© Милен Радев

Преди месец, два форумите и Фейсбук се разлюляха от силни вълнения, съмнения, очаквания и колебания – ще приемат ли, няма ли да приемат, ще запокитят ли ордените, връчвани преди тях на формени скотове или…?

Още тогава си позволих да охладя някои неуместни според мен надежди за героически жестове…

Ето нà – приеха. И ръка целуваха за келепиря, както се бе изразил по съвършено друг повод покойният Щастливец…

Прочее – една жална картинка с веселяци, пафти и герб. С китки и вратовръзки:

---

(цъкни на снимката за по-детайлно разглеждане на пейзажа)

---

P.S. Това най-вляво Валди Тотев ли е? Ех….

Охо, охо! Току що постъпва нещо съвсем горещо!

По все още непотвърдени данни след официалната част лауреатите се хванали за ръцете и изпели на вручителя под съпровод на балалайка (и страстно тракане с кастанети от страна на Йорданка Хр.) скромна, но от сърцата им напираща песня.

Добре, че се е намерил случаен минувач с портативно записващо устройство (империалистически агент, без съмнение) та и ние да чуем и се просълзим:

---

[audio:Spasibo.mp3]

“Спасиба, спасиба, спасиба таваришч президент”

---

Неволният този кореспондент успял да запише и част от текста на възпеваващите.

Не гарантираме за точността на целия транскрипт, но в общи линии за жалост трябва да го приемем като достоверен…

---

Колхозная здравица

Всем нашим колхозным, всем радостным краем
Заздравную Сталину песню поём.
Отец всенародный, тебя величаем
На празднике светлом и славном своём.

Мы чесно исполнили заповедь нашу –
Хлеб Родине дали с избытком и в срок.
За Сталина первые звонкие чаши,
Для Сталина первый румяный пирог.

Мы счастливы все на твоих именинах,
Собрав для Отчизны большой урожай.
И просим тебя, наш родной и любимый,
На радостный праздник в колхоз приезжай.