Валерия Новодворская
Валерия Новодворская е символична и уникална фигура в руския обществен живот. С необикновена смелост тя изказва неудобни за Кремъл истини и поставя безпощадни диагнози на своята нещастна страна и нейното антихуманно управление.
Родена през 1950 г. в Беларус, Валерия още през 70-те години си спечели славата на един от най-категоричните дисиденти, противници на самата същност на комунистическия съветски режим. Първият й арест в КГБ е през 1969 г. по обвинение в антисъветска агитация и пропаганда. От 1970 до 1972 г. към нея прилагат изпитаното средство на наказателната психиатрия.
Освидетелствана в зловещо известния институт “Сербски” в Москва, Валерия Новодворская е въдворена в лудница с диагноза “шизофрения, параноидално развитие на личността” . Безброй са протестните й действия в борба със системата, в които участва през годините на разлагащия се, но все още безмилостен комунизъм. Съдена е на три пъти, прекарва години в затвори и лагери, арестувана е десетки пъти преди и след началото на перестройката.
Основател е на антикомунистическата партия Демократически съюз. През май 1991 г. при Горбачов я съдят по обвинение в опит за насилствено събаряне на държавния строй. Излиза от затвора след провала на августовския пуч и забраната на Компартията.
Днес Валерия Новодворская е един от малкото принципно демократични политици, винаги с неудобни мнения и акции, както за управляващите в Кремъл, така и за почти изцяло опитомената руска опозиция. Нейната публицистика, печатана и препечатвана главно в интернет, редовната й колонка в Грани.ру са продължение на най-светлите традиции на руското свободомислие, на онази смелост в отстояване на убежденията, която не се спира и пред саможертва.
М.Р.
Точно преди 65 години, на 13 април (фатална дата, фатален час) Съветската армия встъпва на територията на Австрия. Злополучната Австрия, която собственият й син, по-точно собственият й урод, Хитлер бе удушил с Аншлуса. И ето че 8 години по-късно по следите на този престъпник пристигат съветските войски. Нима това не е достоен повод за Медведев да похапне виенски шницел, а за Путин да резне парче торта Захер? Защо не, щом притиснаха и Словакия тържествено да празнува юбилея на собствената окупация?
Само с Чехия се очертават някои трудности при честванията. Все пак Прага бе освободена от генерал Власов и от неговата Руска Освободителна Армия РОА. Кой ли ще яде там кнедли на празненствата? И пътува ли пътува нашият чекистки отряд по източноевропейските столици, предлага си неуморно услугите: винаги готов да подковава европейските президенти, парламенти и медии, да ги подковава майсторски, досущ както Лесковият герой Левша подковаваше бълхата. При това може и по едни карти да им хвърли, да им погадае бъдещето с нашата имперска колода. Да им предвещае среща с поп спатия в държавен руски дом, т.е. в лагерната барака, наречена «Руска Федерация», по-точно на Червения площад на 9-ти май. Пък и попът каро ще е наблизо. (Путин е очевидна спатия, а Медведев – безспорно каро)
Победата на чекистите над гестаповците е наистина голям ден за СССР и Източна Европа. Да си бяха празнували съюзниците – САЩ, Великобритания, Франция – отделно деня на своята победа над Хитлер. Без нас и без нещастните страни на Балтика и Варшавския договор. За тях – сватба, за нас – панихида. Те са истински победители, те имат право.
Австрия всъщност е късметлия, защото СССР се облизваше и за нея, но ялтенската сделка не му я поднася на тепсия. Австрия не става част от плячката, заделена за московския тиранин. Така пожелават картите – Гърция и Австрия се оказват от другата страна на съдбоносната линия, а Югославия остава да се носи по волята на вълните. От съветското иго я спасява Йосип Броз Тито. Цяла Югоизточна Европа, половин Германия и страните на Балтика са предадени на Сталин да си прави с тях каквото пожелае. “Ще те дам на мечката, на вампира, на циганите, на просяка в торбата, ако не си ядеш кашата, ако не спинкаш, ако не ме слушаш…”, така припяват у нас майките на невръстното си чедо. Но нима Източна Европа и Балтика не слушаха САЩ, Англия и Франция? Тогава защо ги дадоха тях на мечките?
На Австрия й провървя. Е, не я пуснаха в НАТО, накараха я да се врече, че ще съблюдава неутралитет, че ще строи почти социализъм. А пък Евросъюзът даже за малко да я изключи заради победата на честни избори на една австрийска партия (не кой знае колко читава, но все пак несравнима нито с КПСС, нито с КПРФ, нито с ЛДПР, нито с “Единна Русия”). Значи все пак внимателно следят какво става в сиромашката държавица. Макар и да не са германци, макар че не си изпросиха сами Аншлуса, но като немскоговорящи си остават подозрителни – по лингвистичен принцип. За разлика от съветскоговорящите, от съветскомислещите и съветскодействащите.
А пък злополучните домакини съвсем не се радват на подобни гости – чекисти-освободители. Както се казва – “такива гости на гробището да ги търся”. Е да, обаче по гробищата ще се намират не гостите, а домакините. Например, полският елит. Впрочем, даже и на Путин не му стигна наглостта да заяви, че Съветската армия освободила Варшава. И да си поиска татар-бифтек, гъска със сливи, фляки по господарски и някои други специалитети от полската кухня. Впрочем съпрезидентите ни ще имат възможност да похапнат всичко това на погребалната церемония на полската делегация, на жертвите на Катин-2. Новия Катин няма да може да го припишем на немците. Германия този път я нямаше наоколо.
Във Варшава сигурно ще пристигне цял вагон чекистки представители с крокодилски сълзи на безсрамните си очи. Няма да им е за пръв път след погребенията на Михоелс, Пастернак, Старовойтова, Юшенков… Както писа безсмъртният Галич “А край ковчега се подреждат мародери и поемат почетния караул”.
Такива гости нямаше да ги пускат да припарят и до прага, ако зад гърба им нямаше газ и ядрени бойни глави, нефт и 1/8 част от сушата. А какво искаха всъщност поляците от СССР и Русия във връзка с Катин? Не са претендирали за пари – това е груба лъжа. Нито са настоявали за безплатен газ. Единственото, което искаха, бе историческа справедливост.
Нека си припомним фактите: пактът Молотов-Рибентроп, Катин, съветската окупация, отнемането на половината страна, съвместните паради с хитлеристите в Брест, бездействието при смазването на Варшавското въстание. Депортации, разстрели – от Талин до Бесарабия. Нека някой да докаже за какво трябва да са ви благодарни, а? Защото двамата диктатори Хитлер и Сталин не можаха да си поделят Европа? Това си е тяхна лична работа. На участниците в бандитски разчиствания на сметки не е прието да се благодари.
Единственото, което Източна Европа очакваше от нас, беше покаяние. Нещо такова: “Простете ни, грешни сме. С нищо не сме по-добри от хитлеристите. Обидихме ви, разтерзахме ви. Не сме достойни да се нареждаме сред победителите над фашизма, защото нашият режим не беше по-добър от фашисткия. Сталинизмът е равен на фашизма, Хитлер е равен на Сталин, СССР е равнозначен на Третия райх. Кажете къде да отидем на нов Нюрнбергски процес. Молим на колене Източна Европа, Балтика, Финландия за прошка”. И трябваше наистина да паднем пред всички европейски стени на колене, защото тези стени станаха заради нас Стени на плача.
Но ето че върху Катин-1 се сгромолясва сега Катин-2, а мъглата е къде, къде по-изрядно алиби от немците. Доказателства няма и няма да има. Вместо тях у мен има абсолютна увереност.
Президентът Лех Качински бе трън в окото на чекиста, него всекидневно го цапаха с кал съветските телеканали, на един дъх с президентите Юшченко и Саакашвили. Той си плати наведнъж за всичко: за подкрепата на Грузия, за онзи героичен полет до Тбилиси в разгара на руската агресия; за стипендиите и местата в университетите, заделени за белоруски студенти; за убежището, давано на чеченски сайтове и на чеченски бежанци; за опитите да осъди Ярузелски; за антисъветизма и за антикомунизма; за западната ориентация; за филма “Катин” и за постоянните въпроси за Катин; за активната роля в НАТО.
Какво им се полага на полските бунтари? Три разделяния на Полша; смазване на въстанието на Косцюшко 1799 г. и на въстанията през 1830 и 1863 г.; война през 1920 г.; окупация 1939 г., Катин; Варшавски блок; военно положение през 1981 г. и – накрая – Катин-2 през 2010-та. Войната не е завършила, войната между свободата и робството няма никога да завърши, а този кютюк, останал от някогашния СССР, върху който живеем ние, воюва против свободата.
Аз не работя във Външното разузнаване и не знаех, че поляците се готвят да извършат този безумен полет. На самолет на своите врагове, на разнебитен “Ту”, ремонтиран от самите врагове, без медии, без охрана от военни самолети, без контрол, на запуснато военно летище, да се отдадеш изцяло в ръцете на тъмната чекистка сила… Сега става ясно, защо пуснаха “Катин” по телевизията: тази чуждоземна пропаганда бе просто бучката сирене в мишеловката…
Не вярвам в такива случайности. За Катин-2 трябва да се обвинява или Москва, или светото Провидение. Аз съм християнка и не мога да обвинявам светото Провидение, че работи в полза на чекистите. Аз въобще не обвинявам. Просто разсъждавам по принципа cui prodest (за кого е полезно). Защото за обвинение са нужни улики. Може би след 15 години някой нов Берия ще поиска да натопи колегите си, на които сам е давал заповедите. Така бе внесена яснота в делото Михоелс. Сталин умря, започна боричкането на наследилия го триумвират и на Берия му дотрябва обществен бонус. Иначе и до днешен щяхме да си вярваме, че великият режисьор е загинал при пътна злополука.
Ех, защо полските патриоти не легнаха на самолетната писта във Варшава? Ако бях чула за този полет щях сама да се просна в краката на полския посланик, щях да го заклинам да позвъни, да предотврати… Ето до какво водят играта на “ново начало”, “нов подход” и пр. и пр. Да се отправиш на полет в тила на врага, в ръцете на врага, да се оставиш на милостта на врага…
Аз никого не обвинявам. Откъде мога да знам, кой стои зад този стоп-кадър, кой е главният в чекистката хунта? Накъде да се отправи човек с такова обвинение, в какъв съд да го отнесе? Приемете просто, че аз съм онзи гражданин, който върви триста крачки заедно с Расколников и му повтаря: “Убиец, убиец…”. Порфирий Петрович добре разбира, че не разполага с нищо за да даде Расколников на съд, още повече, че Николка е поел вината върху себе си. Но Порфирий Петрович иска да доведе Расколников до срив. Той просто му ходи по нервите. Виж, на тези нервите им са здрави, тях не може така лесно да ги накараш да се сринат.
Еркюл Пуаро и мис Марпъл в книгите на Агата Кристи са майстори в това да подкрепят аналитичните си изводи с факти: убиецът се изнервя и почва да прави глупости – отстранява свидетели, издава се и на финала, на публичния сеанс по “разобличаване на магията”, не издържа и се втурва да бяга. Е да, но тези, нашите няма да побягнат… Даже да се случи чудо и в Русия след някое ново размразяване настъпи вечно лято, едва ли можем да съдим чекистите дори за взривовете на жилищните блокове. Доказателства и писмени заповеди няма, а само с Достоевски не може да се явиш в съда (“Вие я убихте, вие… няма кой друг…”). За подобни доказателства и адвокатите, и прокурорите, и гаргите по дърветата ще ви осмеят.
Ако искате не ми вярвайте, скъпи европейци, но все пак не летете при нас в такъв състав и по такива места. Защото ще минат десетилетия, ще се търкулнат още 65 години и към мястото на аварията на полския самолет ще полети нова порция полски политици. И също ще се сгромолясат… Само не знам, дали Анджей Вайда ще успее да заснеме още един филм до тогава.
Концернът “Алпийски пикел-интернешънъл” * ще продължи да работи, докато съществува “съветската зона”, докато съществува КГБ. И щом не ги мързеше да гонят из Европа 80-годишния Краснов**, да тровят с полоний Литвиненко, да черпят с отровни бонбони и да намушкват с чадъри, то кой ще ми докаже, че е забранено безнаказано и с гаранция за сигурност да бъде отстранен антисъветчикът, врагът на Лубянка и на Кремъл Лех Качински?
Не се познавах лично с него, но той бе мой съратник, мой боен другар. Аз ще скърбя за него и ще го оплаквам, за разлика от Адам Михник и други левичари в Полша, защитници на Ярузелски. Качински бе полският Рейгън, наследник на Косцюшко, на Савински, Домбровски и Пилсудски. “Полска”, разбира се няма да “сгине”. Полша помни всичко, тя се намира на верен и добър път, а чекистите са майстори само на захапването и отскачането. Кучешко племе са си от край време – още от сформирането на опричниците.
Дори не мога да кажа, че моята ненавист ще нарасне. Тя просто няма накъде повече да се увеличава. “Ненавистта ми, необятна кат’ морето, не могат да обгърнат бреговете на един живот”. Вярно, че в оригинала шекспировата Жулиета говори за любов, а не за ненавист, но пък аз си имам работа съвсем не с Ромео…
Боли разбира се, че никой няма да понесе отговорност. Впрочем, и в това няма нищо ново. Сталин също не понесе отговорност за нищо. Напротив, заради него, невинния агнец, внук му мъкне днес по съдилищата “Новая газета”. Заминаха си на оня свят палачите от НКВД и ВЧК, а онези от тях, които не бяха разстреляни от своите колеги по занаят, склопиха очи ненаказани. Гонителят на дисиденти, следователят от КГБ Виктор Черкесов и днес е на висока длъжност, обсипан с отличия и ордени от Путин, генерал Филип Бобков, работеше доскоро в НТВ, престарелите надзиратели от Гулаг получават персонални пенсии, Ленин се кипри в мавзолея, наградите за Афганистан, за Чечня и Грузия са в сила до днес. А някой да е понесъл отговорност за затритите животи на пътниците в южнокорейския самолет?
Антисъветчикът Качински сгреши едни единствен път – когато полетя в съветски самолет на съветска територия и се довери на съветската власт…
Но цивилизованият свят няма да повдигне обвинителен глас. Всичко ще се покрие под пелената от газ, нефт и мъгла.
* – с алпийски пикел агентът на НКВД Меракадер убива 1940 г. в Мексико Лев Троцки.
** П. Краснов – руски генерал, казашки атаман, антиболшевишки политически деец, писател и публицист. Емигрант на Запад. 1945 г. предаден от британските власти на СССР. Обесен в Москва 1947 г.
Превод и бележки Милен Радев
