Утре се открива 61-ият Берлински филмов фестивал
© Милен Радев
Зимата пак се стяга за път и пак Берлинале хлопа на Бранденбургската порта. Все по-шеметната скорост, с която се завъртат Берлинале след Берлинале не може да не е свързана с надвисналата над всички ни климатична катастрофа. Хипотезата звучи според мен не по-малко убедителна от професорската теза за глобалното затопляне, когато я съзерцаваш изпод планините от сняг и посред незапомнените студове, които ни донесе тази зима.
И така, ето ни, изправени пред 61-то издание на този пръв за годината от големите световни филмови фестивали. Блестящ старт му предвещава филмът, с който ще стане откриването утре вечер пред подбрана публика в Берлинале паласт. True Grit е римейк на един от големите уестърни на миналия век, известен в България под различни заглавия – като „Непреклонните“, „Истинска доблест“ и „Истински характер“. Дело на Хенри Хатауей, това бе филмът, за който легендарният Джон Уейн получи своя единствен „Оскар“ през 1969 г. Новата екранизация е дело на братята Коен и вече бе номинирана за 10 Оскара. В ролята на едноокия помощник-шериф се очаква с интерес мощното както винаги присъствие на Джеф Бриджес.
Как!? Берлинале, този социален, олицетворяващ съвестта на прогресивното човечество фестивал да се открие с американски уестърн, ще се запитат мнозина. И то не с някоя пародия от рода на „Лимонадения Джо“, а c уестърн, издържан в класическите рамки на жанра… Разгадката не е сложна. На стартовата пресконференция фестивалният директор Дитер Кослик словоохотливо си призна, че е бил готов на всичко, само и само да привлече отново в Берлинската програма двамата големи на американското кино – братята Коен. А както можем да се досетим те едва ли съгласуват предварително с Берлин своите филмови проекти…
В официалната програма тази година са включени 22 филма от 19 страни. В надпреварата за Златната и сребърните мечки от тях ще се включат 16 – едно неголямо число, сравнено с други години. Но това е неминуемата дан на строгите критерии за участие и на все по-ожесточеното съперничество между големите фестивали за приоритетно представяне на новите ленти.
Германия отново е представена с няколко филма – директно или като копродуцент. В официалната програма, но извън конкуренцията за наградите ще видим най-новата продукция на Вим Вендерс „Пина“ – отдавнашен негов проект, започнат заедно с дългогодишната му и близка приятелка, уникалната хореографка Пина Бауш. След смъртта й по-миналата година филмът е реализиран, при това в 3D-техника, с нейния танцов ансамбъл от град Вупертал.
Естествено, че никое уважаващо себе си издание на Берлинале не може да мине без два тематични акцента – студентските бунтарско-терористични упражнения от 1968 и следващите я години и темата за Третия райх. Дългокоси, загрижени от съдбата на света и от реакционната същност на ФРГ младежи ще видим в „Кой ако не ние“ на Андреас Файел, а есесовци с напети фуражки и концлагеристи в раирани костюми – в „Моят най-добър приятел“ на Волфганг Мурнбергер – според анотацията за филма „интелигентна комедия“ със сюжет, прекомерно абсурден за капацитета на доверчивост на пишещия тези редове.
Великобритания и Франция също участват с по няколко филма, а освен тях в конкурсната програма правят впечатление също филми от Турция, Израел, Аржентина, Унгария, Корея и Мексико…
Преди да сме видели самите филми разчитаме за ориентация предимно на големите имена. Ето защо обръщам внимание на англо-германския „Без име“ (Unknown) с Лиам Нийсън и Даян Крюгер, обявен за динамичен и загадъчен трилър с ЩАЗИ-елементи, с действие, разиграващо се в днешния Берлин. С интерес се очаква и номинираният вече за 12 Оскара „Речта на краля“ (The King´s Speech) c Колин Фърт, Хелена Бонъм Картър и Джефри Ръш – Великобритания/Австралия.
Американското кино се представя с Margin Call (фатален термин от сферата на борсовите спекулации) с Кевин Спейси, Джереми Айрънс и Деми Мур. Това е драма от висшите етажи на банковия сектор в навечерието на голямата финансова катастрофа през есента на 2008 г.
Своя режисьорски дебют ще покаже в Берлин Ралф Файнс („Английският пациент“, „Списъка на Шиндлер“) с адаптация на кръвожадната Шекспирова трагедия „Кориолан“. Историята на римския диктатор и неговото стълкновение с бурята на народното недоволство е пренесена от режисьора в наши дни. Главната роля изпълнява самият Файнс, партнира му голямата дама на британското кино и театър Ванеса Редгрейв.
Турция се явява на това Берлинале като страната, отнесла миналогодишната Златна мечка – за „Мед“ на Семих Капланоглу. Сега тя е представена в конкурса с „Нашата голяма безнадежност“ на младия режисьор Сейфи Теоман – триъгълна любовна история в днешна Анкара с някои мигрантски импликации в посока Германия, която заедно с Холандия е копродуцент на филма. Балканите присъстват в конкурса и с един албански филм и то в очаквано кървав и потискащ контекст: „Кръвна прошка“ е разказ за трагедията на няколко поколения от едно семейство, страдащо от вековната традиция на вендетата – родовото отмъщение.
На рецензента му е вече неудобно да приключва своите дописки от Берлинале с неминуемото от години уточнение за пълното почти отсъствие на българското кино от различните фестивални секции. Взирането с лупа във фестивалната програма помогна тази година да се направи едно изключение. Признателността си трябва да насочим към съседна Македония – чрез филма на прославилия се преди всичко с отличения и в Кан „Пред дождот“ Милчо Манчевски в секцията Панорама и България се разписва като копродуцент на 61-то Берлинале . Склонният към формални експерименти самобитен режисьор Манчевски разказва в „Майки“ три истории из общо взето не много вдъхновяващия делничен живот в нашата западна съседка. Веднага след Берлинале Манчевски ще представи „Майки“ и пред публиката в София.
Управата на фестивала и лично директорът Кослик подчертават тази година много гласовито своята солидарност с творческата и гражданска свобода на иранските кинематографисти, чиито филми са били винаги високо ценени и отличавани на предишните Берлиналета. Големият ирански режисьор Джафар Панахи бе осъден през декември в Техеран на 6 години затвор и 20 години забрана да снима заради симпатиите му към опозицията срещу тамошния средновековен ислямистки режим. Поканен бе да участва в журито на конкурса, но мястото му там ще остане празно. Затова пък във всички секции ще бъдат показани допълнителни прожекции на негови по-раншни филми.
Това ми даде повод да задам на предстартовата пресконференция въпроса как да си обясним слабото присъствие на филми от една друга голяма страна на Изток с авторитарен режим – Русия – в която много творци днес се чувстват ограничени в своята творческа и гражданска свобода. Дали пък, продължих въпроса си, включването в секция Панорама-Документи на филма „Ходорковски“ на германския режисьор Кирил Туши бива да се тълкува като позиция на фестивала по тази явна разправа с политически неудобен противник? В допълнение зададох редовния си в последните години въпрос как да тълкуваме последователното отсъствие от Берлинале на документациите на режисьор като Андрей Некрасов, талантливи, опасни за живота и отличавани вече на други фестивали?
Директорът Кослик побърза да ме опровергае, посочвайки, че в конкурсната програма бил включен новият руски филм „В събота“ – филм, бързам да поясня, за чернобилската катастрофа и за борбата на млад партиен секретар с партийната бюрокрация(!). Посочването на филм с толкова съмнителна актуалност ми прозвуча не по-убедително отколкото ако Дитер Кослик се бе припомнил с редовните венцехваления и постоянното уважение, с което се приема на Берлинале „творец“ като кремълският любимец Никита Михалков. Отговор на въпроса за отношението към Андрей Некрасов така и не постъпи в рамките на пресконференцията.
Следващите дни обаче донесоха ново развитие на зачекнатата от мен тема. От завчера около документацията „Ходорковски“ се разиграват съвсем некинематографични бурни страсти: стана известно, че в берлинското студио на режисьора е извършен взлом и са откраднати носители на ценен филмов материал. В самата Русия и от кремълски медии като „Коммерсантъ“ се носят познатите от Брежнево време гръмогласни заклинания за „намеса във вътрешните работи на Русия“ и предупреждения, че включването на филма в програмата на Берлинале можело да се тълкува като признак за антируски настроения.
Изказват се подозрения, че московската прокуратура е заинтересована да получи част от 180-те часа филмов материал, заснет от режисьора в рамките на разговори с близки и сподвижници на Михаил Ходорковски в Русия и особено зад граница. Самият млад режисьор прави впечатление в тази история на попаднало и оплело се в кълчища пиле, което не е осъзнало с какво се заема и няма определена позиция в този еднозначно политически и граждански казус.
С нетърпение очаквам премиерата на филма на 14 февруари. Ако до тогава в Берлин остане поне едно негово копие…
