Андрей Пионтковски
Преди дванайсет години на потресената от взривовете в Москва, Волгодонск и от “ученията” в Рязан страна й бе представен един невзрачен чиновник в ролята на неин Спасител.
Женската душа на Русия доверчиво прислони глава на рамото на мутрясалия дрезденски майор, който й обеща да „свети маслото даже в кенефа“ на всички нейни врагове.
Грижливите ръце на най-изтъкнатите мерзавци, отживели си на воля през 90-те, разните там волошини и абрамовичи, юмашеви и березовски, внимателно го въведоха в кремълските покои. И той така яростно се заклещи из тях, че май както изглежда никога няма да може да бъде измъкнат.Всяка нова трагедия, която уж за кой ли път през тези 12 години ни показва, че царят е гол, се превръща чрез магическото зомбиращо ТВ-сандъче в нов порой от призиви, обещания, заплахи и в нови властови пълномощия.
Така бе след “Норд-Ост”. Так бе след Беслан. Така ще се случи и този път.
Вчерашната трагедия в Домодедово е наситена с много мрачна символика. Малцина помнят точно думите, произнесени от Спасителя на нацията в неговия звезден кенефен час:
“Ще преследваме терористите навсякъде. На летищата — и на летищата. Значи, ша ма прощавате, ама и в тоалетната да ги спипаме – и в кенефа ще им светим маслото, в края на краищата. Точка, въпросът е решен завинаги”.
Прочетете отново безсмъртната фраза, казана преди почти 12 години. Днес този субект настоятелно иска да му се даде правото да ни защищава по летищата още 12 дълги години.
Ах, да, ама нали си имаме и върховен главнокомандващ, когото имиджмейкърите вече са научили да мръщи веждички досущ като чичо Владко.
Той непременно пак ще призове “да се унищожават до корен” и да се наказват всички, даже “перачите на бельото и готвачите на супата на терористите”. Прекрасно познавайки нрава на нашите сургутско-сибирски борци с тероризма, които заминават за Кавказ като печалбари и Спасителят, и престолопазителят не може да не схващат, че единственият резултат от техните телевизионни призиви ще бъде рязко нарастване на броя на произволните екзекуции на хора, нямащи нищо общо с бойците и на насилията над семействата на заподозрените.
Което пък от своя страна ще попълва отново и отново редиците на смъртниците и ще доведе до нови терористични актове на територията на Русия, които нашите доблестни служби пак няма да успеят да предотвратят.
P.S. До всички верноподаници, припнали да се “възмущават”, че авторът “не осъдил” терористите и “не изразил” съчувствие към жертвите на трагедията. Ние всички, включително авторът, сме вчерашни, днешни или утрешни жертви на терористите и на приготвилия се да ни пази четвърт век Борец с терора.
През март миналата година дъщеря ми и внук ми на път за училище излязоха от метростанцията “Парк на културата” пет минути преди взрива.
Превод © Милен Радев
