Юрий Шевчук и двамата имат издаден прекрасен албум L’Echoppe (с великата “Когда закончится нефт”!). Руският нет позволява този албум не само да се слуша, но и да се архивира ето тук например.

. .

Редом с Константин Казански ключова роля във филма играе и великата дама на руския емигрантски шансон Дина Верни. За нея разказвам и самата тя говори прекрасно за своя живот тук. А тук тя изпълнява една от своите легендарни балади.

Не мога да си спестя тук две самокритични думи, които имат може би по-глобално от само частното значение.

Как не бива да се съди за някого само по външния му вид! На пръв, че даже и втори лекомислен поглед може да се случи да отпишем автора на филма Александър Фрумин ако не като отявлена мутра, то поне като баят и недодялан чвор. Тъкмо обратното е вярно и бързо става ясно, че човек трябва да се срами ако му е минала такава мисъл през главата… (както съм се изчервил сега и аз самият!)

Александър Фрумин ни се разкрива в хода както на този филм, така и на другите интервюта, взети от него в подготовка на проекта като фин, интелигентен и информиран млад човек.

Да е жив и здрав!