© Милен Радев

В моето семейство, свързано силно с немската културна и историческа традиция, дните около Коледа наред с всичко красиво, тайнствено и радостно-надеждно са били винаги и дни на скръбен спомен за трагичните дни преди и около Коледа 1942 г.

Не бих могъл никога да слушам мелодията на романтичната Stille Nacht, heilige Nacht – Тиха нощ, свята нощ без спомена за разказите на майка ми, която както други хиляди приятели на Германия в София са слушали със затаен дъх радиопредаванията на Радио Донау с коледните химни и поздрави от родината за обсадената в Сталинград VI армия. Всички са усещали, че стотиците хиляди наши съюзници в приволжската степ са безнадеждно обречени в студа, мрака и глада, и че тези далечни звуци на познатите мелодии са последна утеха и трагично сбогуване с тях.

За мислещите в България е било ясно, че Сталинградската катастрофа означава гибел и за нашата страна. От този момент нататък зловещият комунистически терор надвисва над съдбата на България и става неизбежен през 1944.

На евентуални забележки, че алтернативна победа на Германия в Сталинград би означавала закрепостяване на другия тоталитарен режим, на неговата политика на расов геноцид отговарям, че нямам нужда от припомняне на общопознати и безспорни факти. Не ми минава и през ум да омаловажавам или поставям под каквото и да е съмнение престъпния характер на национално-социалистическия терор, наложен от Германия над Европа през онези години.

Отказвам се обаче да обсъждам хипотетични варианти на историческо развитие. Пиша тук за конкретно случили се събития, а те са – Сталинградската катастрофа на Германия, трагедията на стотици хиляди немски войници, намерили там заради маниакално безумния фюрер смъртта си около Коледа 1942, на пленниците, превърнати в лагерна прах по островите на Архипелага – и като пряко последствие от тази немска катастрофа – завладяването на половин Европа от болшевишката Червена армия.

Армия, която на свой ред покри континента с терор и унищожение (след като преди това го беше практикувала съвършено безогледно в течение на 25 години спрямо спрямо собствения народ и спрямо подчинените вече народи), сравними и неотстъпващи на терора на национално-социалистическа Германия. Последствията за България, са толкова болезнено познати, че може да си спестим припомнянето им. Още повече, че зловещият паметник на тази армия, гнети София със своя силует до ден днешен.

* * *

Тук обаче исках да разкажа за нещо друго, това бе само уводът. В представите на много германци, образът на Сталинградската катастрофа отпреди 68 години е неразделно свързан с картината на т.н. “Сталинградска мадона”. Става дума за една легендарна рисунка с въглен, изпълнена върху гърба на съветска щабна карта от лекаря, евангелски пастор и художник Dr. Kurt Reuber.

За Коледа 1942, заровен в един от бункерите на Сталинград, той нахвърля тази рисунка за своите другари по съдба. Както описва в спомените си един от тях, когато пасторът им показал образа на Мадоната всички останали “вцепенени, безмълвни и обхванати от стархопочитание пред тази картина”.

Надписът гласи: 1942 Коледа в котела – крепост Сталинград – Светлина Живот Любов

Докторът попада в плен и умира от глад в Елабуга (лобното място и на Марина Цветаева! – бел. М.Р.) година по-късно. Неговата Мадона обаче е изнесена с един от последните полети от Сталинград и предадена на семейството му. По молба на Федералния президент Карл Карстенс то я дарява през 1983 г. на мемориалната църква Кайзер Вилхелм в Берлин, където Мадоната може да се види до олтара.

Рисунката на Св. Богородица, закриляща детето Исус с наметалото си, се смята днес за едно от най-силно въздействащите художествени изображения на светото семейство.

P.S. A Тук следват неотдавна направени снимки с телефон на  оригинала на Мадоната в църквата-мемориал в Берлин и на олтарния кръст в същата църква.