Милен Радев

От месеци по-внимателните, празноскитающи се пешеходци из берлинските квартали между Трептов и Моабит забелязват една нелепа фигура, която в мъгливо утро, в снежна виелица, по лед и сняг (а сега вече и сред първите пролетни слънчеви трептения) върти велосипедните педали, без да регистрира света около себе си. Поне не повече отколкото го изисква правилникът за движение по улиците и пътищата.

Субектът е вглъбен в нещо, което струи в главата му през слушалки, чийто кабел усукан изчезва във вътрешния му джоб. Изглежда, че това, което слуша, го пренася в някакъв съвършено друг, нереален свят.

И все пак, явно звуците и словата от онзи свят го карат от време на време да се усмихва печално, по-често да рони по някоя бързо замръзваща сълза, да прехапва устни и стиска до зъби, да мачка ядовито кормилото на колелото си.

Този субект съм аз.

Ползвам всяко по-дълго пътуване за поредното потъване в света на Надежда Манделщам. Чрез нейните две книги – “Спомени” и “Втора книга”, в които тази благословена и несломима жена по несравним с нищо начин описва живота в Съветска Русия от “революцията” до 60-те години на миналия век. В тях тя разсъждава за човека, за неговата съдба и предначертание, за доброто и злото, за човешката сила и слабост, за изкуството и садизма, за всички белези на най-страшния вероятно в историята ХХ век.

Още от началото на 80-те години познавах от късовълновото радио аудио-спектаклите на руската служба на Voice of America по тези книги. Четец бе актрисата Жанна Владимирская, стиховете на О.М. изпълняваше Алексей Ковальов. Не можеше и през ум да ми мине, че ще ги чуя някога отново. Миналата година по случайност намерих всичките 75 едночасови аудиофайлове, качени от някой благодетел на този руски торент-сайт.

За да се добие представа за какво става дума, ето тук две части от аудио-спектакъла:

Н. Манделщам, “Спомени”, част 3
(в тази част става дума за времето след първия арест на О.М. през 1934 г., за свиждането с него в НКВД и за изпращането му на заточение. Сихотворението “Мы живем под собою не чуя страны” се рецитира от мин. 9:40 нататък)

Н. Манделщам, “Втора книга”, част 35, последна
(най-силната за мен част – финалът. Посмъртното писмо на Н.Я. до умиращия в лагер О.М. Несравнимо с нищо по трагична сила и по човешка извисеност)

На края един откъс от слушаната преди малко днес 32 част от “Втора книга”, който ме впечатли:

“Судьба евреев замечательна тем, что они не только разделяют участь своего народа, но несут еще вдобавок все несчастья того народа, на чьей земле они раскинули палатки. Даже еврей, публично отказывающийся от своего еврейства, попадает наравне с другими в газовую печь, и он же отправляется на Колыму с чужим племенем, на языке которого он говорит. Мандельштам, еврей и русский поэт, платил и платит до сих пор по двойным, а то и тройным счетам. Он ведь еще европеец и русский интеллигент из того слоя, где не чурались слова. За все эти преступления вместе и за каждое в отдельности у нас карали по всей строгости законов, потому что борьба с идеализмом была и будет главной задачей эпохи… Все судьбы в наш век многогранны, и мне приходит в голову, что всякий настоящий интеллигент всегда немножко еврей, потому что платит по тройным счетам.”

Преведено на езика на Св. Климент от Охрид това звучи горе долу така:

“Съдбата на евреите е забележителна с това, че те не само разделят участта на своя народ, но понасят в допълнение и всички нещастия на народа, на чиято земя са опънали шатрите си.

Даже евреинът, който публично се е отказал от своето еврейство, ще попадне наравно с останалите в газовата пещ и пак той ще се отправи към Колима с чуждото племе, чийто език говори. Манделщам, евреин и руски поет, плати и плаща до ден днешен по двойна, че и по тройна сметка. Та нали на всичкото отгоре той бе и европеец, и руски интелигент от онази прослойка, която почиташе словото. За всички тези престъпления взети заедно и за всяко от тях поотделно у нас наказваха с цялата строгост на закона, защото борбата с идеализма беше и си остава главна задача на епохата…

Съдбите през този наш век са многостранни и ми идва на ум, че всеки истински интелигент е винаги мъничко и евреин, защото и той плаща по тройни сметки.”