Гидеон Бесс
Германия е световен шампион по експорт. Това може и да не важи вече за бизнеса, но е вярно с пълна сила в областта на раздаването на добри съвети. Почти няма терористична организация по света, която да е пощадена от германски оферти за „конструктивни разговори“. В някои афганистански племенни региони страхът от поредната кръгла маса бил, казват, по-голям от страха от американските безпилотни ракети. Днешната германска рецепта гласи, всеки конфликт да се разрешава на масата на преговорите, на безкрайни конференции всеки фанатик да бъде омотаван в дебати до премаляване.
При това за глезотии няма място: без възражения, пък ако ще и да са от най-аргументираните, всеки трябва да разговаря с всекиго. Германската идея за успешен международен кризисен мениджмънт е идеята за подредените в кръг столове. На тях се сяда, разговаря се, изслушва се взаимно, спори се и и накрая всеки се сдобрява с всекиго.
Ето защо не е кой знае колко чудно, че и германската стратегия за Египет се състои в това „да бъдат привлечени“ и Мюсюлманските братя. Чува се за разговори с „умерени сили от редовете на организацията“. Ако има нещо, което германската външна политика да умее, то е да открива сред фанатиците онези, които са само умерено фанатични. За службите по сигурността на аерогарите би било от най-голям интерес да научат с помощта на какъв профайлинг се прави горната разлика.
Освен „умерените Мюсюлмански братя“ съществуват също така и „умерени кръгове“ сред Хамас и Хизбола, както разбира се и прословутите „умерени талибани“. Навсякъде се наблюдават по две крила – т.н. „реалоси“ и „фундита“, съгласно приетата от Зелените в Германия терминология. Феноменът се обяснява от самите Зелени по следния начин в техните документи:
„’Фундитата’, т.е. фундаменталистите отхвърлят всеки компромис, предложен от големите партии и са радикални критици на системата. „Реалосите“ – привържениците на реалната политика – са склонни към коалиране и се стремят да реформират системата отвътре. Според тях трябва да си готов на компромиси за да можеш да наложиш истински зелена политика.»
Ето защо Йошката Фишер е умерен Зелен и затова Германия би разговаряла с него, а не с фундаменталистката Юта Дитфурт например. Както Йошка Фишер и Зелените искаха и искат да „реформират системата отвътре“, същото желаят и умерените Мюсюлмански братя, умерените сили сред Хамас и Хисбола и умерените талибани. Те и без това са попаднали в тези терористични организации само по липса на алтернативи. Ако можеха щяха сигурно да предпочетат да се включат в някоя местна организация на СДПГ или поне да станат членове на Амнести Интернешънъл, но за жалост нямат тази възможност. Какво друго им остава – само свещеният Джихад и борбата с евреите.
По-деликатна е обаче работата с германската всеготовност за дебатиране и водене на преговори, когато обърнем поглед към самата Германия. Тогава бързо се отхвърлят диалогът и дискусията като принцип. От само себе си се разбира, че с дясната НДП не се водят дебати, но дори и с автор като Тило Сарацин не се води сериозен разговор. Бяха му организирани само няколко публични трибунала и това е всичко. Не съществува умерен Сарацин, това го отличава от талибаните. Ето защо той не ни е партньор за диалог за разлика от бойците на аллаха.
Но в момента така и така са на ред Мюсюлманските братя. С тях ще се разговаря, ще се дебатира и преговаря. Пък не потвърждават ли досегашните успехи ползата от германския опит? Както Иран отдавна се е отказал от ядрените си планове, така и Хамас са зарязали своята цел да унищожат Израел. Талибаните екзекутират само съвсем рядко влюбени двойки и изневеряващи, пък ето, че и Хизбола се разви и стана важен фактор в политическия пейзаж на Ливан. Браво! Все впечатляващи успехи на германската култура на кръглите маси и говорилни и на поголовното разбиране.
Гидеон Бесс поддържа популярен консервативен блог на сайта на всекидневника „Ди Велт“ от Берлин – http://boess.welt.de/
Превод: © Милен Радев
