Милен Радев
Писал съм и публикувал и по-рано текстове за духовната общност Taize, основана от убития през 2008 г. от една умопомрачена жена свещеник Роже Шютц във Франция.
Веднъж на месец и в Берлинската евангелска катедрала се провеждат служби и общи песнопения по примера на Taize.
На тези вечери изключително красивата зала на Катедралата е почти пълна с богомолци, потънала е – нещо не много обичайно – в сумрак и се осветява само от кандилообразни свещи в панички, което също не е много разпространено в евангелските църкви (Катедралата, или т.н. Berliner Dom се различава архитектурно и декоративно коренно от всяка друга евангелска църква – тя е строена по времето на последния кайзер Вилхелм II 1894 – 1905 в пищно-империалния стил на късния италиански ренесанс)
И така – пълна тишина, сумрак, лампадки припламват – няма формална литургия, само енорийският свещеник – впечатляващият пастор Hünerbein, който винаги води т.н. Taize-песнопения задава тона на една от обикновено 5 или 6 песни за вечерта – подпомогнати от хòра на катедралата, богомолците участват активно с помощта на раздадените им листовки с текстове и ноти. “Песните” са обикновено от по три-четири реда, че и по-къси, но всяка се повтаря в унес и безспир за повече от десетина минути. Винаги има по една песен на немски, на английски, на латински, понякога на френски, почти винаги нещо и на руски. В течение на вечерта, която трае около час и 1/2 от редовете стават богомолци, кой, когато усети потребност да го стори и се отправят към централния олтар, където си запалват една от лампадките, престояват колкото намерят за добре – прави или падат на колене – и я поставят в основата на големия изправен там прост дървен кръст.
Към средата на вечерта, малко преди общото хорово изричане на Отче наш, свещеникът призовава към молитвена тишина, която трае поне пет минути. Това е едно от най-силните преживявания – кога друг път му се случва на човек да присъства на събрание на няколкостотин души, които пребивават в буквално пълна тишина. Отвън, от шумния градски център, също не прониква нито звук, така че пет – шест минути наистина се потопяваш буквално в друг свят. При това под един великолепен купол , в една вдъхновяваща обстановка…(катедралата напомня малко на римския Св. Петър – поне по фотографиите съдя, защото не съм имал случай да го видя на живо). На тези молитвено-песенни срещи идват и католици (забелязва се по това, че се прекръстват, което протестантите не правят), и протестанти, за православни не мога да кажа, защото не мога да следя кой как се кръсти – от ляво на дясно или от ляво на дясно…
Последният път помолих след службата свещеник Hünerbein дали може да ми даде текста на произнасяната в началото на вечерта нещо като просителна ектения. Тя се чете винаги от него на немски, а народът отговаря (всъщност пее по ноти) с буквалното “Господи помилуй” – сигурен съм, че мнозинството си мисли, че това са думи на руски, моя милост пък е сигурен, че с особена сила огласява залата на български… – но това са подробности.
Та помолих пастора: имам намерение, казвам, да изпратя този текст на една църковна общност от България, Християнска вселенска апостолска църква (ХВАЦ) се казва и са решили братята и сестрите там да се откъснат от притесненията на държавно-официалните православни червени попове и пр. и пр. – информирах го набързо и колкото се може по-концентрирано. Припна пасторът зад олтаря и ми донесе ръкописа на своите прошения, предаде го с пожелание да предам поздрава му на ХВАЦ, което и правя тук и сега.
Ето този текст, преведен криво-ляво:
Господи Боже наш, благодарим Ти за живота, който си ни дал. Нашето време е дар от Теб. Още преди да те потърсим, ти си пред нас и ни очакваш. Ти търсиш загубения, ти гледаш благосклонно към човеците. Ти ни помагаш да живеем. Тъй като нашата вяра е често тъй малка и слаба, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
– за онази единна истинна Църква, която живее съгласно онова, в което вярва; която е отворена за всички. Направи тъй, че да не се изключваме един друг, а да се допълваме. Тъй като имаме се нуждаем от такава църква, но все още не я имаме, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
– за един човешки свят, в който властва не насилието и неправдата, а Твоята справедливост; в който богати и бедни ще делят помежду си и децата ще бъдат сити. Тъй като се нуждаем от такъв свят, но все още го нямаме, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
– за всички онези, които не могат да си намерят работа или които не могат да живеят от своя труд
– за нашите деца и младежи, да могат да намерят място за обучение и да не се чувстват пренебрегнати.
Тъй като се нуждаем от честни и праведни стопани в държавата и църквата, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
– за всички, които се свенят заради своя живот, заради своята бедност, заради тялото или болестта си. Дари ги с хора, които да ги погледнат с приятелски поглед и които да им помогнат без корист. Тъй като те се нуждаят от Твоята и от нашата помощ, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
– за един по-мирен свят, който не се разтърсва от катастрофи, войни и конфликти, а в който властва взаимното разбирателство между народите и културите. Тъй като се нуждаем от такъв мир, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
– за нас самите, за да използваме праведно времето, което си ни дарил. Тъй като се нуждаем от ясни напътствия, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
Господи Боже наш, Теб почитаме, Ти търсиш загубения, Ти гледаш благосклонно към човеците. Чуй ни и бъди с нас. Защото без Теб не можем да живеем, затова Те молим,
(Господи помилуй!)
(изразът “затова Те молим”, отговаря разбира се на нашето “подай Господи”…
… Това е то – няма молитви за здравето на разни папи, патриарси и пр. олигарси. За съвем земни и насъщни неща си концентрират хората молитвената енергия…
Нека този видеоклип от Taize-служба в Кьолн даде една обща представа за това как протичат срещите на богомолците – това е химнът “Останете при мен и се молете с мен”:
