Милен Радев

Заради някои оставени коментари под последните ми два материала на „Баташката тема“ тук в блога „Де зората“ и във връзка с днешните зулуми на московски агенти около софийската джамия искам да фиксирам тук някои за мен очевидни постулати:

– изучаването на нашето минало, търсенето на историческата истина, душевната ангажираност със заветите на големите ни фигури от миналото, работили пожертвувателно според завета „Своето не даваме и чуждото не щем“ няма нищо общо с примерите на дивашка предвзетост, с враждебност и омраза, камо ли с насилие към днес живеещи редом с нас наши братя, мюсюлмани – турци или помаци, които в огромното си мнозинство се отличават с особено трудолюбие, почтеност, привързаност към родната земя, отзивчивост и гостоприемство – въпреки срамната хроника на злодейства спрямо тях от българска страна през последните десетилетия;

– констатирането на разминавания във вижданията и оспорването на тезите на учени като Мартина Балева или на нашата приятелка, публицистката Даниела Горчева, формулирането на свое становище, отличаващо се от днешни догми на „политическата коректност“ няма нищо общо с вандалщината на полуграмотни скотове, служещи на чужди, североизточни интереси;

– категоричното ни отрицателно отношение към фундаменталния ислям като система за политическо заробване на личността няма нищо общо с преднамереност или враждебност към нашите сънародници, изповядващи тази религия и възприемащи я в нейните етични, духовни и мистични измерения;

– убедеността, че през 500-те години съществуване в рамките на Османската империя нашият народ е бил обект и на отродяване, и на насилие, и потисничество, и на икономически и културни притеснения, не ни пречи да заявим, че половин век  комунистическа диктатура бе време на много по-страшен терор, време на внушено от чужбина, но провеждано от сънародници кърваво робство с дългосрочни социо-психологически и дори антропологически последици.