Милен Радев
Неотдавна попаднах на интервю за филма на Александър Фрумин “Русский шансон в Париже” на легендарната галеристка, артистична муза и музикантка Дина Верни. Записът е от 2008 г.
Дина Яковлевна напусна този свят година по-късно.
Една забележителна и незабравима жена, която според мен с пълно право може да бъде наречена свидетелка на миналото столетие.
Ще споделя само няколко щриха от нейния живот и ще оставя да говори нататък тя самата.
Дина Яковлевна Айбиндер е родена през 1919 г. в Кишинев, Бесарабия, тогава Румъния, в музикално (може ли да е другояче!) еврейско семейство. През 1925 г. емигрира с родителите си в Париж. Като 15 годишно девойче запознават Дина с вече 73-годишния Аристид Майол и от тогава натам тя става негов постоянен модел, спътница в живота и вдъхновителка на втората младост на прочутия вече скулптор. Политически Дина Верни клони през онези години към троцкизма.
През германската окупация Дина Верни работи за Съпротивата и, скрита в дома на Майол, помага на стотици емигранти да се прехвърлят през Пиринеите в Испания. Арестувана е на два пъти, един път Гестапо я държи 6 месеца в затвора и я освобождава след ходатайство на Майол чрез придворния на Хитлер скулптор Арно Брекер. Бащата на Дина Верни е депортиран и загива в Аушвиц.
След смъртта на Майол през 1944 г. Дина наследява неговото внушително състояние, заедно с всичките му художествени колекции. Тя се отдава на запазване и популяризиране на неговото наследство, основава галерии и става меценат и издател.
Не по-малко впечатляваща от нейната артистична слава е привързаността й към тероризираната от болшевиците руска култура и към нейните създатели и ценители. Дина Верни пътува още от 60-те години (“оттепель”!) в Съветска Русия и се свързва с дисиденти, с т.н. художници-нонконформисти, чиито първи изложби и колекции тя организира и спонсорира във Франция.
Постепенно Дина събира и научава наизуст (за да може да ги изнася от родината на пролетариата през границата) поразителни лагерни песни, т.н. “блатные”, описващи адския живот в островите на архипелага ГУЛАГ. През 1972 г. Дина Верни сама изпълнява 12 от тези песни (вклч. “Товаришч Сталин” на Юз Алешковски) и ги издава като албум през 1972 г. (целият албум може да се свали като торент от тук.
Всъщност главно за създаването този албум разказва тя в следното интервю:
