Като че ли  фиксацията към гозбите, вкусвани в крехка и млада възраст на домашна и приятелска трапеза се засилва пропорционално на годините.

Поредното доказателство преживях днес. Приседнал в блестящата обедна столова на средно голяма фирма, провесил нос пред салатата от попарени краставици, посипани с тиквено семе и някакво основно азиатско ястие от покълнеци, ме споходи внезапна фата-моргана!

На съседната маса някой нагъваше лозови сърмички с кисело мляко, срещу него – колегата му си дундуркаше порция мусака, не закъсня и обонятелната халюцинация: лъхна ме арматът на шкембе чорба (естествено и на чесън)…

След това ли?

След това се случи онова, което се случва при всяка фата моргана – керванът затрептя в маранята и се разтвори в мъгливото бранденбургско небе, палмите се превърнаха в скални чукари, а оазисът от сърми, плувнали в езеро от кисело мляко се оказа порция потъмняло брюкселско зеле с холандски соус…